Регулатори за осветлението в офиси и обществени сгради

Регулирането на осветлението може да пести енергия и да намалява пиковото потребление в офиси и други помещения. Регулирането спестява пари и същевременно осигурява удобство и подобрена светлинна среда. В настоящия материал ще разгледаме възможностите за регулиране и особеностите при избор на необходимата апаратура.

Съществуват няколко вида регулиране. Изборът на регулиране трябва да се основава на моделите на използваното осветление и типа на обслужваното пространство. За неравномерно обитавани площи е подходящо сензорното осветление. За големи, открити офисни площи с много обитатели включването по график (времеви график) често е ефектина енергоспестяваща стратегия. В офиси с дневна светлина са уместни подходящо настроените сензори с намаляващо осветление (димиране). Тъй като някои служители предпочитат по-ниски нива на осветление, може да се използват ръчни превключватели с две степени. Модерното управление на осветлението може да бъде използвано с цел ограничаване на потреблението, позволявайки на мениджърите да редуцират светлинното натоварване, когато разходите за електричество са високи.
Някои видове осветление не могат да бъдат управлявани. Например, димирането и сензорното осветление не са подходящи за излъчване на осветление с голям интензитет (HID) (което изисква отложено рестартиране), докато осветлението с времеви график обикновено е доста подходящо за HID.

Видове регулиране на осветлението
По-долу са посочени характеристиките на тези видове регулиране на осветление, които най-често се използват в офиси и други обществени сгради.

Сензори за присъствие
Сензорите за присъствие са сред най-често използваните средства за регулиране на светлината в сградите. Преобладават две технологии: инфречервена и ултразвукова. Инфрачервените сензори отчитат промените в температурата в стаята и работят добре, когато цялата стая е в обхвата на сензора.

Ултразвуковите сензори използват високочестотен звук, подобно на прилепите, за да отчитат движение (дори в ъглите). Съществуват и сензори с двойна технология, които използват и двата метода, като така се повишава точността и гъвкавостта, но, естествено, на по-висока цена. Въпреки, че жизнения цикъл на лапмата може да бъде скъсен поради честото включване заради сензорите, пълният хронологичен живот на лапмите обикновено се удължава заради малкото работни часове през деня.

Времеви график
Времевият график – автоматично включване в определени часове на деня – е много подходящ за големи отворени офисни площи. Защитните механизми позволяват на потребителите да включат осветлението след часове (обикновено чрез стенни ключове или телефонно набирани кодове). Времевият график може да бъде изпълняван с помощта на обикновени часовници или по-сложно компютърно управление. За да се спести повече енергия, системите на времевия график могат да бъдат разработени така, че осветлението да се включва ръчно, а не автоматично в началото на деня, но се изключва автоматично през интервали от 1 или 2 часа, както и след приключване на работния ден.

Двойни превключватели. Някои хора предпочитат по-слабо осветление над себе си (особено ако има и дневна светлина). По-ниските нива на осветление често са предпочитани при работа с компютър, срещи и задачи, които не изискват силна светлина. Двойните превключватели предлагат лесно ръчно регулиране. Например, при едно обикновено флуоресцентно тяло с 3 лампи външните лампи се включват отделно от средната лампа, което позволява на потребителя да включи една, две или всичките три лампи. Тази нескъпа мярка е минимално изискване за регулиране в някои енергийни наредби и може да осигури промяна на натоварването по време на пиковите часове, ако двойните светлинни вериги се управляват дистанционно.

Ръчно димиране
В стаи, в които са необходими различни нива на осветление в различни моменти, например зали за конференции и някои персонални офиси, използването на ръчни регулатори за димиране е често срещано решение. Тези регулатори могат да бъдат монтирани на стената или за по-голяма удобство – да се използва безжично дистанционно управление.

Автоматично димиране при дневна светлина
Автоматичното димиране през деня или „дневно осветление” използва светлинен сензор за измерване количеството светлина на дадено място. След това с помощта на регулатор за димиране се настройва изходящата светлина, за да се поддържа желаното равнище на осветлението. С комбинацията от дневно димиране и подходящо осветление според заетостта често се постига много висока ефективност.

Коридорите и откритите преградени кабини до прозорците, особено онези с осветление според заетостта, са подходящи кандидати за регулиране на дневното осветление. Персоналните офиси с прозорци също могат да бъдат оборудвани с отделни сензори за дневна светлина.

За ефективното дневно осветление от особено значение са първоначалната подготовка и калибриране на светлинните сензори и регулатори; неправилното калибриране на сензорите за дневна светлина може да доведе до малки или никакви спестявания, като има опасност и да се създаде дискомфорт и неподходяща среда на работа на обитателите.

Ограничаване на потреблението
В периодите на пиково потребление, електроразпределителните дружества обикновено определят по-високи цени на електричеството. Дистанционното управление на регулаторите за димиране или на двустепенните ключове помагат на операторите да реагират на ценовите сигнали или на молбите на компанията за редуциране на натоварването, за да избегне прекъсване на електрозахранването.

Подходящи нива на осветеност
Подходящите нива на осветеност зависят от вида на работата и от предпочитанията на обитателите. Препоръчителните нива на осветление за офиси варират от 300 до 800 lux, но качеството на зрителната околна среда може да оказва значително влияние върху „подходящото” количество светлина. В добре проектирани офис помещения със светли повърхности, подходящо работно осветление и внимателно разположени осветителни тела и обзавеждане така че да се избягва отразяване, са приемливи, а дори и са предпочитани, много по-ниски нива на осветление.

Монтаж и поддръжка
Подходящото място и правилното ориентиране на сензорите за дневна светлина и обитаемост са от голямо значение. При поставяне на регулаторите трябва да се вземе предвид разположението на мебелите. Сензорите за присъствие трябва да обхващат всички обитатели, за да се избегне изключване на осветлението, докато мястото е обитавано. В същото време, сензорите с автоматично включване/изключване, които са разположени в коридорите, могат да предизвикат „фалшиви” включвания. Сензорите за дневна светлина, които са разположени на места, където количеството дневна светлина не е пропорционално на дневната светлина при съответното работно място, няма да могат да регулират правилно нивата на осветление (и вероятно това ще накара недоволните потребители да се опитат да изключат контролната система).

Регулаторите за времевия график трябва да бъдат настроени така, че времето и интервалите на превключване да са съобразени с нуждите на обитателите и модела на използване на пространството. Обитателите трябва да знаят как най-лесно могат да променят графика.

Препоръчва се винаги да се избират сензори за дневна светлина, които могат да се калибрират бързо и лесно, и да се отдели необходимото време за правилното им калибриране. Настройката за димиране трябва да е лесно достъпна за монтьора и да осигурява приемлива степен на димиране.

Подготовката и калибрирането на регулаторите за осветление са от особено значение, ако трябва да се постигне и поддържа икономия на енергия. Сензорите за обитаемост с висока настройка на чувствителността може да не доведат до пестене на енергия, а сензорите за обитаемост с твърде ниска чувствителност и твърде кратко отложено време могат да бъдат неприятни за обитателите. По същия начин, неправилно настроените регулатори за дневно осветление могат прекалено да намалят светлината и да накарат обитателите да ги пренебрегнат (като покрият сезнора) или може изобщо да не намаляват светлината.