СТРОИТЕЛИ - строителна техника, материали, технологии, инструментигодина IX, брой 5, 2012

Саниране на бетонни повърхности

Саниране на бетонни повърхности

Конструкции с открит бетон придават характерен завършек на всеки градски или извънградски пейзаж. За съжаление, в България грижите за тези конструкции по време на експлоатационния им период са крайно недостатъчни и те често се превръщат в конструкции с открита армировка.

текст инж. Вера Ангелова

Проблемите с повърхността на бетона са най-ясният сигнал за опасност за сигурността на стоманобетонната конструкция. Ако тe бъдат забелязани и отстранени навреме, структурата на носещия стоманобетон се запазва за по-дълъг период и се спестяват средства от конструктивно саниране на сградата или съоръжението.

Диагностика
Една от основните задачи на строителните инженери е да проектират и изпълнят конструкция, която за даден период от време изпълнява определени функции – жилищни, индустриални или комуникационни, като цената й трябва да е възможно най-ниска. За жалост, много пъти конструкциите не само не доживяват до края на проектния си период, но изискват прекалени разходи за поддръжка и ремонти.

Причините, които могат да предизвикат повреди в стоманобетона, са много и могат да се търсят както в самия проект и използваните материали, така и при изпълнението и експлоатацията. Изследванията показват, че около половината от проблемите със стоманобетонните конструкции се дължат на грешки в изпълнението. Основната грешка е наличието на твърде тънко бетонно покритие на носещата армировка. В това отношение вина имат донякъде и действащите досега нормативни документи, защото, според тях, минималната стойност на покритието е 1.5cm. Обяснението за тази малка стойност е, че това е бетон, който не участва в поемането на натоварването. При по-малката му дебелина се постига икономия на материали.

Новите нормативни документи посочват минимална стойност на бетонното покритие 4cm, но пак остава въпрос на съвест на изпълнителя, дали това изискване ще бъде спазено.

Увреждането на повърхността на бетона се дължи на промяната на свойствата на циментовия камък. Повредите могат да се дължат на механично, физично, химично или биологично действие. Първи във времето се развиват дефектите, дължащи се на механично и физично действие. Дори от поемането на собственото си тегло, в стоманобетонната конструкция често се образуват пукнатини. Химичната агресия е най-сериозният причинител на увреждания на бетона и представлява опасност за сигурността на конструкцията. Тя действа постоянно и в няколко направления. Физичното действие, дължащо се главно на замръзване и размръзване, е неизбежно, особено в райони с разнообразен климат.

Диагностиката е много важен момент, който не бива да се пренебрегва. Той включва оглед на повърхностите, проверка на якостите на вложените материали по документация, или опитно определяне на якостните характеристики. Анализират се също така степента на карбонизиране и водопропускливостта.

След като всичко това бъде изпълнено, може да се обоснове нуждата от саниране. В зависимост от резултатите от диагностиката, санирането може да бъде само на повърхността или на целия елемент. Вторият вариант се налага, когато отслабването на бетонното сечение е твърде голямо, или измерените якости са недостатъчни за поемане на натоварването. Конструктивното саниране може да се изпълни чрез подсилваща метална конструкция или допълнителна армировъчна мрежа и дисперсно армиран бетон, в зависимост от сериозността на повредите.

Във фазата на анализа е оправдано да се вложат и повече средства, защото, колкото по-точна е експертизата, толкова по-надеждна ще е реконструкцията или повърхностното саниране. Разбира се, възможно е диагностиката да покаже, че е по-изгодно събаряне на конструкцията, когато процесите на корозия са вече в твърде напреднала фаза. Този болезнен както за инвеститора, така и за ползвателя етап, може да бъде избегнат, само ако конструкцията се обследва редовно и повредите биват отстранявани веднага след появата им.

Подготвителни работи
След като диагностиката покаже, че е необходимо саниране на бетонната повърхност, е редно тя да се подготви за това. Както при почти всички останали строителни работи, повърхността, върху която започват мероприятията по санирането, трябва да бъде здрава – нестабилно закрепените частици да са отстранени и да е добре почистена от прах, ръжда и мазни петна. Често, за добро сцепление с новия материал, се налага тя да бъде и намокрена.

Почистването и оголването на армировката може да стане по няколко начина, които могат понякога да се използват и комбинирано. Големите парчета бетонно покритие, с лоша адхезия към елемента, могат да се премахнат с чук – обикновен, въздушен или електрически, а за премахване на наслоената по прътите ръжда може да се използват телени четки, фреза или песъкоструйка. Почистването трябва да се извърши много прецизно, защото не бива да се нарушава връзката между бетона и армировката. Тази връзка е основна причина за добрата носеща способност на стоманобетона, затова, при почистването на колони и греди, страдащи от силна корозия на армировката, се оголват изцяло само стремената, а надлъжните пръти - наполовина.

Същност на санирането на повърхността
Санирането на повърхността представлява замяна на увреденото покритие и предпазване от бъдеща карбонизация. Новото покритие на армировката обикновено се състои от няколко слоя, всеки от които има различно предназначение – осигуряване на добро сцепление с основата, защита на армировката от корозия, или осигуряване водонепропускливост на повърхностния слой.

Не съществува универсален метод за саниране на повърхността, също както няма единствена подходяща система, защото причината за нарушаването на повърхността може да има различен произход (механично въздействие, термично влияние, химична агресия – сулфати, киселинна среда) и то да се е развило до различна степен.

Когато се използват различни материали за предпазване и саниране, между тях могат да възникнат различни реакции – както желани, така и нежелани. За да се избегнат неприятни последици от възстановяването на повърхността, се препоръчва използването на система или продукт за саниране, отговарящ най-точно на изискванията на конкретния случай, определени чрез диагностиката.