Гипсът в строителството

Гипсът се възприема от мнозина като продукт на модерните времена, но всъщност се използва в строителството още от древността. Довършителните материали на негова база присъстват традиционно в измазването и покриването на фасади, стени и тавани, като създават екологична „дишаща” среда. Декоративните гипсови елементи пък завършват облика на фасадите и интериора, придавайки им палитра от качества - от пищност до класическа изтънченост. Съвременните сгради разчитат на гипсовите продукти и за изграждане на конструктивни елементи като разделителни стени, окачени тавани и повдигнати подове. В настоящата статия ще разгледаме различните предлагани на пазара форми на гипса – минерален строителен материал с богати традиции.

Изделията от гипс са широко използвани в пластичните изкуства, медицината и строителството, но знаем ли откъде идва белият материал? В природата, гипсът е кристален минерал, които се образува от седиментните скали при изпаряване на водата в затворени морски лагуни. Натуралният му цвят не е задължително бял, а варира от розов до кафяв, жълт и сив. Белият строителен гипс се получава чрез загряване на природния минерал до температури от около 150°C, при което се изпарява над 75% от съдържащата се вода. Впоследствие, полученият материал се стрива на прах, който е изходна суровина на множеството базирани на него продукти. Гипсът е паропропусклив и регулира влажността в помещенията, няма мирис и е напълно безвреден. Тези му качества го правят екологично чист материал, отличен избор за създаване на здравословна среда на живот.

Гипсът от Хеопс до днес
Примесен с вода, минералът се използва като строителен материал още преди 9000 г в Мала Азия и Сирия. Гипсовите мазилки тогава се използват за покриване на стени и запълване на пукнатини, а гипсовият хоросан служи за свързващ материал на тухлените зидарии. Преди 5000 години, египтяните го използват при построяването на величествени монументи като Хеопсовата пирамида, за да уплътнят положените каменни блокове. В древните култури, гипсовият прах се смесва с вода, пясък и животинска козина, и с получената смес се измазват стените от плет - подобно на измазаните с кал плетове на старите български къщи. Древните гърци също използват гипс, като извайват полупрозрачни „стъкла” за храмовете си.

През късния Ренесанс, гипсовата мазилка добива популярност като Парижка, тъй като след големия пожар в Лондон през 1666г, френският крал разпорежда всички дървени къщи да се измажат с гипс - материал с много добра пожаро-устойчивост. Изпълняването на заповедта се улеснява от огромните залежи на минерала в Монмартр, в близост до Париж. По това време, както и по-късно при барока и класицизма, гипсовите декоративни елементи са широко използвани за украса в интериора и екстериора, най-често боядисани в пищно златно.

Приложенията на гипсовите материали и продукти днес са сходни с тези от предходните векове и епохи, като се усъвършенстват основно техническите им качества. Най-общо, можем да ги разделим в две групи. Първата се състои от различни свързващи и довършителни смеси за мазилки, шпакловки и лепила, а втората – от крайни продукти като различните гипсокартони и гипсофазери, тухли с гипсово покритие и гипсови блокчета и декоративни елементи.

Довършителни материали на гипсова основа
Най-разпространените приложения на гипсовите смеси са за изпълнение на различни видове мазилки, шпакловки, както и за гипсови лепила, които се предпочитат при строителство с гипсови елементи.

Гипсовите мазилки са готови за боядисване
Гипсовите мазилки намират широко приложение при вътрешните стени и тавани. Обикновено смесите съдържат и добавени минерални пълнители, които регулират времето за свързване и запазват по-дълго работната консистенция. Голямото им предимство, в сравнение с варо-циментовите мазилки, лежи в спестяването на необходимите за полагането на допълнителна гипсова шпакловка средства, усилия и технологично време. Предвид високата хигроскопичност на гипса, обаче, при мокри помещения той отстъпва на варо-циментовите мазилки.

При гипсовите мазилки завършената повърхност е готова за боядисване или залепяне на тапети, без допълнителна обработка. При полагането на плочи, както и на декоративни мазилки и шпакловки, се препоръчва предварителното грундиране с дълбочинен грунд. Това се прави, за да се намали хигроскопичността на мазилката, без да се нарушава паро-проницаемостта й. Предварително полагане на грунд се изисква и при слабо хигроскопична бетонова основа или силно ронлива повърхност. Препоръчително срещу различно засъхване и пукнатини е полагането на грунд и при измазване върху материали с различна хигроскопичност, като например каменна зидария с хоросанови фуги.

При по-големи площи е удачно мазилката да се нанесе машинно. Сместа се разбърква и се впръсква на хоризонтални редове, след което се подравнява ръчно с дълъг алуминиев профил, наречен мастар. Допълнително може да се изпердаши (да й се добави текстура) или шпаклова, за постигане на готова за боядисване или напълно завършена - при цветните мазилки - повърхност.

Гипсовите шпакловки позволяват на стените да дишат
Шпакловането с гипсови продукти се използва като по-фин довършителен слой на вътрешни варо-циментови мазилки, бетонови стени, панели, гипсокартон, гипсофазер и гипсови блокчета. Основата на полагане трябва да бъде стабилна, суха и равна. При много порьозни материали или по-стари мазилки е задължително предварителното полагане на грунд. Гипсовите шпакловки се използват за фино изравняване на повърхностите на помещенията чрез попълване на драскотини и фуги. Те позволяват „дишане” на конструкцията и създават основа, достатъчно гладка за полагане на бои и тапети.

Общото правило при нанасяне на шпакловката, както и при мазилката, е да се започне от тавана, за да не се разваля вида на вече шпаклованите стени. Обикновено се минава една ръка със смес в съотношение гипс към вода 1:1 и втора – с по-фина смес със съотношение 1:2, с която се запълват и най-фините неравности.

Гипсово лепило за допълнителна здравина на основата
Гипсовите лепила се използват при зидане с гипсови плочи и блокчета, за залепяне на гипсокартон, гипсофазер, гипсови корнизи и декоративни орнаменти. Лепилата намират приложение при шпакловане и ремонт на по-стари или нестабилни основи, поради по-добрите устойчивост и свързване от тези на стандартните гипсови шпакловки. С гипсово лепило могат да се залепят гипсофазерни или гипсокартонени плоскости към бетонови, тухлени или други основи, което е особено подходящо при изравняване, изолиране и облицоване на вътрешни стени.

Строителни продукти на базата на гипс
Гипсовите продукти в строителството се прилагат в почти всеки обект, поради достъпната си цена, удобството при експлоатация и лекотата на изпълнение. Вече и в България е напълно стандартно проектирането на административни, обществени и търговски сгради с преграждане от гипсокартонени стени, както и окачени тавани от гипсокартон или гипсофазер. Други познати продукти са гипсовите блокчета и керамичните тухли с гипсово покритие, които се използват за изграждане на вътрешни преградни стени. Широко приложение в новото строителство и реставрационните дейности намират и различните гипсови декоративни елементи.

Гипсокартонът и сухото строителство
Гипсокартонените плоскости са най-широко използваните продукти на базата на минералната суровина. Съставени са от гипсов пълнеж с армиращи добавки и лепило, затворен между две картонени плоскости. Листовете са със стандартни размери 1.2/2m и дебелина от 12.5mm за полагане на стени и 9mm - за тавани. С тяхна помощ, пространствата се преграждат и изолират бързо и лесно, като едновременно с това се скриват инсталациите и се избягват мокрите процеси. Последното е особено важно при реконструкции и реставрации на стари сгради с дървени гредореди или метална конструкция. Предимство на гипсокартона в тези случаи е и лекото му тегло, което не натоварва допълнително конструкцията.

Най-разпространената употреба на материала е при изграждането на леки преградни стени. Конструкцията на стената се изгражда от студено-валцувани стоманени профили - периферни по ръбовете на стената и носещи щендерни през 60cm във вътрешността. Стандартните размери на профилите са 50, 75, или 100mm, а на монтираните от двете им страни листове гипсокартон - 12,5mm. Така стандартната дебелина на стените става 75, 100 или 125mm, като поради най-добрите си звукоизолационни качества, най-често използван е последният размер. За по-добра звуко- и топлоизолация, образувалите се между листовете кухини се запълват с минерална вата. Благодарение на оставените в щендерните профили фабрични отвори, в кухините могат да преминават и необходимите технически инсталации. Системата пести време и средства и е особено полезна при големи обекти, където сроковете са от критично значение.

Друга функция на гипсокартона е изграждането на декоративни форми и окачени тавани, което го прави подходящ при драматично оформление на обществени пространства. Окачените тавани от гипсокартон позволяват изпълнение и на най-смелите проектантски решения, както в дизайна, така и в осветлението на интериора. Техните дъги и криви се изпълняват, като листът се намокря и огъва по калъп, а след това се изсушава в крайната форма. Окачените тавани спомагат и за решаването на чисто естетическата задача за скриване на неравности, чупки или конструктивни елементи – последното е често срещан проблем при реконструкции и привнесено преграждане на помещения.

Растерните окачени тавани от гипсокартон се предпочитат при административните сгради. Освен скриване на многобройните инсталации, те позволяват и достъп за ремонт във всяка точка. Този тип окачени тавани са особено полезни и при реконструкции на таваните на съществуващи сгради, където иначе би се наложило изкъртване на таванната мазилка. Покриването с гипсокартон се прилага и при изравняване на съществуващи стени.

Гипсофазер срещу гипсокартон
Много често се задава въпросът по какво се различават двата материала. Най-напред, за разлика от гипсокартона, гипсофазерът е еднослоен продукт. Той представлява смес от 80% гипс и 20% целулозни влакна от рециклирана хартия. Влакната служат за своеобразна армировка и правят материала по-устойчив, в сравнение с гипсокартона, на механично въздействие. Фактор за избора на гипсофазер са и отличните му показатели на пожароустойчивост - над 1 час при стандартните и до 3 часа при пожароустойчивите видове. Гипсофазерът се формова в листове 1.5/0.5m с дебелина 10, 12.5 или 15mm. Използва се при вътрешни довършителни работи за изграждане на предстенни и подпокривни обшивки, сухи подове и преградни стени. Поради бързината на монтаж, намира широко приложение и при сглобяемото строителство - най-вече при дървени конструкции.

Гипсофазерът се предпочита пред гипсокартона в случаите, когато се търси по-висока здравина и якостни показатели на покритието, като например при изграждане на подови основи за настилки. В този случай, под него се разстила слой от перлит или друг зърнест материал с изолационни и изравняващи функции, а гипсофазерът се полага на два пласта с разместване на фугите.

Перфорираният гипсофазер, също както и гипсокартонът, се използва за звукопоглъщащи стенни и таванни покрития в концертни зали, театри, зали за конференция. Той се прилага и при растерните окачени тавани, като плочите могат да бъдат гладки, перфорирани, пластично формовани или с декоративно PVC фолио. Перфорациите намират най-широко приложение, тъй като едновременно подобряват естетиката, осигуряват възможност за вентилация и подобряват акустичните свойства на помещенията. Пластиката на плочите и покриването им с фолио им придават по-формален характер и се прилагат при помещения с представителни функции.

Преградни стени от гипсови блокчета
Гипсовите блокчета са сравнително нов продукт на българския пазар. Използват се за сухо строителство на вътрешни преградни стени и могат да бъдат плътни или с кухини. Предлагат се в различни размери, като стандартните дебелини на изградените стени са 6, 8 и 10cm. Стените могат да са еднослойни или многослойни - между два слоя от гипсовите тела се разполага слой от 5cm минерална вата. За лекота на монтажа и устойчивост на стените, блоковете се полагат на принципа на глъб и зъб. Така се постига гладка повърхност с почти незабележими фуги, които се шпакловат и осигуряват готова за боядисване повърхност. Според производителите, стените могат да понесат стандартните товари на вътрешни отвори или окачени мебели, като например горен ред кухненски шкафове.

Голямото предимство на тази система за сухо строителство е бързият и опростен монтаж. За разлика от гипсокартонените стени, изпълнените от гипсови блокчета не нуждаят от допълнителни конструкции. Необходими са само гипсово лепило за свързване на строителните тела и самозалепящи се ленти от пресован корк за уплътнение на връзките между стените. Лентите предпазват от предаване на вибрации и ударен шум между помещенията, особено при свързване на новоизградените стени със съществуващи структури или калканни стени.

Друга положителна черта е високата граница на пожароустойчивост - 3 часа за стена с дебелина 8cm и до 4 часа при съставни стени в индустриалните обекти. Гипсът има отлични показатели на шумоизолация, което обяснява достойнствата на изцяло съставените от този материал стени.

Керамични тухли с гипсово покритие
Гипсо-керамичните тухли представляват кухи керамични тела, покрити и от шестте си страни с формован на глъб и зъб гипс. Този вид строителен материал съчетава механичната устойчивост и топлотехнически показатели на керамичните тухли с монтажните удобства на гипсовите блокчета. Гипсо-керамичните тухли могат да се прилагат при носещи стени, както и за изграждането на неносещи стени с височина до 6m.

Монтажът е максимално опростен – предварително се поставя само подложка от пенополистирен с висока плътност, която изолира стената от структурна влага и редуцира усилията в основата. При зидането, телата се свързват с гипсово лепило. Гипсовата обвивка на керамичните тухли дава възможност за по-лесно в сравнение с традиционните тухлени зидове вграждане на техническите инсталации. За целта, в гипсовия пласт се изрязват улеи, в които се полагат инсталациите и се заглаждат с гипсово лепило. Фугите между отделните тела в така изградените стени са по-малки от милиметър, което свежда довършителните работи до фина шпакловка и полагане на боя, тапети или друго избрано покритие. В резултат, крайната конструкция позволява свободно преминаване на парите, което предотвратява конденза и неприятното мухлясване.

Декоративни гипсови елементи
Едно от традиционните приложения на гипса е за производството на декоративни елементи. Изработените от гипс елементи - корнизи и фризове, скулптури, колони, рамки и таванни розетки - се залепят с гипсово лепило върху добре почистена суха повърхност. Те се предпочитат пред EPS-елементите когато е необходима фина и сложна изработка на детайлите или се търси по-висока механична устойчивост. Гипсът се прилага и при реставрации за пресъздаване на липсващи от оригинала елементи.

В представителните обществени сгради, гипсовите елементи се прилагат когато се цели пресъздаването на исторически стил. В тези случаи ролята им е да внушат почитание, подчертавайки значението на институцията чрез внушителната пищност на барока или изтънчеността на античността и класицизма. Поради подчертано негативното отношение на модернизма към декоративността, архитектурата днес като че ли позабрави традиционните детайли, подменяйки ги с утилитарната индустриална и хай-тек естетика. В противовес на тази тенденция, историцизмът в архитектурата внася носталгична топлота чрез езика на отминали епохи.

Гипсовите декорации в жилищния интериор също спомагат за постигане на смекчена от детайла среда. Най-често се прилагат гипсовите корнизи и розетки, които придават класически вид на дома. Корнизите могат да служат не само за прикриване на релсите за завеси и щори, но и за оформяне на прехода между стени и таван или между различни цветове в плоскостта на стената. Розетките пък подчертават контура на помещението и разположението на осветителните тела. Може да се направи аналогия между класическите гипсови розетки и дяланите дървени „слънца” във възрожденските български къщи. И двата мотива са подчертано моноцентрични и разчитат на пластичността на формата за украса на дома, оставяйки индивидуалния отпечатък на обитателите. Гипсовите елементи отразяват този стремеж и в съвремието, позволявайки преход между класическо и модерно.