Изкуството на зелената архитектура Едно модерно понятие по света си пробива плавно път през последните две десетилетия - вертикалните градини. Те могат да покриват малка или голяма част от стените на сгради.
Отглеждането на растения по вертикални повърхности е възможно след проучвания на естествени вертикални места в природата, без почва, където може да се открие изобилие от растителни видове. Техниката имитира тези места, като също функционира без почва, прави повърхността много лека и може да се приспособи към всякакви форми. Тези невероятно красиви джунгли от зеленина могат да изпълняват както естетическа, така и много полезна роля.
текст Анастасия Янкова
Всичко започва, когато френският ботаник Патрик Бланк провежда серия от експерименти с различни растения. Патрик Бланк е сред най-изявените ландшафтни дизайнери на нашето време. По време на своите експедиции по цял свят той наблюдава, че някои от растенията се развиват еднакво добре, както по хоризонтални, така и по вертикални повърхности. Открива метод за отглеждане на растения в тънък 2 mm вертикален пласт. Така аерацията на корените е добра и те се развиват оптимално. Овлажняването на този вегетационен пласт става по гравитачен път, като през определен период от време се подава хранителен разтвор в най-горна точка (перфорирана тръба). Растенията се подхранват с подходящи изкуствени торове, като по този начин може да се контролира техния естествен цикъл на развитие. Може да се използва богато разнообразие от видове растения. Основно това са: мъхове, папрати, перенни цветя, ниски, джуджести иглолистни и широколистни храсти.
Същност на градините
Интересното при стенните градини на Патрик Бланк е, че не виреят в почва, а върху всякакъв тип повърхности. Това е възможно, тъй като почвата всъщност осигурява единствено механична стабилност, която може да се замени с подходяща структура. В случая, Патрик Бланк проектира вертикалните градини от 3 части — метална рамка, PVC слой с дебелина от 1 cm и филц. Металната рамка може да се закачи за стената, но може и да стои самостоятелно. Осигурява много ефективна система от топло- и шумоизолация. След това се полага 1 cm PVC слой върху металната рамка. Той служи като изолатор и осигурява водонепроницаемост на стената или дадената плоскост и осигурява устойчивост на цялата конструкция. Въздушната кухина между този слой и стената отзад осигурява двойна защита срещу влага.
Самите растения се разполагат в разрези от външната страна на последния филцов слой, като те могат да бъдат под формата на семена, разсад или напълно развити растения. Филцовият слой се състои от полиамид и се захваща със скоби за PVC слоя. Филцът е устойчив на корозия, а неговата отлична капилярност позволява равномерно разпределение на вода. Корените се развиват в този филц.
За да се постигне необходимата растителна плътност върху 1m2 се засаждат около 30 растения. В напълно завършен вид квадратен метър от вертикалната градина тежи около 25-30 кг.
Поливане
Поливането и подхранването са напълно автоматизирани с оборудване за контрол на подаване на подхранващи вещества и напояване. Водата се подава от върха на конструкцията като в нея предварително са разтворени минерали и хранителни добавки. Напоителната система е проектирана така, че да се сведе до минимум разходът за вода. Когато повърхността е изложена под различен ъгъл на слънце поливането се разделя на сегменти, за да се програмира специално за всяка отделна част. В многослойната филцова повърхност се вкарва капкомерна тръба (т.нар. капково напояване). Разходът на вода зависи от температурата на заобикалящата среда и изложението на слънце, но в сравнение с обикновени зелени или тревни площи е по-малък. Средната стойност е между 2 и 5 л/м2/ден.
Светлина
Директната слънчева светлина може да достави 100.000 лукса (lux), докато средното ниво на светлина в офис е около 300-500 лукса. Дори да се използват растителни видове, изискващи най-малко слънчева светлина, обикновено във вътрешни помещения се използва изкуствено осветление. Някои видове се развиват добре при 900 лукса, но леко повишеното ниво на някои участъци от повърхността разширява разнообразието от видове, които могат да се използват. Изкуствено осветяваната повърхност има променящи се нива на осветеност, поради факта, че светлината намалява с квадрата на разстоянието от източника на светлина. Някои участъци могат да имат 3.000 лукса, а други 900 лукса. При проектирането на растенията това се взима предвид като се дава предимство на по-високите нива за по-„взискателни” и по-интересни видове.
Изкуствената светлина има значение не само за развитието и растежа на растенията, но тя прави градината по-хубава като подчертава цветовете и текстурата на цветята и техните листа. Подходящ източник на светлина са металхалогените (LED осветление). Те дават на растенията всичко, от което се нуждаят, и са енергоспестяващи. Чрез предварителна компютърна симулация се извършва оценка на необходимия брой и вид арматури.
Поддържане
Поддръжката на градините е лесна, тъй като основните нужди за растенията като светлина, вода и подхранващи вещества, са автоматизирани. Това значително намалява средствата за поддръжка и дава възможност тези градини да се изграждат върху високи сгради или други места, където е ограничена достъпността. Когато е направен правилен избор на растения няма нужда от подмяната им. Това не е както при обикновените градини, напротив, достатъчно е да се полагат грижи (като подрязване) 3 или 4 пъти в годината. Всички растения, които се използват са целогодишни, но през определен период трябва да се подменят.
Предимства
Вертикалните градини вероятно съвсем скоро ще станат неделима част от градската архитектура, тъй като те осигуряват изключително висока енергийна ефективност на сградите. Освен това, пречистват въздуха и неутрализират вредните емисии.
Градската среда е богата на СО2, което стимулира развитието на растенията правопропорционално. А те от своя страна отделят огромно количество О2, което е полезно за хората. Вътре увеличават атмосферната влажност. Редуцират значително влиянието на слънчевата радиация и ветровата ерозия върху фасадата на сградата. Развиват се добре и на изкуствено осветление.
Модулната система се облиства бързо, така че почти веднага има зелен резултат. Вертикалните системи са гъвкави: дори леко извитите стени могат да са лесни за изпълнение и бързо да се покрият със зеленина. Растенията са здрави с висока кълняемост. Няма повреди от вандализъм. Те са издръжливи, дълготрайни и добри за околната среда и здравословни за самите нас.
Във вертикалната градина растенията се развиват (разпространяват) по коренно различен начин, в сравнение с хоризонталната: някои провисват надолу, други нарастват нагоре, а трети настъпват във всички посоки. Тук важат съвсем различни принципи при аранжиране/проектиране. Интересно, от естетическа гледна точка, е възприемането на растенията в изглед, а градината в план. Практически една истинска градина, парк, зелена площ се възприема в повечето случаи от височина 170 cm – среден човешки ръст, получава се перспективно силно скъсено изображение – ракурс, тоест възприемаме растенията в изглед, и градината в изглед. Това интересно съчетание, като че ли дава на наблюдателя „още едно измерение” и засилва въздействието на вертикалната аранжировка.
Озеленени стени могат да се правят както в интериорни, така и в екстериорни пространства. Зеленината е приятна за гледане и действа релаксиращо.
Растения
Правилният избор на растителни видове се отразява на естетическия вид, както и на продължителността на живот на растенията, тяхното развитие и необходимостта от бъдеща поддръжка.
Развитието на растения върху вертикална повърхност без почва е вариантът, който се среща в природата. В природата има изобилие от растителни видове, които виреят естествено без почва, върху скали и стръмни канари, разклонения и дънери на дървета. Тези растения е наричат „литофити” (от гръцки lithos - „камък” и phyton – растение) и епифити (epi от гръцки – „върху”). Безпочвените повърхности имат много важни характеристики за растенията като например, че осигуряват отличен дренаж. Епифитните растения са най-често срещаните в тропичните ширини, където високата влажност и честите валежи могат да осигурят подходящо място за растеж. Добре познати домашни растения, които се развиват като епифитите са Asplenium nidus (папрат Птиче гнездо), Platycerum bifurcatum (Staghorn папрат), Aeschynanthus radicans (Lipstick plant) и различни видове от семейство Акации като Philodendron, Anthurium and Monstera. Обикновено в домашни условия тези растения се отглеждат в саксии. Това обаче може да доведе често до преполиване, докато вертикалната градина осигурява дренаж и точното количество вода. Литофитните растения могат да се открият в почти всички части на света. Например, около Средиземноморието - област с извънредно разнообразна флора, крайбрежието и някои планински вериги в близост са отлично място за тези растения, като лесно могат да се открият по стръмни скали и склонове с променливи условия на растеж.
Saxifragaceae е семейство растения, което често се среща да расте по скали. В него се включват видове като Bergenia, който произлиза от Хималаите и Heuchera – от Серверна Америка.
За избора на външни растения
Както условията на растеж се променят много на открито, така и растенията, които се използват във външни градини, се адаптират. С повече видове растения се постига и по-голямо разнообразие в дизайна. Например, повърхност, изложена на слънчева светлина със средиземноморски климат може да се постигне с много типични ароматни цветя и растения от Средиземноморието като например Лавандула Мащерка, Розмарин или Салвия. От друга страна, сенчеста повърхност със същия климат може да има почти тропически нюанс с разновидности от рода на бегония, кала, Davallia, Asplenium, and Fuchsia. Вертикална градина може да се изгради почти на всяко място с изключение на много студен климат. Ключът е в избора на точните видове растения за даденото място.
За избора на вътрешни растения
Вътрешният климат на дадено помещение обикновено е почти еднакъв навсякъде по света. Характеризира се с температура около 20оС, нисък светлинен интензитет и в много случаи – ниска влажност. Относно температурата и малкото светлина, подобни условия на растеж има в тропиците, като например под короните на дърветата в горите, където прониква малко светлина. Но тези условия рядко се съчетават с ниска влажност, което в известна степен ограничава избора на растения за проекти на закрито.
Много от растенията, които са адаптирани към сенчести условия, растат и развиват големи листа, за да усвоят светлината, която достига до тях. Освен това, те имат по-умерен цъфтеж, въпреки че има изключения. Типични видове, използвани за вътрешни градини са от семейство aroids като Philodendron and Epipremnum или семейство gesneriads като Aeschynanthus, Columnea и Saintpaulia, много видове на Peperomia и Begonia или различни папрати като Nephrolepis и Pteris.
За градините от техния създател
Това, което Патрик Бланк създава е много повече от обикновените представи за градинарство, би могло да се нарече еко-изкуство или по-зелена архитектура на различни растения, които се разпростират естествено по вътрешни или външни стени. Може да си представим уникалните висящи градини на древен Вавилон, но този път върху модерни бетонни сгради. Патрик Бланк не просто аранжира зеленина, стелеща се по стена за определено време, а въз основа на сериозни научни изследвания проучва редица растения как се адаптират към екстремни ситуации и така създава естествен „органичен тапет” за стени.
Патрик Бланк започва да проектира екосъобразна архитектура за редица обществени пространства, търговски центрове и дори частни жилища. Той работи за музеи в Париж, Истанбул, Мадрид, Сеул, покрива известни марки магазини в Париж с мъхове и папрати и дори украсява повърхността на небостъргача в Куала Лумпур и Офис-кулата в Доха, Катар с по-зелена красота. За пръв път Бланк посещава Тайланд през 1973 г. и започва да изучава растенията в гората. Той решава да ги „залепи” за стени в големия град и по този начин да пренесе горската атмосфера. Неговата вертикална градина се състои от три части метална рамка, PVC слой и филц. Вертикална градина може да се изпълни върху всякаква стена без никакви ограничения за размери и височина. Всъщност, най-любопитното в тази система е, че няма никаква почва. Растенията не се нуждаят от нея, защото тя е само механична упора. За растенията са важни само водата и разтворените в нея минерали, както и светлина и въглероден диоксид за провеждане на фотосинтеза. Когато има наличие на вода през цялата година в тропическите гори или в умерените планински гори, растенията могат да растат върху скали, стволове на дървета и склонове без почвен слой. Например в Малайзия са известни 2 500 видове растения от 8 000, които растат без никаква почва. Дори и в умерени климатични райони много растения растат върху стръмни скали, входове на пещери или напукани скали. Техните естествено извити клони показват, че те водят началото си от естествено стръмни биотопи, а не от равнинни пространства като обикновени градини. Всъщност е възможно за растенията да растат върху всякаква вертикална повърхност, почти без почва при условие, че няма недостиг на вода.
Вертикалните градини могат да съществуват и в изцяло климатизирани пространства като магазини, музеи и дори паркинги. Това се случва благодарение на факта, че те си създават собствен специфичен климат. Доказано е, че вертикалната градина повишава влажността на въздуха около нея, което позволява да се появят малки папрати и мъхове и да покълнат семена. Така магазини и музеи с превръщат в подходяща среда за този вид изпълнение, а дори и в паркингите с допълнително изкуствено осветление тропическите растения, които в естествени условия се развиват в сенчести места, са много подходящи за усойни помещения, без естествена светлина.
Всяка вертикална градина има уникален дизайн и съвкупност от растения. Растенията се избират според дадената среда, микроклимата, изложението на или не на слънце. Целта е създаване на специфична градина, която да е красива през всички сезони.
Добре изпълненият проект е средство за свеждане до минимум на необходимостта от поддръжка в бъдеще. Познаването на растежа, размерите и поведението на растенията върху вертикална повърхност е много важно за правилното комбиниране на видовете и запазването им в добро състояние. Красотата на тези градини е в тяхната постоянна промяна. По своята същност те са вдъхновени от естествени форми и околна среда и в ограниченото пространство създават усещането за жива природа и уникалност с много съдържание, изненади и разнообразие.21/04/2013 |
