Време е за енергийна ефективност

автор: инж. Горан Пролич, Knauf Insulation Белград

Енергийният паспорт е документ, в който виждаме какви са енергийните нужди на дадена сграда, в резултат на което я класифицираме в някой от класовете на енергопотребеление. Едни от важните данни, които трябва да обработим в документацията за енергийния паспорт, особено при същестуващите обекти, са проектомерките за подобряване енергийната ефективност на сградата. В текста по-долу ще се занимаем с отделните мерки, с които можем и трябва да повишим енергийната ефективност на сградите.

Какво представлява енергийното саниране?
Примерите от добрата практика показват, че голяма част от дейностите за повишаване на енергийната ефективност, прилагани във всички страни от ЕС, е именно реновирането и санирането на съществуващите сгради. Точно по тази причина е важно да има изискване, според което не може да се пристъпи към мащабно саниране на обекта, без да се провери състоянието на сградната обвивка. И съгласно това, наред с останалите необходими стъпки, да се предложат и мерки за енергийно обновяване.

От посоченото по-горе става ясно, че за енергийно саниране трябва да се помисли ВИНАГИ, когато има по-мащабни дейности по обекта. Нерядко може да се случи да се санира плосък покрив заради теч или други повреди, а при ремонта да не се постави съответният вид и количество топлоизолационен материал. Също така често се е случвало да се прави ремонт на фасадата, без да се монтира топлоизолация по нея.

Кои са най-важните мерки за енергийно обновяване?
Енергийната ефективност е мултидисциплинарна област. Затова и методите, с които можем да подобрим сградата в енергиен смисъл, са най-различни – и по вид, и по начин на саниране. Те включват мерки от различни специалности: машинознание, електротехника, електроника, строителство, архитектура и др. В тази връзка ще се занимаем с част от мерките, които влизат в групата за подобряване на енергийните свойства на сградната обвивка, което в никакъв случай не означава, че мерките от останалите области са по-малко важни, дори напротив! Все пак мерките, които ще изброим по-долу, са твърде необходими и драстично променят енергийните характеристики на съществуващите обекти.

Първа мярка: Изолация на външни стени
Темата безспорно е добре позната и хубавото е, че повишава съзнанието на собствениците на жилища за необходимостта от изолиране на стените, за да се предотврати ненужното пилеене на скъпа топлинна енергия. Радващ е фактът, че започнаха различни инициативи на държавните органи съвместно с търговските банки за предлагане на изгодни кредити, при които цялата лихва се погасява от държавата, а главницата по кредита, която се излаща напълно чрез намаляване на сметките за отопление – от собствениците. Важна предпоставка всичко това да се случи е, че разходите за отопление, особено при многофамилните сгради, се плащат за реално потребена енергия, а не на базата на квадратурата на жилището. Това е основната движеща сила все повече собственици на апартаменти да вложат средства в топлоизолация на обекта.

Втора мярка: Смяна на прозорците и вратите на сградната обвивка
Смяната на старите и енергийно неефективни прозорци е мярка, която би трябвало да бъде част от енергийното обновяване заедно с поставянето на топлоизолация. Простите анализи на обектите, строени през 70-те години, и особено на публичните сгради, показват, че с подмяната на прозорците се постига огромна икономия в потреблението на топлинна енергия, а инвестицията често се изплаща напълно след 5-7 години. Това води до констатацията, че смяната на прозорците е важно инвестиционно начинание.

Трета мярка: Топлоизолация на останалите зони в сградата, които са в непосредствен контакт с външния и/или ненагрят въздух.
Лоша практика е, когато става дума за отопление на обектите, да се акцентира върху монтажа на топлоизолация на фасадата и поставянето на нови прозорци, а същевременно да не се обръща достатъчно внимание на зони като: междуетажна конструкция, граничеща със студен таван, неотопляеми пространства (напр. гаражи) под отопляемите етажи и др. В правилника за енергийноефективните обекти е направена ясна класификация на всички зони в сградата с коефициенти на топлинна проводимост U(W/m2K), които трябва минимално да се достигнат. Ще дам само един пример – за скатен покрив над отопляемо помещение необходимият коефициент U за съществуващи обекти (онези, които санираме енергийно) е 0,3W/m2K. Това означава, че на това място трябва да се постави минимум 15cm минерална вата, която е адекватен избор в този случай. Минималната необходима дебелина на изолацията за останалите зони в обекта можете да намерите в таблица 1.




Вместо заключение:
Енергийното обновяване е неминуемо, ако искаме да започнем да се държим отговорно и икономично. Този въпрос е законово уреден, но във всеки удобен момент трябва да повишаваме съзнанието на обикновените хора, живущите в сградите, че вложенията в енергийно саниране и енергийна ефективност са възвръщаеми и това е една от малкото инвестиции, които се изплащат напълно. Известен напредък има при многофамилните сгради, в които живущите са се организирали и са направили начални стъпки в енергийното обновяване.

И накрая обръщам Вашето внимание към един много лош пример, при който всички живущи, с изключение на един, са санирали жилищата си. Така този обект е енергийно полусаниран, като по този начин собственикът поставя под въпрос енергийния клас на сградата. И освен на себе, си създава проблеми и на всички свои съседи!

В следващия брой продължаваме. Новата тема ще бъде как да изчислим загубите, как изглеждат под термографска камера добре и лошо изолираните сгради и как да открием слабите места на обекта по съвременен начин.