Фасади с облицовка от естествен камък Естественият камък е един от най-древните и най-широки използвани строителни материали. Редица са предимствата на този материал, които му отреждат предна позиция в редиците от строителни продукти.
Едно от приложенията на естествения камък може да се търси и във фасадите на сградите – придава изтънчен, делови и престижен вид.
В настоящата статия ще разгледаме особеностите на фасадите с камък, най-често използваните каменни продукти и спецификата на монтаж на фасадната облицовка.
текст инж. Милена Чолакова
И в наши дни, дори на фона на изключително голямото разнообразие от нови материали и технологични решения за изграждане на фасади, камъкът е предпочитан материал за много обществени, административни и офис сгради. Обикновено тези сгради имат внушителна визия, излъчват солидност и сигурност. Придават определена тежест, класа и стил.
Камъкът, като строителен материал, има редица предимства. Каменните материали за фасади притежават здравина и висока издръжливост. Устойчиви са на киселини и други химични вещества. Имат отлични показатели при студоустойчивост и изтриваемост.
Каменните облицовъчни плочи са най-външният, завършващ елемент от сградата. Облицовката има естетическа и защитна функция. Каменните плочи са мразоустойчиви и това ги прави много подходящо решение за райони с ниски зимни температури. Издържат на повече от 100 цикъла замръзяване и размръзяване. Освен на ниски температури те са устойчиви и на ветрови въздействия и ултравиолетови въздействия.
Изборът на камък се определя от неговото предназначение. Каменните плочи за фасадата трябва да са студоустойчиви и леки, с много нисък коефициент на водопоглъщане. Поглъщането на вода, при неправилен избор и/или монтаж може да доведе до бързо разрушаване на облицовката. Желателно е фасадните материали да са с добра паро- и влагопроницаемост, за да пропускат влага.
Ако фасадата е предвидена с цокъл, то камъкът, използван за облицовка на цокъла, трябва да е и с висока якост. Обработката на камъка, преди да бъде използван като фасадна облицовка, обикновено зависи от предназначението на сградата. За облицоване на частни домове най-често се използва полиран камък. Шлайфаният или шлифованият пък материал е предпочитан при облицовка на фасадата на големи строежи. За цоклите на сградата се използва камък, който имитира скала – придава по-голяма стабилност и тежест на сградата – каменни плочи от гранит, кварцит, пясъчник. Изключително популярни, а и атрактивни, са решенията с частична каменна облицовка на фасадата като акцент – при входа или за подчертаване на някои сградни елементи и обеми.
Редом с предимствата, камъкът има и недостатъци. Един от най-изтъкваните, когато става въпрос за фасадна облицовка, е голямото тегло на материала. Но това разбира се не изключва неговото приложение и не го прави по-малко предпочитан материал. При правилен анализ на конструкция, с подходящо подбраната носеща фасадна конструкция, теглото на материла не бива да е проблем.
Най-често използваните каменни материали за облицовка на фасади са мраморът и гранитът.
Материали за каменни фасади
Базалт - Това е един от най-дълготрайните строителни материали. Намира приложение както в екстериора на сградата, така и за екстериорни решения, като цокли на сгради. Основен компонент в състава на базалта е силициевият диоксид. Скалата е получена в резултат на изригване на вулкани и последващото изстиване на лавата.
Туф - Това е вулканичен каменен материал, който е продукт на застинала лава от вулканично изригване. Образуван е от вулканична пепел, пясък, стъкло, кварц и др. Различните видове скали имат различен цвят и структура. Материалът се характеризира с малко обемно тегло, висока топло- и шумоизолация. Лесен е за обработка. Притежава висока издръжливост. Всяка една плоча, получена след разрез на скалния къс, е уникална. Фасадата е неповторима. Продуктът позволява „мокър” монтаж, а също и „сух” монтаж при вентилируемите окачени фасади.
Фелзит - Фелзитите са отделна група вулканичен туф. В голяма или малка степен са кварцови, карбонатизирани или хлоридизирани. Имат тънкопореста структура. По-плътен и по-тежък е от туфа. Има нежна украска, в светли тонове и различни оттенъци. Материалът подлежи на полиране, като при таква обработка могат да изпъкнат допълнително цветовете му.
Травертин - Травертинът е поликристален материал, образуван от минерали на калциев карбонат (арагонит и по-малко калцит). Отнася се към групата на мраморите, порест е и се отличава с малка плътност. Вследствие на кристалната зърнеста структура се полира добре.
Мрамор - Като естествен природен камък мраморът се отличава с голямо разнообразие от цветове. Това разнообразие и добрите якостни характеристики го правят предпочитан материал в строителството. Има висока устойчивост на топлина и влажност. Това не бива да се забравя и да се отчита, когато се прави проект на сграда и нейната фасада. Той един от най-красивите естествени камъни, а полирани каменните плочи могат да предадат изискан и много красив външен вид.
Оникс - Естествен природен полускъпоценен камък, вариация на халцедона и част от групата на кварца. Подходящ е за облицовка на външни и вътрешни стени, защото притежава много добри свойства – високото ниво на паропускливост е това свойство на оникса, което го прави предпочитан материал за екстериорни решения.
Гранит - Гранитът е една от най-разпространените магмени скали. Притежава отлични показатели като: ниско водопоглъщане и висока устойчивост на атмосферни влияния. Отличава се с много високи якостни характеристики и намира широко приложение в строителството. Това е един от най-прилаганите материали.
Гнайс - Гнайсът е естествен камък с високо качество и един от най-практичните и предпочитани декоративни камъни. Изключително подходящ материал за стенни облицовки, външни настилки и декоративни цели. Гнайсът намира широко приложение както в изграждането и дизайна на еднофамилни къщи, вили, басейни, камини, обществени сгради и заведения, така и в мащабното строителство и архитектурна визия на хотелски комплекси, развлекателни и спортни центрове.
Гнайсът се отнася се към метаморфните видове скали и има висока степен на регионален метаморфизъм - в различните места на добиване качества като цвят, структура, грапавост и др., силно се различават. Гнайсът притежава уникален цвят и огромно разнообразие от нюанси, които го правят изключително природосъобразен и подходящ за използване в почти всякаква околна среда. Цветът му силно варира и зависи от минералите, които го изграждат.
Технология на изпълнение на фасади с каменна облицовка
Каменните фасадни облицовки могат да бъдат поставяни по два начина – чрез лепене (мокър процес) или окачване (вентилируема окачена фасада). Среща се и междинен вариант, когато плочите се закрепват към стената по механичен начин, а след това пространството между облицовката и стената се залива с разтвор. При това нерядко плочите се закрепват не само към стената, но и помежду си.
Когато каменните плочи се окачват, носеща конструкция представлява подвижна система от окачени канали с регулируеми по височина носещи и задържащи анкери. Системата е идеална за нови и реконструиращи се сгради и особено за фасади от каменни плочи с големи или променливи разстояния до носещата система.
При прилагането на мокър метод за поставяне на каменни плочи върху фасадата е желателно да се използват специални замазки. Те трябва да неутрализират въздействието, което биха предизвикали температурните разлики върху материала, да са еластични и не на последно място да защитават камъка от конденза, който се образува при циркулирането на водната пара от вътрешните помещения през стените навън. Само замазката обаче е недостатъчна за пълна защита от образуваните водни пари. Стените на зданието трябва да имат вътрешна изолация от парата. Това правило е валидно и за смесения тип укрепване.
Мокрият начин на закрепване на каменните плочи изисква работа през топлите месеци на годината, с ниска влажност. При ниски температури има вероятност от замръзване на водата в състава на лепилните материали, което да доведе до влошаване на свойствата на лепилните съставки. Препоръчителни месеци, за извършване на мокро лепене, са месеците от май до октомври.
При полагане на каменна облицовка е задължително оформянето на дилатационни фуги през разстояние един метър във височина и около четири метра по широчина. Широчината на фугата се определя от производителя на плочи, но минималната широчина на фугата е 5mm. При топлоизолиране с плочи от EPS каменната облицовка трябва да има водопопиваемост максимум 6%. Препоръчително е дебелината на плочите да не е повече от 15mm. След поставяне на топлоизолационните плоскости трябва да се изчака около седмица (5-7 дни технологичен престой) преди да се пристъпи към монтаж на фасадната каменна облицовка. Върху монтираната топлоизолация се полага лепилен гребен – около 10mm. Преди лепенето каменните плочи се обезпрашават по подходящ начин. Върху обратната страна на плочите се нанася „гребен” от лепило (около 20mm). Плочите се лепят по метода „мокро в мокро”. Фугите се запълват след като е добре изсъхнало лепилото. За запълване се използва гъвкава фугираща смес. Материалът е аквастатични и водата се задържа на повърхност без да прониква в структурата на фугата.
Чрез фугите между тях се осигурява пълна водонепроницаемост на фасадата и се създава ефект “екраниране на дъждовни води”. Каменната фасада осигурява и добра огнезащита на сградата. Това позволява монтирането й дори при сгради със строги противопожарни изисквания. Всички елементи на системата са устойчиви на ударни натоварвания и развиват ограничени деформации.
Каменните вентилируеми фасади се прилагат при обществени, жилищни и административни сгради. Използват се и за реконструкция на стари сгради.
Слоевете, от които се състоят, са: носеща стенна конструкция, топлоизолационен материал, вентилационен слой, окачваща система и облицовъчен слой от каменни плочи. Носещата стена е тухлена или стоманобетонна.
Поддръжка и почистване
Камъкът е вечен материал. Но това не означава, че фасадите от каменна облицовка не изискват никаква поддръжка. Фасадата трябва да се поддържа чиста. Освен това не съществува пълна защита от влиянието на атмосферните въздействия.
В най-общия случай изборът на защитно покритие е водено от изискването за отблъскване на водата и мръсотията. Защитните препарати имат и други функции – да предпазват материала от действието на киселини, основи, органични разтворители и бои, микроорганизми и др.
Облицовки от ронлив камък – пясъчник, варовик, които лесно попиват влагата, е препоръчително да се третират с препарат, който спомага за отблъскване на водата и мръсотията.
За повечето скални видове са подходящи маслено хидрофобните препарати. Те защитават повърхността на материала и от нефтопродукти.
В райони с чести киселинни дъждове се прилага обработка на камъка с препаратти, които му придават устойчивост към кисела среда. А за облицовъчни материали в условията на висока влажност трябва да се избират препарати с бактерицидни свойства, които предпазват повърхността от появата на мъхове, лишеи и микроорганизми 24/08/2013 |
