Съоръженията на Зимната Олимпиада

идеи, подготовка, строителство

XXII Зимни олимпийски игри ще се проведат в Сочи от 7 до 23 февруари 2014 г., а след тях - от 7 до 16 март, градът ще бъде гост на XI Зимна параолимпиада. По официални данни в строежа на олимпийските обекти участват повече от 55 хил. души.
В статията ще разгледаме някои от емблематичните обекти, където ще се проведат Игрите, и процеса им на изграждане.

Голяма част от Имеретинския залив, където се строят спортните и инфраструктурни обекти на XXII Олимпийски и XI Паралимпийски игри, са заблатени места или са застрашени от наводняване територии. Геотехническите условия се характеризират с висока сеизмичност, тектонични разломи на земната кора, слаби почви. Поради тези причини строителството на олимпийските обекти се предшества от продължителни и скъпи мероприятия за инженерна подготовка и защита на територията. Фактически цялото строителство в Имеретинската низина се извършва върху изкуствено създадени основи. Особено внимание при проектирането се отделя и на сеизмичното осигуряване на обектите.

Централен обект на крайбрежния клъстер е Олимпийският парк, около който е организирана цялата инфраструктура – жилищна, транспортна, сервизна, инженерна. Смята се, че Олимпийският парк в Сочи ще стане най-компактният вариант на строителство на спортни площадки в новата история на олимпиадите. На територия от 260 хектара около главния Олимпийски площад, на ръка разстояние един от друг, вече могат да се видят пет, на практика, готови за старт ледени площадки.

Непосредствено до Олимпийския парк се намират две гари (“Олимпийски парк” и “Медиацентр”), основните Олимпийско и Параoлимпийско села, жилищен комплекс за членовете на Олимпийското семейство и Международния Параолимпийски комитет, хотели за членовете на МОК, главният Пресцентър с хотел за журналистите.

Днес Имеретинският залив представлява странна картина. Веднага след завършване на довършителните работи, строителите започват облагородяване на околната територия. Така, сред разкопаната земя, купищата арматура, силози с цимент, се появяват островчета с добре оформена морава, та дори и палми, а в центъра на тези благоустроени островчета блестят новите фасади на спортните площадки. През лятото на 2013 година цялата територия на крайбрежния клъстер се превръща от строителна площадка в живописен парк, обграден от една страна с море, а от друга - с гори. По информация от ГК Олимпстрой за озеленяването са закупени 160 хил. растения от най-добрите разсадници в Италия. В момента те се адаптират на територията на Имеретинската низина. За поливане ще се използва техническа вода. Същото се планира и за системите за охлаждане и за захранване на топлопреносната мрежа във всички обекти в Олимпийския парк.

Олимпийски стадион Фишт
По време на Олимпийските и Параoлимпийските игри на стадиона ще се проведат церемониите по откриването и закриването, награждаването на победителите. По време на провеждане на световното първенство по футбол през 2018 ще се провеждат футболни мачове от първенството. След 2018 г. - футболни мачове, концерти и др. По време на Олимпиадата дворецът ще може да осигури 40 хил. зрителски места, след Олимпиадата - 25 хил. места, по време на световното първенство по футбол 2018 г. - 45 хил. места. Общата площ на съоръжението е 92 000m2, височината му е над 69 метра.

Архитектурният проект е разработен от международния консорциум, в чийто състав влизат ГУП МНИИП Моспроект-4 (Русия, Москва), архитектурно бюро Populous (Великобритания), специалисти по управление на проекти от фирма Botta Management Group (Швейцария). Главен изпълнител - сдружение Ингеоком (Русия, Москва), подизпълнител - ГК Олимпстрой.

Стадионът Фишт, наречен на един от върховете в Кавказските планини, е разположен в центъра на композиционната ос на Олимпийския парк, на 550 метра от брега. Той трябва да стане най-впечатляващото архитектурно съоръжение на Олимпиада 2014. Навесът от матов поликарбонат, символизиращ ледения връх (в превод от адигейски „фишт” – бяла глава, скреж), покрива западната и източната трибуни на стадиона, оставяйки открита централната ос, гледаща към главния олимпийски площад.

За основа е използван изкуствено терасиран озеленен насип, в който са скрити техническите и сервизните помещения. В насипа са интегрирани рампи, по които да се придвижват трудноподвижни хора, през нея минават четири тунела, през които се стига до площадка от Олимпийския парк.

Чашата на стадиона е монолитна стоманобетонна конструкция с височина 36 метра. Скелетът на покрива е изграден от стоманени конструкции с общо тегло повече от 22 хил. тона. Всички стоманени конструкции са били обработени с екологично безопасни вещества за противопожарна защита. Покривното покритие е изградено от поликарбонатни листове с различна степен на прозрачност.

За да се защитят подземните конструкции на сградата от наводнение от подпочвени води, имайки предвид особеностите на територията, по цялото трасе на съоръжението е предвиден дренаж за събиране и отвеждане на водите в отходната канализация.

Зимен дворец на спорта Айсберг
По време на Игрите в двореца ще се провеждат състезания по фигурно пързаляне и шорт-трек, след Олимпийките игри – велотрак. Общата площ на това съоръжение е 67 800m2, височина – над 34 метра и капацитет 12 хил. зрителски места.

Архитектурният проект е разработен от Моспроект-4 (Русия, Москва), главен изпълнител - сдружение Ингеоком (Русия, Москва), подизпълнител - ГК Олимпстрой.

Фасадата на Ледения дворец наподобява морска вълна, но по решение на Олимпийския комитет този обект е наречен „Айсберг”. Съоръжението се превръща в един от трите основни спортни обекта на Олимпийските игри, които са проектирани по технология, която позволява след приключване на Игрите да се демонтира, транспортира и построи на ново място, дори в друг регион на страната. Към настоящия момент се планира след Игрите „Айсбергът” да се остави на мястото си и да се препроектира на велотрак.

Основите на съоръжението са пилоти с диаметър 820mm и дълбочина 8m, обединени с монолитен ростверк с дебелина 40cm. Всички стоманени конструкции са обработени с екологично безопасни вещества за противопожарна защита, несъдържащи азбест. Фасадите са изградени от алуминиеви витражи със стъклопакет, в който е използвано нискоемисийонно стъкло с различни оттенъци на синьото.

Леденият дворец Болшой
По време на Игрите в Двореца Болшой ще се провеждат състезанията по хокей, след Олимпийските игри ще е многофункционален спортно-развлекателен център за състезания по баскетбол, волейбол, тенис, концерти и др. Капацитетът е 12 хил. зрителски места (9 хил. стационарни, 3 хил. сгъваеми). Общата площ на сградата е 54 870m2, а височината, заедно с подземната част – 49 метра.

В основата на архитектурното решение на Ледения дворец Болшой е образът на замръзнала капка. През нощта куполът на зданието се осветява с 38 хил. светодиодни лампи, през деня сребристото покритие с огледални елементи отразява слънчевите лъчи.

Проектирането и строителството са на фирма НПО Мостовик, с подизпълнител ГК Олимпстрой.

Фундаментът е монолитна плоча върху естествена основа. Скелетът се състои от стоманена конструкции (3025 тона). Зданието на ледения дворец е решено в два обема, обединени с дилатационни фуги. На цокълния етаж, под основната арена с ледена площадка, са разположени тренировъчната ледена площадка/пързалка, паркинг и технически служби. За покриването на основната зала е използвана система от плоски ферми с разстояние между опорите 94,4m, страничните зони на капкообразното съоръжение се формират от ферми с разстояние между опорите от 23,8 до 34,2m.

За създаването на комфортна акустика в интериора на голямата арена, на височина около 25 метра от нивото на леденото поле, е установен акустичен екран. С подобни конструкции, които намаляват ефекта на реверберация, са защитени стените и други вътрешни повърхности на залата. Енергоефективните трислойни сандвич панели са изработени специално за този обект от групата Метал Профил. Алуминиевият покрив с двоен фалц е изпълнен по технологията Kalzip (двоен фалц) с панели Alcotec. В покрива са вградени светодиоди. Отделни части от фасадата на нивото на вестибюлите са остъклени с огледално стъкло (GLASSBEL). Голяма част от довършителните работи по външната част са изпълнени с помощта на алпинисти.

В зданието е използвана система за рекуперация на топлината, отделяна от хладилните съоръжения на ледените пързалки, и с понататъшно използване за подгряване на водата.

През декември 2012 година съоръжението е въведено в експлоатация. Първите тестови състезания са преминали през април 2013 г. (Световното първенство по хокей при юноши).

Малка ледена арена Шайба
Строежът започва през 2010 година. По време на Олимпийските игри на стадиона ще се проведе състезанието по хокей, по време на Параолимпийските игри – състезание по следж-хокей (хокей на шейни); след олимпиадите е възможно пренасяне на арената в друг регион. Обща площ от 22 870 м2 и височина 22,8 м осогуряват капацитет от 7 хиляди зрителски места.

Малката ледена арена „Шайба” представлява разглобяемо съоръжение и е един от трите обекта на Олимпийския парк, които са изградени със средства на частни инвеститори. Цилиндричните и овални по форма стоманобетонови рампи придават динамичен образ на летяща хокейна шайба. Рампите позволяват на зрителите да се придвижат на второто ниво на трибуните и правят по-лесен достъпът на стадиона на трудноподвижни зрители. Динамичността на архитектурната концепция е подкрепена с рисунка върху декоративната фасада и вечерното художествено осветление, имитиращо снежна виелица.

Всички конструкции, освен фундаментната плоча, трибуните, подовите настилки, стените и конструкцията на леденото поле – са проектирани и построени така, че да могат да бъдат сглобявани и разглобявани. Фасадна конструкция от трислойни сандвичпанели върху метална рамка създава основния топлинен контур. На разстояние 2,4 метра от нея е монтиран декоративен екран от леки метални профили, свързани с конзола. Освен декоративната си функция, той защитава от слънчевите излъчвания. На външната декоративна фасада на стадиона е установена мултимедийна система, която вечер ще пресъздава снежна вихрушка. По изчисления на специалисти 45 хил. светодиодни осветителни тела, закрепени на фасадата, ще консумират не повече от 40 кВт и срокът на годност е не по-малко от 6 години.

В края на 2012 обектът е пуснат в експлоатация, а през април 2013 година са проведени тестови състезания.