Съвременни методи за определяне топлинните загуби на сградите

Автор: инж. Горан Пролич, Knauf Insulation Белград

В настоящата статия ще се запознаем с методите за определяне на топлинните загуби на сградите; преди всичко ще се занимаваме с откриване на загубите чрез термографско заснемане, както и с определяне на въздухопроницаемостта през сградата, най-вече проверявайки колко добре уплътнени са прозорците и вратите на външните стени.

Определяне на топлинните загуби
Всички сигурно сте виждали термографски снимки като тези снимките по-долу. Накратко ще обясним по какъв начин се правят и какво в действителност показват те. Термографията за определяне загубите на топлина датира от 60-те години на миналия век и е много важна, тъй като е безконтактен метод и не пречи на никакви процеси, нито изисква физически контакт с третираната основа. Инфрачервената камера се състои от: обектив (улавя лъчението), филтър (пропуска лъчението при определена дължина на вълната), детектор (възпроизвежда лъчите в електронен вид) и монитор (за показване на термовизионните снимки, т.е. термограмата). Различните цветове, които виждаме на термограмата, показат къде има топлинно излъчване (по-светлите цветове – по-голямо излъчване). Във времена, когато знаем, че за отопление на обекта се изразходва над 40% от цялата енергия, много важно е да се определи къде и по колко енергия се губи през сградната обвивка. Освен това самите инфрачервените камери ежедневно се усъвършенстват, а и цените им падат.

Термографското заснемане на обектите с цел определяне на енергийните загуби се извършва в рамките на две фази на проекта. Първото заснемане се прави по време на изработването на проекта за саниране (определят се местата за саниране на фасадата, прозорците, вратите, покривa), а второто е след приключване на санирането, за да се потвърди, че обновяването е приключило успешно.

Голяма полза от инфрачервената камера и снимките, които тя прави, можем да имаме и когато търсим проблем по сградната обвивка, който не може да се открие по друг начин освен чрез разрушване. Ще илюстрираме това с пример следващото изображение. Става дума за снимка от покрива на обект, при който проблемите не могат да се забележат отвън. Инфрачервената снимка обаче ни показва, че в покривната конструкция е проникнала вода, и още по-важното – насочва ни къде всъщност е проблемът.

Много важно е по някакъв начин инфрачеревените фотографии да се интегрират с реалния модел на обекта и тези данни да се съхранят по адекватен начин, но повече по тази тема можете да прочетете в текста в карето.

Определяне на въздухопроницаемостта през сградната обвивка
Винаги се стараем всички елементи по външните стени (преди всичко прозорците) да са добре уплътнени, за да не се губи и пилее топлина от отопляемото помещение в сградата. До преди няколко години подобно изследване за един апартамент изискваше много обемиста и сложна апаратура, докато сега имаме възможност много бързо и просто да проверим нивото на херметизация на помещението. На снимките можете да видите по какъв начин се прави това – с помощта на мощен вентилатор, монтиран на подвижна рамка на входната врата, се създава налягане от 50 Pa, а на дигитален екран се отчита каква е кратността на въздухообмена за час (т.нар. Blower door test). В примера от снимката за едно помещение получихме кратност на въздухообмена 25! Разбира се, открихме „виновника” за този толкова лош резултат – един прозорец, който не може да се затваря напълно, което впрочем показа и снимката от инфрачервената камера.

Накрая – надявам се, че този текст поне малко е доближил споменатите съвременни методи за отчитане на загубите до всички нас; надявам се също, че снимките, съответно замерванията, са много полезни за оценка и подобряване на енергийната ефективност. Този път от един друг ъгъл.