Къщата в с. Кладница надминава стандарта Пасивна къща

Разговор с арх. Георги Николов, Собственик и управител на Студио Архе

Арх. Николов, Вие сте част от проектантския екип на първата плюсово енергийна къща в страната. Бихте ли представили концепцията на пасивната къща и конкретния проект в с. Кладница?
Основната отличителна черта на пасивната къща е перфектната топлоизолация на обвивката в комбинация с оптималната ориентация на сградата, както и на остъкляването й, за най-големи пасивни слънчеви печалби. Това води до по-висок комфорт. Принудителната вентилация осигурява необходимото количество чист въздух вътре в сградата. Параметрите, които дефинират пасивния стандарт, са: 15kWh/m² годишно максимално количество енергия за отопление и общо потребление на първична енергия от сградата за всички нужди - не повече от 120kWh/m² годишно. Въздухонепроницаемостта на външната обвивка като стойност не трябва да е по-голяма от 0,6h-1, измерена с Blowerdoor тест.

Концепцията на къщата в с. Кладница се основава на стандарта пасивна къща, но го надминава. Това е първата плюсово енергийна къща в България, тоест генерира повече енергия, отколкото консумира годишно. Доста усилия бяха положени в посока постигане на положителен енергиен баланс, през всичките етапи – от проектирането, също и през целия процес на строителство. Основополагаща е идеята за редуциране на нуждата от енергия, и най-осезаемо – тази за отопление. След като постигнахме консумация на енергия, която е близка до нулевата, приложихме източници на възобновяема енергия на място. Къщата е еднофамилна, с допълнително самостоятелно жилище, с 971m² разгъната застроена площ, по-голяма част от която не е отопляема. Сградата беше изцяло завършена през октомври 2013 г.

Разкажете малко повече за конструкцията на къщата, като наблегнете на някои ключови етапи.
Започвайки от геологията и фундаментите, още на този етап е направена една съществена стъпка. Теренът, върху който фундирахме, представляваше почти неразбиваема скала. Изкопът е почти вертикален, отдолу е изпълнена хидроизолационна вана, а под фундаментите е положена широкоплощна топлоизолация. Неотопляемите помещения са отделени от топлата обвивка на сградата, която е напълно топлоизолирана, без връзка между конструкциите на топли и студени части и допускане на термомостове между тях.

Само фундаментите и носещите рамки са от стоманобетон. За останалата част от конструкцията са използвани леки стоманени и екологични дървени конструкции.

Фасадната конструкция е дървен скелет, анкериран към стоманобетонната конструкция, със стъклена вата между елементите. Дървени перголи с вградена слънцезащита от ламинирани дървени греди допълват външния облик.

Важно е да се отбележи, че целият строителен процес и довършителните работи се извършиха под непрекъснатия ни контрол. Считам, че това е решаващо при изпълнението на такива сгради, за да се гарантира качеството на всеки един етап, всеки едни елемент, детайл и т.н.

Бихте ли обобщили резултатите?
Енергийните параметри на къщата, измерени в PHPP са следните:

Специфичната нужда от енергия за отопление е 13 kWh/m² годишно. Нуждата от първична енергия за всички нужди е 38 kWh/m² годишно. Това е значително по-ниска стойност от максимално допустимите за една пасивна къща 120 kWh/m² годишно. Постигнахме го чрез заменянето на топлоизточника с такъв на биомаса, което е още един принос в екологичността на сградата, заради намаляването на коефициента за първична енергия. Осветлението на сградата е базирано изцяло на LED технология. Изградена е покривна фотоволтаична система от 50 панела с 12,25 kWp обща инсталирана мощност. Централата ще осигурява необходимата електрическа енергия, от която сградата има нужда за денонощния й баланс. Фотоволтаичната централа работи на принципа на „back-up” система. Генерираната енергия от 52 kWh/m² годишно се складира в батерии, като излишъкът от произведената енергия се продава на електроразпределителното дружество.

Постигнахме отлична въздухонепроницаемост с резултат от Blower door тест n50: 0.19 h-1. За да постигнем това разработихме и изпълнихме без отклонения стотици детайли.

Къщата няма нужда от климатизация през лятото, което се дължи предимно на тоталната слънцезащита и пасивното нощно охлаждане чрез вентилационната система.

Допълнителните капиталовложения за достигане на стандарта пасивна къща изчислихме на общо 4,43% от общата стойност на сградата в сравнение със същата сграда, отговаряща на действащите норми у нас. А по-нататък разходите за достигане на плюс-енергиен баланс калкулирахме 9,24% от общата стойност на сградата, включващи и горните 4,43%. Това ни доказа за пореден път, че тази концепция е възможна в България, при това напълно постижимо от техническа и финансова гледна точка.