Силикони и уплътнители, от DCP Уплътняващите вулканизиращи материали се класифицират по няколко показателя. Според готовността за използване са еднокомпонентни (за непосредствена употреба) и дву- или повече компонентни (изискват смесване на компонентите). В зависимост от това на каква основа са разработени, херметиците са силиконови, полиуретанови, тиоколови и акрилни. Ще се спрем на силиконовите уплътнители. Те са устойчиви към ултравиолетови лъчи, екстремни климатични условия и различни агресивни среди. Еластични са, имат отлична адхезия към много строителни материали, даже без използване на грундове. Характеризират се с повишена термо- и студоустойчивост и запазват еластичността си в диапазона от –50 до +200°С. Температурният интервал при използване също е широк (могат да се нанасят на повърхности от -30 до +60°С).
Вулканизиращият компонент превръща първоначалната пастообразна консистенция на херметика в подобен на гума материал под действие на въздушната влага, а промоторите (активатори) на адхезията способстват за постоянен здрав контакт между уплътнителя и повърхността.
Уплътнителите, съдържащи само силиконови пластификатори, имат минимално свиване - до 3%. Свойствата им зависят от тези на отделните компоненти. Силиконовите херметици задължително съдържат вулканизиращ компонент. Важен показател тук е продуктът, който се отделя в процеса на хидролиза на полимерните вериги от водните пари във въздуха по време на вулканизацията. В зависимост от това силиконите се делят на още два типа – кисели (ацетатни) и неутрални. При киселите по време на вулканизацията се образува оцетна киселина със специфична миризма. Херметиците и от двата подвида (кисели и неутрални) имат свои предимства и недостатъци.
Ацетатните силикони, като Setseal AS111, са по-евтини от неутралните. Те имат много добра адхезивна способност по отношение на стъкло, керамика, дърво и някои боядисани повърхности. Сцеплението им с поливинилхлорид и с други синтетични материали е слабо. Времето им за изсъхване е кратко. Действат корозивно и не се препоръчват за метални конструкции. Не са предпочитани и при фугиране на плочи от естествен камък и бетон. Тези силикони са най-добри там, където трябва да се свържат стъкло със стъкло, керамика, алуминий и неръждаема стомана. За залепяне и херметизация в биологично агресивни среди (тоалетна, баня, кухня, около басейн) са необходими херметизиращи материали с фунгицидни добавки, възпрепятстващи развитието на плесени и гъбички, каквито са например санитарните силикони Setseal AS122 и Setseal AS181 Profesional. Такива херметици обаче в никакъв случай не трябва да се използват за повърхности, които имат контакт с храна.
Неутралните силикони като Setseal NS196 са по-универсални и се характеризират с голяма адхезия към повечето строителни материали като бетон, дърво, стъкло, керамика, метали, синтетични материали, а също и към повечето лакирани и боядисани повърхности. Не корозира металите и е със слаб мирис.
Уплътнителите имат висок и нисък модул на еластичност. Високият модул е характерен за слабо податливи на деформации силикони. Ниският модул означава, че при подлагане на деформации, в уплътнителя няма де се създаде допълнително напрежение. Важен показател на силиконите е и тяхната еластична декомпресия или пособността на втвърдения уплътнител да се върне в първоначалната си форма.
При проектиране на уплътнението трябва да се вземат предвид всички гореразгледани характеристики на продукта и да се отчетат евентуалното температурно разширяване на материалите и способността на силикона да се разтяга.Условие за правилното използване на силиконите е и да се познава механизма им на действие. 27/08/2014 |
