Хидроизолационни системи

материали и особености на изпълнение

Надеждната хидроизолация е неизменна част от процеса на проектиране и впоследствие на експлоатация на всяка една сграда или съоръжение. За да се предотврати увреждането на конструктивните елементи, в резултат действието на водата и влагата, както и да се осигури здравословен климат в помещенията и комфорта на обитателите, всеки един проект за сграда/съоръжение трябва да включва и проект за хидроизолационна система, която да бъде правилно подбрана и качествено положена в процеса на строителство.
В настоящата статия ще разгледаме различни видове хидроизолационни материали, ще се спрем на най-често прилаганите и особеностите им на изпълнение.

Проникването на вода и влага в конструкцията, от подпочвени води или дъждове, води до постепенното разрушаване на отделните елементи, оказва влияние върху експлоатационния живот на сградите и съоръженията. Влагата влияе пагубно върху механичните характеристики, дълготрайността и външния вид на елементите. В резултат на влагата могат да се разрушат носещи елементи или да се влоши визията и качеството на покритията – интериорни и екстериорни. Хидроизолационните системи имат тази основна функция да предотвратяват проникването на вода и да предпазват конструкциите от вредното въздействие на водата и влагата. Затова и хидроизолационната система на една сграда не бива да бъде подценяван етап от довършителните работи. Също така, неправилното й изпълнение е сред най-често срещаните причини, водещи до намаляване на експлоатационната годност на конструкцията.

Сградите и съоръженията са подложени непрекъснато на действието на водата. Това може да са атмосферните води – от дъждове или топене на сняг, които контактуват с покривите, стените и конструктивните елементи на сградите. Може да са подземни води (инфилтрационни, капилярни, почвени). Също води, които са резултат от експлоатацията на сградата/съоръжението. Това са водите, използвани за битови нужди в кухни или санитарни помещения, ВиК системите на сградата, басейни, резервоари и др. За предпазване от разрушителното действие на всички възможни води се използват различни хидроизолационни системи, различаващи се по вида на използваните материали, механичните характеристики, начина на изпълнение и предназначението.

Хидроизолации според предназначението
Според функцията, която изпълняват, хидроизолациите биват: покривни (предпазват помещенията в подпокривното пространство от проникване на атмосферни води), подземни (предпазват подземните части на сградите и съоръженията), в санитарни помещения, хидроизолации на басейни, резервоари, канали, хидроизолации на пътни и хидротехнически съоръжения.

Хидроизолации според вида на материала и изпълнението
Според вида на материала и неговото агрегатно състояние, има няколко вида хидроизолации и начини на изпълнение.

Мазани хидроизолации – представляват водонепропусклив слой, изпълнен в няколко пласта, с обща дебелина от 1-2mm, по-рядко 5mm. Прилагат се предимно върху бетонни повърхности, които предварително трябва да бъдат подравнени със замазка или шпакловка. Изпълняват се от битум, битумно-полимерни, полимерни и цименто-полимерни материали. В момента на полагане мазаните хидрозиолации са в течно състояние, впоследствие преминават в твърдо.

От окислени битуми се получават следните видове материали за мазани хидроизолации: студен битумен грунд, студена битумна смес, топла битумна смес, алуминиев лак, битумно и битумно-латексна емулсия, битумна и битумно-латексна суспензия. Подобряването на качествата на окисления битум се извършва чрез модифицирането им с полимери. Такива са атактният полипропилен, стирол-бутадиен-стиролът, изопрен-бутадиен-стирол. С тези полимери се повишава температурата на омекване на битума, подобряват се пластичните свойства, понижава се температурата на пукнатинообразуване, подобрява се корозионната устойчивост, забавят се процесите на стареене.

На база битум се изпълняват и битумно-каучукови смеси (студени и топли). При добавяне на каучук към битума, се повишава деформативността му и температурата на омекване, понижава се температурата на пукнатинообразуване. Най-често битумно-каучуковите състави се използват за запълване на фуги.

Шпакловки и замазки – разновидност на мазаните изолации, но се изпълняват с по-голяма дебелина, 2-3mm за шпакловки и 4-5mm замазките. Шпакловките се изпълняват от полимерно свързващо вещество и пълнител. Свързващото вещество най-често е от епоксидни, полиестерни, полиуретанови и други смоли, а пълнителят – от минерален прах или фин кварцов пясък. Свързващото вещество за замазки се изпълнява от портландцимент, битум или полимери. За по-голяма пукнатиноустойчивост и якост на опън шпакловките и замазките се армират със стъклен воал, нетъкан полиестерен текстил, полимерни мрежи, стъклени или метални влакна. При полагане на замазки първо се полага цименто-пясъчна суспензия или цименто-полимерен състав върху основата, с цел подобряване на адхезията между основа и изолация.

Листови хидроизолации – наричани още и рулонни, се изпълняват от един или няколко пластта листов материал, който може да е на база полимерно фолио или битумна мушама. Листовите изолации може да бъдат с или без армировка. В повечето случаи са армирани със стъклен воал, стъклена тъкан, метални фолиа, нетъкан текстил от полимерни влакна и др. Изборът на листов материал, както и броят на пластовете, се обосновава от предназначението на хидроизолацията и експлоатационните условия. Битумните мушами се изпълняват от окислен битум или от битум, модифициран с полимер. Сред най-прилаганите полимерни модификатори са атактният полипропилен (APP), стирол-бутадиен-стиролов каучук (SBS), изопрен-бутадиен-стирол (IBS), олефинов битумен полимер (OBC). Мушамите, модифицирани с APP, имат повишена топлоустойчивост (130-140оС), а тези от окислен битум – 70-80оС. Повишената им топлоустойчивост ги прави подходящи за конструкции, изложени на слънчева радиация, без опасност от компpометиране на елементите им. Освен това стареенето на тези мушами се проявява по-бавно. Модифицираните със SBS битум мушами имат по-голяма еластопластична деформация спрямо мушамите с окислен битум. Съответно те са и по-пукнатиноустойчиви. Също както при APP мушамите, те притежават повишена устойчивост на стареене и дълготрайност.

Битумните и битумно-полимерните мушами се предлагат с армиращ пласт в средната третина на дебелината на мушамата. Битумните мушами се полагат върху основата чрез газопламъчно залепване, при което трябва да се разтопи долната страна на мушамата, за да прилепне към основата. Затова и минималната дебелина на мушамите е около 3mm. Армиращият пласт може да бъде стъклен воал, синтетична тъкан, нетъкан полиестер, полимерно фолио, тъкан от растителни влакна, метални фолиа.

Когато мушамите се използват като завършващ слой на хидроизолационната ситема, те се произвеждат със защитен слой от минерална посипка или метално фолио. Посипката се изпълнява от фин пясък или шисти, които защитават мушамата от вредното влияние на слънчевите лъчи. Металните фолиа най-често са от мед или алуминий. Често долният слой на битумните мушами се кашира с нетъкан полиестер, с който се създава слой, дрениращ водните пари.

Листовите хидроизолации, познати още като фолиа, са изработени на база на полимери. Те обикновено нямат армираща основа. Най-често използваните полимерни фолиа са от: поливинилхлорид (PVC), полиетилен с висока плътност (HDPE), полипропилен (PP), полиизобутилен (PIB) и др.

Импрегнационни и инжекционни хидроизолации – прилагат се най-често, когато трябва да се запълнят пукнатини или открити пори, за да се предотврати проникването на вода. Импрегнационните материали са полимери, разтвори в органичен разтворител (епоксидни смоли, силикони, стирол и др.). За инжекционни състави най-често се използват цименто-водни суспензии, епоксидни и полиуретанови смоли.

Изисквания към хидроизолационните системи
За правилния избор на хидроизолационна система трябва да се познават експлоатационните въздействия върху конструкцията, и на тази база да се избере хидроизолационна система, която да удовлетворява изискванията.

За да осигуряват експлоатационна надеждност и дълготрайност, хидроизолационните системи трябва да отговарят на няколко изисквания: Да са водоустойчиви, топлоустойчиви, пукнатиноустойчиви, корозионноустойчиви, да имат понижена водопопиваемост, да са ремонтопригодни. Важна характеристика на всеки един хидроизолационен продукт или система е механичната устойчивост на материалите. Тя характеризира възможността на материалите да поемат натоварвания (удар, пробиване, ветрови подем), приложени върху тях.

Изпълнение на мазани хидроизолации
За качественото изпълнение на изолацията и последващата надеждност и нейната дълготрайност от голямо значение е стриктното спазване на определени технологични операции и коректното им изпълнение. Първият важен етап е подготовката на основата. Тя трябва да е здрава, да няма пукнатини или други деформации. В редица случаи за подравняване на основата се изпълнява цименто-пясъчна замазка с дебелина 2-3cm, ако е неармирана, и 4-6cm при армирана замазка. Замазката трябва да е гладка, почистена, да няма остри ръбове или стърчаща армировка, които биха повредили изолационното покритие. Влажността на основата също е от значение за полагането на изолацията. Някои изолационни покрития изискват основата да бъде предварително овлажнена, а при полагане на битумни и полимерни състави, например, основата трябва да е суха. Преди полагане на мазаната изолация основата трябва да се грундира. След което в няколко слоя се нанася мазаната хидроизолация. Често, за повишаване на якостта на опън, може да се положи армираща тъкан. Тя се изпълнява от влакна – полиестерни или стъклени. Слоевете на мазаната изолация се нанасят с четка, валяк или чрез разпръсквателна дюза. Когата изолацията се изпълнява в няколко слоя, нанасянето на следващия поред трябва да се извършва след като предходният е много добре изсъхнал. Най-благоприятната температура на околната среда за полагане на мазани изолации е 15-25оС. По време на експлоатационния срок мазаната хидроизолация може да бъде защитена от различни увреждания. Това най-често се постига чрез изпълнение на защитен слой от цименто-пясъчен или цименто-полимерен разтвор.

Изпълнение на листови хидроизолации
Както и при мазаните изолация, и при полагането на листови се започва с подготовката на основата. Тя трябва да отговаря на същите изисквания както и за полагане на мазана изолация – да е здрава, без пукнатини и разрушения, да е гладка, равна, добре почистена и обезпрашена. След като основата е подготвена в подходящ за целта вид, се преминава към нейното грундиране. Основата се грундира, за да се осигури по-добра адхезия между нея и хидроизолацията. Изборът на грундиращи материали се базира на вида на листовата изолация. Ако листовата изолация е на база битумни или битумно-полимерни мушами, основата трябва да се грундира със студен битумен грунд или битумно-водна емулсия. Грундът се нанася с четка или валяк. Листовата хидроизлация се полага след добре изсъхнала грундирана основа.

При полагане на полимерни листови материали не е необходимо грундиране на основата, тъй като те не се залепват.

Залепване на битумни листови изолационни материали
Залепването или монтирането на битумната изолация към основата се извършва по няколко начина. За целта може да се използва/прилага: специално битумно лепило; механично захващане за основата с дюбели или гвоздеи; газопламъчно залепване чрез нагряване на долния слой на листовия материал; чрез самозалепващ се слой, който е на долната част на мушамата/битумния лист. Газопламъчното залепване се прилага при мупами с дебелина минимум 3mm. Технологията е подходяща за стени и по-сложни архитектурни конфигурации.

Механичното закрепване с болтове, винтове и дюбели се прилага обикновено при покриви с метална конструкция.

Специално внимание трябва да се обърне при мястото на снаждане на листовите платна. Детайл за снаждане на отделните листове, детайли при застъпване при многослойна изолация, както и детайли за изпълнение при чупки, бордове и други конструктивни елеметни трябва да се дават в проекта за изпълнение на хидроизолационната система на сградата.

Монтиране на полимерни листови изолационни материали
Листовите хидроизолации от полимерни фолиа обикновено се захващат механично към основата или са незалепени, като тази особеност на полагане изисква последващото полагане на тежка защита върху листовия материал.

Механичното закрепване се извършва в зоните на снаждания на листовете. В случай, че се извърши механично закрепване извън местата на снаждане, мушамата трябва да бъде допълнително препокрита.

Защитен слой
След полагане на хидрозиолацията се изпълнява защитен слой имащ за цел да предпази изолационния материал от механични увреждания, атмосферни влияния – дъжд и вятър, вредното действие на UV лъчите. Видът на защитния слой се определя от положената преди това хидроизолация, нейното местоположение и предназначение.