Проектиране на помещение с чист агент - газови пожарогасителни системи

Газовите пожарогасителни системи с чист агент са необходими в помещения, където една спринклерна инсталация би причинила щети на оборудването като компютърни сървъри или исторически артефакти.

При откриване на пожар компресираният агент, който може да бъде халовъглерод или инертен газ, се освобождава в помещението, като в резултат се получава пиково налягане от около 260 до 1250 паскала за частица от секундата, като величината му зависи от общата площ на утечки от помещението (Total enclosure leakage area). Щом обемът на помещението бъде изцяло зает, агентът ще започне да изтича от него със скорост, която зависи предимно от долната площ на изтичане от помещението.

Дистрибуцията на останалия агент или ще бъде постоянна за цялото помещение поради постоянното му смесване с въздуха, или ще се получи граница на контакт между въздуха горе и агента долу, граница, която се спуска надолу с времето. До 1988г. за помещенията, защитени с газови агенти, се прилагаха изпитвания с пълно изпускане на агент, за да се определи времето на задържане, но от 1988г. насам се използва метода „Вентилаторен тест“ за измерване на площта на изтичане, която се въвежда във формулите на Приложение Е на ISO 14520, за да се предвиди колко дълго агентът ще остане в помещението (време на задържане).

Пиковото налягане се развива по време на изпускането. Обичайна практика е пресмятането на пиковото налягане да се прави за инертни газове, но тези пресмятания се правят рядко за халовъгрлеродни агенти, а това е голям проблем, тъй като те могат, в някои случаи, да предизвикат също толкова голямо пиково налягане като инертните. Пиковото налягане се увеличава с херметичността на помещението. То е функция на съотношението изтичане-обем (LVR), което е пропорционално на максималния дебит на агента, както се използва от VdS.