Стремим се с проектите си да въвеждаме иновации, които да се наложат като стандарт

Разговор с арх. Ангел Захариев, Студио А и А Архитекти

Арх. Захариев, вече е в етап на строителството най-високата сграда у нас - Sky Fort, в близост до другата емблематична сграда Capital Fort. Представете проекта и някои интересни решения, които ще бъдат внедрени.
Sky Fort е замислена като основния визуален репер на бъдещия комплекс Sofia Capital City. Сградата е с 202m височина, която е прецизно определена от композицията на останалите сгради в комплекса. Образът на сградата е изграден от плавни и обтекаеми форми и наподобява арка, символизираща югозападната порта на града. В основата на сградата, както и на върха й - под арката, са планирани мултуфункционални пространства с обществен достъп. Останалата част на сградата ще бъде заета с офиси. Между сградата и Capital Fort ще бъде изграден площад, а на изток от нея - парк.

Разработвайки генералния план на комплекса, решихме сградата да порасне във височина, за да може да се освободи максимално пространство на терен за озеленяване, пешеходни и паркови пространства, без да завишаваме изкуствено разгънатата площ на сградата. Идеята е заедно с другите сгради в комплекса да се създаде една визуално разнообразна градска среда, обогатяваща силуета на града и в същото време предлагаща обширни свободни пешеходни пространства на ниво терен. Считаме, че именно средата, която ще създадем, ще действа като притегателна сила за бъдещите обитатели на сградите.

Самата сграда е проектирана с особено внимание заради голямата си височина. Използвахме допълнителни външни консултанти с огромен опит за сеизмичната безопасност на сградата, направихме тунелни тестове за ветрово натоварване, микросеизмично райониране на площадката, както и много други допълнителни и нестандартни в нашата строителна практика проучвания и изследвания. Разбира се, от голямо значение беше и опитът, който натрупахме с проектирането и строителството на Capital Fort.

Сградата има стоманобетонна конструкция с централно ядро, което плавно си променя геометрията в горните етажи на сградата. Арката на върха на сградата ще бъде от стоманена конструкция. Под фундаментите на сградата вече са изпълнени многобройни пилоти. В сградата има общо 20 асансьора обслужващи различни зони, като част от тях ще са високоскоростни и с най-високите до момента инсталирани скорости у нас. Фасадата ще бъде елементна, базирана на разработената за Capital Fort, но с някои подобрения. В ъгловите зони ще има специален дигитален принт върху стъклото, даващ белия силует на арката. На партерните нива към фоайетата на сградата ще имаме големи размери структурни стъкла с височина над 6 m, които ще се изпълняват за пръв път в България. Част от тях ще са и огънати.

Строителството на сградата е в ход. Вече са изградени подземните етажи на паркинга и в момента тече изграждането на първите надземни етажи.

Това ще е втората сграда с внушителна височина в тази част на града. В този ред на мисли, бихте ли казали какво е мястото на подобни сгради в съвременния градски облик и как трябва да се подхожда при планирането им сред заобикалящата среда?
В момента наблюдаваме една вълна на строителство на високи сгради във всеки по-голям град по света и естествено в епохата на глобализацията тази вълна достига и София. Този процес е неизбежен и въпросът е не дали, а къде и как се появяват високите сгради в града.

Ако разгледаме въпросa къде, категорично трябва да пазим историческия център на града от появата на нови високи сгради, защото те ще повлияят негативно на прилежащата градска среда и на характерния исторически образ на тази част от града. Същото се отнася и за териториите в близост до Витоша и тези с големи разлики в характера на застрояването. Не е естествено да има 30 етажна сграда до едноетажни и двуетажни вили. От друга страна, в периферията на центъра и на ключовите булеварди и кръстовища, с метростанции и развит градски транспорт е съвсем естествено да има по-голяма гъстота и интензивност на застрояването, както и на по-голяма височина на сградите.

Другият важен въпрос е каква е архитектурата на тези високи сгради. Как те допълват градския силует, каква добавена стойност имат за града, как работят на нивото на терена, как се обвързват с околните територии и т.н. При проектирането на една висока сграда трябва да бъдат взети предвид много фактори, които влияят на града и на възприятето на обитателите му. В противен случай има риск тези сгради да се превърнат в неодобрявани паметници на инвестититорската алчност, нанасящи вреди на градската среда. За съжаление вече имаме и такива примери в София. Тук бих споменал една фраза на арх. Ян Геел - „Трябва да мислим с какво нашите сгради могат да допринесат за града ни, а не обратното“.

Говорейки за планиране на градските пространства, бихме искали да Ви поздравим за наградата Златен Vizar, с която бе отличен проектът на А и А Архитекти в конкурса Вторичен градски център – зона „Централна гара. Представете Вашия проект и идеите, върху които го реализирахте.
Проектът, който предложихме, залага на коренна промяна на функционирането на градското пространство в района Централна гара София - от пространство, доминирано на нивото на терен от автомобилите, с всевъзможни пречки за движение на пешеходците, които са вкарани под земята в тъмни и неуютни лабиринти от подлези, към точно обратното: изкарване на хората на нивото на терена в просторна, безопасна и богато озеленена градска среда и вкарване на автомобилите под земята. Това решение е доказано, че работи при подобни реконструкции на много различни места по света.

Друга важна част от проекта е насищането на територията с подходящ микс от функции и обекти, за да може да се оживи и да привлича обитатели, посетители и инвестиции. Предлагаме пространството да се изпълни с разнообразни функции: хотели, ресторанти, офиси, жилища, но и с обекти на културата и образованието. Целта е тази зона да привлича и външни потоци от посетители и туристи към нея, за да може да обърне негативния имидж на северните територии на града. Затова е важно там да има и обекти с общоградско значение, като концертна зала, център за събития, факултет на университет, музей, библиотека, център за съвременно изкуство. Този тип обекти са генератори на интерес към пространствата около тях и привличат инвестиции.

Важен момент е и използването на възможностите за публично-частно партньорство при реализирането на проектите. Общината и държавата са собственици на доста терени в района, има и редица частни инвеститори със заявен интерес за инвестиции в района и трябва да се намери подходящата форма на поощрение за да се случи трансформацията на това толкова важно градско пространство.

Навлизаме все повече в темата за ролята на обществената архитектурата за това какъв ще бъде обликът на един град. В тази връзка споделете за проекта/инициативата Група Град.

Обликът на градовете се формира основно от неговите публични пространства и обществени сгради. Колкото и частни молове и небостъргачи да се построят в един град, винаги площадите му, пешеходните улици, парковете, гарите, летището, музеите и галериите ще са тези, които ще създават неговия характер, а останалите обекти само ще го допълват. Доказано е, че качеството на градската среда е един от важните фактори, влияещи върху качеството на живот на хората, а архитектурата на тези обекти е средството, с което може да се постигне коренна промяна в имиджа и възприятието за града. Това все повече се осъзнава на управата на различните градове по света и наблюдаваме една надпревара в изграждането на впечатляващи площади, музеи, гари и т.н. Дори обекти на инфраструктурата, като мостове и метролинии, вече се разглеждат като удобни средства за създаване на нов градски имидж чрез забележителна архитектура.

На този фон от световни тенденции, случващото се през последните 20 години в големите ни градове, и в частност София, е не само неадекватно за времето си, но се пропускат и големи възможности за подобряване на живота и имижда на градовете. Изпълняват се много-милионни проекти с нискокачествена архитектура и без добавена стойност за града, освен конкретната функция. Например метрото е един такъв обект - в момента в цял свят новите метролинии се изграждат като нови забележителности на градовете - вижте новите станции в Хелзинки, Стокхолм, Будапеща, Лайпциг, Билбао, а в същото време нашите се правят без дори да знаем как ще изглеждат и кои са архитектите, и накрая всички изглеждат като шоуруми за керамични плочки. Да, нашето метро работи като ефективно средство за придвижване от точка А до точка Б, но няма никаква друга добавена стойност за града, с нищо не променя неговият скучен и сив облик. Друг такъв обект е например Арена Армеец - голяма зала, удобна за провеждане на масови събития, но трудно стигаш до нея и е с безлична архитектура. Навсякъде по света подобни зали се проектират да бъдат новите забележителности на градовете, а да сте видели туристи да са дошли специално да видят нашата зала? Същото се отнася и за другите проекти с публично финансиране. В един момент стана по-важно да бъдат усвоени някакви пари по някакви програми, отколкото да се гледа какъв ще бъде дългосрочният ефект от тяхното усвояване. Липсва и инициатива, и разбиране, че има нужда и от други важни обществени инвестиции, като музеи, библиотеки, културни центрове. Дори да вземем парковете, в София има над 10 хиляди декара терени предвидени за паркове по общия устройствен план, които в момента са пустеещи и се използват за незаконни сметища.
Натрупването на тези проблеми ни накара преди осем години да се съберем група архитекти, споделящи общи възгледи за ценностите в архитектурата и градската среда и да основем “Група град” като платформа, чрез която да можем да повдигнем важни въпроси за качеството на обществената архитектура и за посоката на развитие на града, в който живеем.

Споделете за други проекти от практиката Ви, с които се гордеете и считате, че в положителна посока сте допринесли за устойчив и привлекателн градски облик, за по-добри условия на живот.
Стремим се с нашите проекти да постигнем положителна промяна в градската среда и в района на проекта, да създадем някаква тенденция или да въведем някаква технологична новост, която да навлезе масово впоследствие на пазара. Най-общо казано да имат голяма добавена стойност, освен основното им предназначение.

Ще дам няколко такива примера. Например в Бизнес Парк София проектирахме първите съвременни офисни сгради, които зададоха впоследствие стандартите за изграждане на офисни сгради в България и благодарение на което, много значими чуждестранни компании отвориха офиси в България и дават работа на десетки хиляди хора. Това е и мястото с първото частно - обществено пространство - частен парк със свободен достъпен, който запълни липсата на благоустроени публични пространства в тази част на града. Този проект също отключи и развитието на целия район, като в момента привлечените инвестиции в района благодарение на Бизнес Парка са над 400% спрямо инвестицията в парка.

Друг пример е Музейко - освен, че е първият детски музей в България и най-големият в Югоизточна Европа, този проект показа какво трябва да бъде отношението на музейните институции към децата и как може да се привлече тяхното внимание към науката и знанието чрез игри и забавления. Ефектът от този проект тепърва ще си проличава и моделът ще бъде приложен скоро и на други места в страната.

Капитал Форт също е подобен пример - сградата със своята архитектура успешно маркира югоизточния вход на София и възбуди инвестиционния интерес към тази част на града. В проекта бяха използвани редица технологични нововъведения за нашата строителна практика, които в моменти се прилагат на редица други проекти. Доказахме, че технологично е постижимо високо строителство в България. Показахме и какви са най-новите тенденции в офисните сгради и по-специално в мултифункционалните им приемни и обслужващи пространства и начина по който работят.

В момента работиме по редица нови проекти, които също считаме, че ще доведат до коренна промяна в средата или до технологични новости, които ще променят пазара.