Строителни лепила

видове и технология на работа

В днешно време на пазара на строителни продукти, в допълнение към традиционните скрепителни елементи, има огромен брой от лепила. Като се има предвид, че технологията на използване на строителни лепила е сравнително проста, те все повече се използват по време на ремонтни и довършителни работи. За да няма объркване при избора на лепилните състави, е необходимо да се познават характеристиките на отделните продукти и съответно тяхната възможност за приложение в различни работни ситуации.

Съвременните строителни лепила се предлагат на пазара в течно, желеобразно, пастообразно или твърдо състояние - пръчици, ленти, прахове, или според основата, от която са направени. Качествата на строителните лепила - плътност, експлоатационен срок, водоустойчивост, цвят и якост на сцепление, зависят от техния състав. Те могат да бъдат неорганични-минерални, и синтетични-еластомери, термопласти, термореактивни полимери.

Болшинството от предлаганите лепила, с изключение на неорганичните и някои други, са полимери или мономери и олигомери, които се превръщат в полимери по време на лепенето. Химическата природа и структурата на лепилото се определя от експлоатационните свойства на адхезивните съединения. За подобряване на лепилния процес към полимера се добавят и други вещества-органични и неорганични или различни видове полимери. Използването на смес от полимери позволява да се съчетаят в лепилото положителните свойства на всеки от тях. При комбиниране на полимерите е много важно да се осигури тяхното хомогенно разпределение в лепилото. Това е трудно осъществимо за еластомерите и полимерите с различна полярност и взаимна разтворимост. За да се осигури еднородност на смесването, в адхезивния състав могат да се въведат хомогенизиращи агенти.

Видове строителни лепила
Според консистенцията строителните лепила се разделят на твърди, разтворими, дисперсионни, капсулирани и стопилки. Разтворимите лепила са разтвор на всеки полимер във вода - водоразтворими, или в органичен разтворител. Разтворимите във вода лепила могат да бъдат, изкуствени - метилово лепило, карбоксиметилцелулозно лепило, синтетични-поливинилалкохол, меламиналдехидно лепило, неорганични-силикатно лепило. Водоразтворимите лепила са най-екологични. Лепилата с органичен разтворител имат синтетична основа-разтвор на синтетичен каучук в цианоакрилат. Времето за втвърдяване им е по-малко от това на водоразтворимите лепила, но изпарението на разтворителя влошава техните екологични свойства.

Дисперсионните лепила-поливинилацетатните лепила, представляват полимерна дисперсия във вода, в която могат да се добавят водоразтворими полимери с висока адхезия - поливинилов алкохол, производни на целулозата, за повишаване на якостта на лепенето. Водата позволява успешно да се използват такива лепила за свързване на порести хигроскопични повърхности. Техен недостатък е дългият период на втвърдяване и ниската микробиологична устойчивост на лепилния шев. Последната може да се увеличи с въвеждането на фунгициди.

Капсулираните лепила са капсулирани, за да се предотврати преждевременното им втвърдяване.

Лепилата-стопилки са термопластични лепила, които стават течни при повишена температура и остават твърди при стайна температура. Горещо топимите лепила представляват твърди гранули от полимери, обикновено под формата на сферички или пръчици. Полимерната пръчица се зарежда в термопистолет, който е свързан към електрическата мрежа. Разтопеният полимер се нанася върху залепващата се повърхност, като се използва точков метод. Ако лепилото е направено под формата на сферички, те се поставят между залепващите се повърхности, като едната от тях се нагрява до разтопяването им.

Важен показател, който също влияе върху ергономичните параметри на свойствата, е степента на готовност. Според този показател лепилата се разделят на готови за употреба и изискващи предварителна подготовка преди употреба-въвеждане на разтворител, разредител или втвърдител.

При извършване на ремонтни работи се препоръчва използването на лепила, специално предназначени за лепене на конкретни материали-плочки, тапети, паркети и др. Не се препоръчва използването на лепила с универсална цел, тъй като универсалността на лепилото винаги влияе върху качеството му. Колкото повече са приложенията на лепилото, толкова по-ниска е неговата здравина.

Довършителните работи вътре в помещенията са свързани с отговора на въпроси от различно естество, в зависимост от това дали става въпрос за стени или под, дали помещенията са с нормална или с повишена влажност. Затова производителите се стремят максимално да улеснят строителните работи като предлагат продукти, отговарящи на изискванията за различни приложения.

Избор на сухи строителни лепила на циментова основа
Правилният избор на лепило за вътрешните и външните довършителни работи е едно от задължителните условия за получаване на добър резултат от залепянето. При него трябва да се вземат в предвид характеристиките на залепяния материал и условията на експлоатация – температура, влажност, механично натоварване, въздействие на агресивни реагенти.

Към строителните лепила на циментова основа спадат лепилата за фаянс, теракота и мрамор, за газобетонни елементи, за топлоизолационни системи. Споменатите облицовъчни покрития се залепват със заводски сухи лепилни строителни смеси, които съдържат цимент, кварцов пясък, полимери и добавки. В някои от тях се влагат армиращи влакна, които придават допълнителна якост на сцепление. Те са хидро- и мразоустойчиви, екологично чисти и удобни за работа. Основният момент при избора на лепилото е къде се намира настилката или облицовката с плочки – на закрито или на открито. Разликата между лепилото за външна работа и лепилото за вътрешна работа се състои в полимерния състав, който осигурява еластичността на лепилото. Когато облицовката е на открито, изискванията към остатъчната еластичност на втвърденото лепило са допълнително завишени. То трябва да може да поема възникнали вътрешни напрежения и деформации в основата без да ги предава на облицовъчното покритие. От друга страна то трябва да може да поема значителните термични движения на връхното покритие спрямо основата, породени от слънчевото нагряване. Така лепилото се явява еластичен слой, който има достатъчна здравина и подвижност, за да може да предотврати разрушаването на покритието и основата. Значение при избора има също така и доколко облицовката или настилката са подложени на воден натиск или обилно мокрене.

Изборът на лепило зависи силно от размера и вида на облицовъчните плочи. Колкото по-голямо е теглото на плочката, толкова по-висока трябва да е якостта на сцепление с основата. Според професионалистите в полагането на плочки, плочките се фиксират най-правилно и надеждно, когато дебелината на лепилото е равна на дебелината на самата плочка. Препоръчителната дебелина на нанесения слой на стандартно строително лепило за плочки е от 3 до 10 mm, а за усиленото – 2-15 mm. Високоякостните еластични строителни лепила специално предназначени за тежки материали-мрамор и гранит, могат да издържат тегло на плочи до 150 kg/m2. Специфични изисквания поставят плочите от мрамор, защото лепилото би могло да прозира през тях и да причини нежелано оцветяване. Затова се препоръчва тези плочи да се лепят с бяло циментно лепило. Плочите от гранитогрес, предпочитани при силно натоварени помещения, поставят своите повишени изисквания към адхезивната способност на лепилото. Причината, е че повърхността им е неабсорбираща - няма капиляри, които да улесняват свързването с лепилото. Стъклокерамичните плочи са още по-капризни по отношение на лепилото в сравнение с гранитогреса.

За залепването на посочените неабсорбиращи плочки се изпoлзват услилени лепила с клас С2 по БДС EN 12004 за работа с неабсорбиращи повърхности. С тях могат могат да се залепват плочи с големи размери – до 80х80 cm, по т.нар. технология без натиск, която значително улеснява работата и позволява по-лесно получаване на качествена настилка. Но повишената адхезия, не по-малко от 1MPa, на такива лепила може да бъде полезна и при обикновените основи. На европейския пазар лепилата от клас C2 заемат до 80% от целия асортимент. При избора на тези лепила е важно да се вземат под внимание две основни характеристики-съвместимост на използваните материали и допустими температурно-влажностни диапазони на работа. Определящ фактор при избора на лепило за плочи от естествен камък е колко чувствителни са определени видове камъни към деформиране при наличие на влага или промени на температурата.

Най-подходящи лепила за полагане на материали от камък във вътрешни помещения и на открито са тези с дебелина на слоя от 3 до 20 mm, с добра пластичност, якост на сцепление и без вертикално приплъзване върху основи, като циментови мазилки, гипсокартон, тухлени стени и газобетонни блокчета, бетон. При тях професионалистите препоръчват пробно залепване, за да бъде гарантиран крайният резултат. Когато основата е с висока поглъщаемост се препоръчва тя предварително да се грундира. Лепилата предназначени за облицоване на фасади с тежки и големи плочи от естествен камък, имат отлична еластичност и доста високи адхезивни свойства - до 1,5 MPa. Дебелината на лепилния слой ще зависи от размера на облицовъчния материал.

Лепилните циментови състави, използвани във фасадните топлоизолационни системи, също изискват висока еластичност. Такива лепила често се използват за лепене на изолационни панели, изработени от експандиран полистирол, минерална вата, пенополиуретан и др. Лепилaта за пенобетон и газобетонни блокове може да се използват като алтернатива на строителните смеси за изграждане на къщи, както и за шпакловки и изравняване на стените. Основните им предимства са високото ниво на мразоустойчивост и влагоустойчивост, добра адхезия към повърхностите. Тези състави не се свиват при изсъхване и имат отлична пластичност. Друго предимство е лесната им употреба и скоростта на приготвяне - сухият прах се смесва с вода в определено съотношение и остава подходящ за работа в продължение на няколко часа. .

За разлика от класическите основи за лепене на плочки - стара стоманобетонна плоча с добре направена изравнителна замазка или равно измазан тухлен зид, по-новите строителни материали - гипсофазер, гипсокартон, циментовите Aquapanel, блокчетата YTONG, подовите настилки над отоплителни системи, се отнасят към групата на т.нар. „критични основи”. Те поставят специфични и по-високи изисквания към качеството на използваното за облицовка лепило. Ако тези изисквания не бъдат изпълнени, вероятността от отлепване на плочки, отваряне на фуги и поява на други дефекти, са неизбежни. За всеки конкретен случай има и подходящо лепило. Практическо приложение за залепване на плочки - включително гранитогрес и стъклокерамика, върху споменатите вече критични основи, са получили лепилата с название Flex. Тази наставка в името означава, че лепилата притежават остатъчна еластичност след пълното им изсъхване. Те са подходящи за залепване на плочки върху съществуваща стара облицовка. Запазват високата си еластичност след втвърдяване, което им позволява да поемат вътрешните напрежения и деформации на облицовката или основата. Така не се получава напукване или отлепване на плочките. Използват се на открито и закрито, като са особено подходящи за настилки на балкони и тераси. При оценяване на едно или друго лепило, е важно продължителността на времето, през което нанесеното върху основата лепило е годно за залепване на плочките, т.нар. „отворено време”.

За стенните облицовки от съществено значение е и способността на лепилото да задържа поставената плочка, като не й позволява да се свлича от собственото си тегло. Адхезивният разтвор трябва да има определени тиксотропни свойства, т.е. да има плътна, но пластична консистенция и достатъчна степен на сцепление, така че плочките да не се свличат.

Повечето съвременни лепила не позволяват на залепените плочки върху прясното лепило да се свличат на повече от 0,5mm, което отговаря на европейските стандарти. Но има и лепилни смеси с повишена устойчивост на свличане-не повече от 0,1 mm. В анотацията към тях производителят посочва, че лепилото е подходящо за полагане на плочки отгоре надолу. Ако лепилото не притежава тази способност в необходимата степен, тогава поне първият залепен на стената ред от плочки трябва да бъде подпрян върху нивелиран мастар, с което се усложнява и забавя поставянето. Предимствата на сухите циментни лепилни смеси пред алтернативните течни лепила са лесното съхранение, добавяне на вода до желаната гъстота, възможност за коригиране, екологична чистота.

Избор на сухи строителни лепила на гипсова основа
Гипсовите строителни лепила се използват за залепване на гипсокартон, гипсофазер, гипсови корнизи и декоративни орнаменти. Лепилата намират приложение при шпакловане и ремонт на по-стари или нестабилни основи, заради по-добрите си качества - устойчивост и свързване, от тези на стандартните гипсови шпакловки. С гипсово лепило могат да се залепят гипсофазерни или гипсокартонени плоскости към бетонови, тухлени или други основи, което е особено подходящо при изравняване, изолиране и облицоване на вътрешни стени. Предимствата на гипсовите лепила, са високата адхезия към различни повърхности - гипс, бетон, газобетон, тухла. Те бързо изсъхват и имат добра пластичност. Втвърдяването на готовия състав обикновено е около тридесет минути, затова най-добре е да се смесва с вода на малки порции и да се използва възможно най-скоро.

Препоръки при избор на сухи лепила
Изборът на сухо строително лепило зависи преди всичко от материала и вида на повърхността, на която ще се полага. Следователно важно е да се обърне внимание на състава и свойствата на лепилото, защото последният определя степента на въздействие върху съединяващите се повърхности. Основните характеристики включват еластичност, степен на адхезия, работно и отворено време, цвят, приплъзване. Те са описани върху опаковката на продукта. Лепилата с различни свойства имат съответната Европейска маркировка. Затова бързосъхнещите състави са маркирани с буквата F, а лепилата с повишено работно време - с буквата Е. Буквата Т означава, че продуктът е тиксотропен, т.е. не приплъзва на вертикална повърхност. Индексите S1 и S2 характеризират степента на еластичност. От решаващо значение е да се работи със система материали-грунт и лепило, от един производител, специално разработени и препоръчвани за дадените условия.

Технология на работа със сухи лепила
Технологията на работа със сухи лепила се състои от следните етапи. Подготовка на основната повърхност за залепване. Приготвяне на лепилната смес. Нанасяне на лепило върху повърхностите за залепване. Основата трябва да бъде здрава, равна, обезпрашена, суха, чиста и пореста. За получаване на добър резултат се препоръчва тя да бъде грундирана. При по-големи неравности основата преди полагането на съответната облицовка старателно се шплакова. Преди употреба сухата лепилна смес се разбърква с вода, според препоръките на производителя върху опаковката. Сместа бавно се сипва в пълен с вода пласмасов съд при постоянно разбъркване с електрическа механична бъркалка с бавни обороти до получаване на хомогенна смес. Последната се оставя за известно време, определено от производителя, за да узрее. След това сместа отново се разбърква и е готова за нанасяне. Приготвя се такова количество лепило, което напълно може да се използва до началото на втвърдяването му. Обикновено работното време на стандартно лепило е 5-6 часа. Готовото лепило се нанася върху подготвената основа с назъбена шпакла с дебелина на слоя в зависимост от дебелината на облицовката.

По отношение на удобството и производителността на работата за оптимален се смята нанасянето на един слой лепило с шпакла-с височина на зъбите 5-6 mm. Разходът на материал за 1 слой е около 2,5-4,5 kg/m2 или 4-6 kg/m2 за двоен слой, в зависимост от вида и предназначениението на лепилото. Практически разходът на лепилото зависи от степента на изравненост на основата и размерите на използваната облицовка. Ориентировъчният разход на лепилото и допустимата дебелина на слоя са посочени от производителя на всяка опаковка.