Не се допуска прилагането на „горими материали“ за изолация на фасади на високи сгради

Разговор с инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството

Инж. Николов, на какви изисквания трябва да отговарят материалите за саниране на стари сгради и тези за ново строителство. Какви сертификати трябва да имат?
Режимът на сертифициране на влаганите материали, независимо от вида на строителството, се подчинява на разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 305/2011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА и издадените в негово изпълнение закони и подзаконови актове. Основният документ, който придружава всеки един материал, е т. нар. „Декларация за експлоатационни показатели” (DOP). Той се издава от производителя или от вносителя на съответния материал на базата на резултати от изпитвания в нотифицирано за ЕС лице. Най-често това е документ, в който фигурират основните параметри и експлоатационни показатели, заложени в Националните приложения на съответните стандарти или в Националните изисквания, определени от МРРБ за съответните продукти.

Той определя отговорността на декларатора за истинността на декларираните показатели. Контролните органи, овластени да следят за съответствието са ГД „Надзор на пазара” към ДАМТН и надзорните фирми и техния контролиращ орган – ДНСК.

Има ли по-специфични изисквания при високите сгради?
Изпълнението на изолационните работи при високите сгради е по принцип по-сложно и, естествено, струва повече, при равни други условия, от по-ниските сгради. Затова и референтните цени, заложени от МРРБ в Националната програма, са по-високи.

Освен всичко останало, важно различие са и по-строгите изисквания към пожарната безопасност на такива сгради предвид невъзможността за достъп до фасадите над определена височина при пожар. За България тази гранична височина е определена ( в Глава 13, Раздел II на „НАРЕДБА № Із-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар”) на 28 метра. В хода на изпълнение на програмата на пазара се появи EPS (експандиран полистирен, популярен като „стиропор”), произведен в Румъния с деклариран клас по реакция на огън „В”, което е най-високият възможен клас за органичен материал. В началото – през 2016 г. - институциите приеха тези сертификати като действителни, въпреки всеобщото становище на специалистите, че това е нереално. След дълга битка, продължила повече от година и половина, се постигна консенсус за промяна на горепосочената „Наредба Iз – 1971” и да се забрани прилагането на топлоизолационни материали с клас по реакция на огън, различен от „А„ при изпълнението на изолационни работи по фасадите на високи сгради. Тези промени вече са факт и предстои да влязат в сила. За съжаление, докато траеше тази битка, при много високи сгради беше вложен гореспоменатият EPS, което представлява определен риск за обитателите на тези сгради.

Какви са рисковете от влагането на некачествени и несертифицирани материали?
Рисковете могат да бъдат разделени на две основни групи. Първата група е на сериозните рискове за живота и здравето както на обитателите на сградите, така и на изпълнителите на изолационните работи. Това са рисковете, за които говорих в отговора на предишния Ви въпрос, а също така и рисковете от разрушаване на изолационния слой и неговото падане, което би застрашило живота и здравето на изпълнителите на изолационни работи или на обитателите след завършването и приемането на работите. Втората група рискове са свързани с недостатъчно добре извършени проектни дейности и/или изпълнение на изолационни работи, които компрометират функцията им – например течове от покриви, топлинни мостове, недобре изпълнени детайли, недостатъчна топлоизолация, занижени параметри на якост и топлоизолационни качества и т.н.