Работим активно за цифровизация на строителния сектор

Разговор с инж. Николай Станков, съветник в политическия кабинет на Министъра на МРРБ

Уважаеми г-н Станков, дигитализацията в строителството е сред най-актуалните теми в момента. В каква посока са насочени усилията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за успешна цифрова трансформация на сектора?
Първо бих искал да кажа няколко уводни думи по въпроса. Част от политиката на Европейския съюз (ЕС) е трансформирането на икономиката на ЕС в цифрова. Един от фундаменталните за нея сектори е строителният, който също трябва да се трансформира, за да осигури възможност за постигане на приоритетите на ЕС. Това означава по-бързи темпове и по-високо качество на проектиране и изпълнение на строителството, намалено енергопотребление, по-защитена околна среда и по-високо качество на живота. Реформата на строителния сектор е тясно свързана и с реализацията на други политики на ЕС: устойчиво строителство, цифрова икономика, енергийна ефективност, кръгова икономика, изменение на климата, демографски промени, здраве и безопасност, работни места, образование, обучение.

Европейските приоритети за цифровизация на икономиката и по-специално на строителния сектор са представени в Стратегията на ЕС за единен цифров пазар, Стратегия 2020 за строителния сектор и Европейската зелена сделка. В тази връзка държавите членки на ЕС усилено реформират или подготвят цифровизация на строителните си сектори.

България като част от ЕС извежда цифровизацията на икономиката си в приоритет, разработвайки Стратегия на България за участие в четвъртата индустриална революция. В същото време българският строителен сектор изостава в този процес. Строителството е един от движещите икономиката на България браншове. Показателно за това е заетостта в него. Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2019 г. са 131,5 хиляди или 5,6% дял от общо наетите за страната. Регистрирани са 5531 строителни фирми, 3270 консултантски и проектантски фирми, в които са ангажирани 20 520 архитекти и инженери, повече от 100 фирми за рециклиране на строителни отпадъци. Към всички тях можем да добавим и производителите на строителни продукти.

В продължение на това, какви са необходимите стъпки за цифровизацията на строителния сектор у нас?
Отчитайки европейските политики и световни тенденции в развитието на строителството, МРРБ полага усилия за реформирането на сектора в страната. Неговата цифровизация следва да обхване целия жизнен цикъл на строежите: проектиране - изграждане - експлоатация - разрушаване. Това включва създаване на 3D модели на строежите, на цифрови бази данни за характеристиките на влаганите строителни продукти, на електронни паспорти на сградите и съоръженията и съответните бази данни за тях, управление на строително-монтажните работи по време на изпълнението, управление на експлоатационните разходи на строежите, техните ремонти, обновявания и разрушаване. Така ще се оптимизират процесите на проектиране, строителство и експлоатация, ще се повиши привлекателността и конкурентоспособността на сектора и ще се създадат условия за привличане на чуждестранни инвестиции. Реформата на строителния сектор ще доведе и до повишаване ефективността на държавното управление и качеството на публичните услуги в сферата на строителството.

Цифровизацията на строителния сектор е един от основните лостове, чрез които следва да се осигури прилагането на принципите на кръговата икономика, устойчивото строителство, енергийната ефективност, намаляване на въглеродните емисии. Тя ще допринесе за балансирането на енергийната система чрез по-бързото внедряване на възобновяеми енергийни източници и умни мрежи за управление на консумацията на енергия в сградите и съоръженията, за намаляване на парниковите газове. Дигитализацията на сектора е и важен фактор за постигане целите на „Европейската зелена сделка“, в т.ч. повишаване на енергийната ефективност при производство на строителните продукти, подобряване информацията за характеристиките на продуктите чрез въвеждане на електронни паспорти за продукти и сгради.

В тази връзка министърът на регионалното развитие и благоустройството със своя заповед създаде Национална работна група за въвеждане на строително-инвестиционно моделиране (СИМ) за целия жизнен цикъл на строежите, която има консултативни и експертни функции при изпълнението на две основни задачи. Първата е разработване на проект на Дългосрочна стратегия за въвеждане на СИМ при проектирането, изпълнението и експлоатацията на строежите, като основа на цифровата трансформация на строителния сектор. Втората е свързана с изработване на проект на План за действие по изпълнението на Дългосрочната стратегия.

Експертите ще работят съвместно с екипа по изпълнение на проекта на МРРБ „Подкрепа на подготовката и стартирането на цифрова реформа на българския строителен сектор“, финансиран по Програмата за подкрепа на структурната реформа 2017-2020 г. на Европейския съюз. Изразените становища и направените бележки ще имат консултативен експертен характер и ще служат за индикатор по отношение качественото оценяване на изпълнението на проекта.

Споменахте проекта „Подкрепа на подготовката и стартирането на цифрова реформа на българския строителен сектор“. Бихте ли разказали повече какво включва той?
Работата по проекта, за консултант по който е избрана компанията KPMG, започна през октомври тази година и се очаква да приключи през януари 2022г. В него са включени и ще бъдат финансирани няколко основни дейности.

На първо място се предвижда да бъде направен анализ на състоянието на строителния сектор в България. Целта му е да се проведе цялостно проучване на пазара, което да обхване колкото е възможно повече от заинтересованите страни. Така ще може да бъде направена оценка на състоянието за готовността му за въвеждането на СИМ и дигиталната трансформация. Анализът ще включва определяне на ниво на готовност на частния и на публичния сектор за въвеждане на СИМ, както и наличието на административен, финансов, технически и академичен ресурс. Ще бъдат разгледани условията за осъществяване на реформата – законодателна рамка, обществени поръчки, въведени стандарти, образователна система, наличие на познания и умения у заинтересованите страни. Ще бъде анализирана правителствената готовност за поддържане и финансиране на реформата на строителния сектор.

Друга основна дейност е свързана с изготвяне на проект на стратегия за реформа в строителния сектор и прилагане на СИМ. Пазарният анализ ще бъде основа за разработване на българската стратегия за въвеждане на СИМ като основа на цифровата трансформация на сектор “Строителство”. Тя ще определи нивото на внедряване на СИМ, както и основните насоки за дигитална трансформация и роли на ключовите играчи в цифровата реформа на строителния сектор у нас. В рамките на проекта ще бъде разработена и пътна карта, която ще покаже действията, необходими за постигане на цифрова реформа в строителството. Пътната карта ще съдържа необходимите ресурси, финансовата подкрепа, етапите и продължителността, идентифициращи ключови постижения и резултати.

Основен елемент от проекта е разработването на пан за национална цифрова платформа за строителството. Въвеждането на СИМ и строителната цифрова трансформация се нуждаят от динамични, стабилни и ефективни технологии, системи и решения. Предвижда се да бъдат определени насоките по отношение на стандартите за обмен на информация между доставчиците и възложителите на обществените поръчки, за управление на споделени бази данни, ИТ инфраструктура, в съответствие с изискванията, въведени на европейския пазар. Ще бъде определена и необходимостта от изменение на законодателство и разработване на ръководства за събиране, управление и споделяне на информация, сигурност и контрол на достъпа до информация въз основа на ISO и CEN стандартите.

И не на последно място, проектът има за цел да спомогне за повишаване на осведомеността и изграждането на капацитет сред българската архитектурна, инженерна и строителна общност за осигуряване на знания и опит, свързани с внедряването на СИМ. Ще бъдат подготвени програми и обучителни материали, ще се предложи, включване на СИМ дисциплини в университетските програми, ще се проведат пилотни обучения и т.н.

За читателите ще бъде интересно и за други съпътстващи процеса на цифрова трансформация проекти, които са актуални в момента?
Друг актуален проект е „Подкрепа за въвеждане на строително информационното моделиране (СИМ/BIM) в инвестиционното проектиране и строителството като основа за цифрова реформа на строителния сектор в България“, с който МРРБ кандидатства за финансиране по Инструмента за възстановяване и устойчивост. Този проект продължава и надгражда предишния, който коментирахме. Тук вече става въпрос за прилагане на стратегията. Чрез въвеждане на строително-информационното моделиране (СИМ) в инвестиционното проектиране и строителството и осъществяване на цифрова реформа на строителния сектор в България ще се повиши конкурентоспособността на участниците в строително-инвестиционния процес, производителността, устойчивия растеж и привлекателността на строителния сектор в България. Ще се създадат условия за привличане на чуждестранни инвестиции. Ето защо МРРБ разработи този проект и се надяваме той да бъде финансиран. Основните дейности, които се предвиждат по него, са във връзка с повишаване на осведомеността и изграждането на капацитет сред българската архитектурна, инженерна и строителна общност за осигуряване на знания и опит, свързани с внедряването на СИМ и създаване на национална цифрова платформа за строителството.

МРРБ разработи и проектно предложение за създаване на „Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“, което е внесено в Министерски съвет за одобряване и включване за финансиране в Националния план за възстановяване по Инструмента за възстановяване и устойчивост на ЕС (Resilience and Recovery Facility). Целта му е създаване на Единна информационна система (ЕИС) за предоставяне на електронни административни услуги по устройство на територията и разрешаване на строителството. ЕИС ще създаде възможност за електронно подаване на документи, заявления и проекти, разрешаване изработването и одобряване на устройствени планове, одобряване на инвестиционни проекти, издаване на разрешения за строеж и въвеждане в експлоатация – общо 56 електронни услуги по Закона за устройство на територията. Предвижда се заявителят да подава еднократно искане за предоставяне на съответния пакет услуги, засегнатите администрации да предоставят съгласувателни становища като вътрешна административна услуга и впоследствие компетентният орган да издаде и връчи краен акт по електронен път.

Имаме и проектно предложение за създаване на „Единен публичен регистър по устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“ в изпълнение на мярка 3 от Приложение № 2 към Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление (2019-2023), приета с Решение № 546 на Министерския съвет от 18.09.2019г. Единният публичен регистър трябва да обедини регистрите, поддържани от МРРБ, ДНСК, областните управители, общинските администрации и районните администрации. Ще бъде прилаган основният принцип за еднократното събиране, създаване на данни и многократно използване на информацията от централната и териториална администрация, комбиниран със задължението за служебно предоставяне по електронен път на трети страни. Служебният безвъзмезден обмен на информация и данни между администрациите ще улесни както възложителите, така и самата администрация.

В заключение, на какъв етап в момента се намира цифровизацията в други европейски страни и какво бихме могли да използваме от техния опит?
Пътната карта за работа на Европейската СИМ /BIM/ работна група предвижда да бъдат анализирани примери за използване на СИМ при различни видове проекти. Това са проекти в различни географски райони и етапи от жизнения цикъл на строежите, на сгради и инфраструктурни проекти, възложени чрез обществени поръчки. Представяне на резултатите за ползите от използването на СИМ беше планирано за общото събрание през 2020г., което заради пандемията от корона вирус беше отложено.

Обединеното Кралство са най-напред по отношение на прилагането на СИМ. Там то се използва масово при обществените поръчки за СМР. Нараства значително приложението му и при частните такива.

В Германия още през декември 2015г. Федералното министерство на транспорта и цифровата инфраструктура стартира своята пътна карта относно въвеждане на СИМ за обекти на транспортната инфраструктура. Целта е то да се прилага за всички нови проекти в публичния сектор, възлагани след края на 2020г. В Италия има Национален указ от 2017г., който прави задължително въвеждането на дигитализирани процеси в строителството за обществените организации - възложители и клиенти до 2025г. В Естония вече съществува национална стратегия за въвеждане на СИМ, наречена платформа за електронно строителство. В Литва имаха намерение да направят задължително прилагането на СИМ методи при проектирането и изграждането на всички нови сложни и високо стойностни сгради в публичния сектор и инженерната инфраструктура, чието строителство започва от 1 юли 2020 г. Към момента нямам информация дали това вече е практика там. В Чехия съществува правителствена стратегия за прилагане на СИМ, одобрена през 2017 г. Според нея СИМ ще бъде задължително от 01.01.2022 г., за обществени поръчки за изпълнение на строително-монтажни работи на стойност над 5 милиона евро. Във Франция също има официална стратегия за въвеждане на СИМ. В Словения няма задължителни изисквания за СИМ. Независимо от това, някои големи публични инвеститори вече го изискват в проекти като: тунела „Караванке“ с инвеститор словенската компания DARS, новия железопътен участък в близост до Марибор с инвеститор Словенска Инфраструктурна Агенция, Жилищни квартали с инвеститор Жилищен Фонд на Република Словения. Във Финландия големи възложители като SENAATTI (държавни имоти), FTIA (държавни железници, пътища и морски пътища) и част от големите градове са поели лидерска позиция по отношение на изискванията за използване на СИМ при реализация на железопътни линии, пътища, големи инфраструктурни проекти и др. В Словакия все още няма стратегия за прилагане на СИМ но въпреки тава то е използвано частично в няколко малки и големи обществени проекта. В Хърватия е разработена информационна система подобна на проектното предложение на МРРБ за създаване на „Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“.