Чанта за инструменти Чантата за инструменти е необходима, за да се облекчи, ускори и обезопаси работата на всякаква височина (от няколко сантиметра до десет и повече метра). Тя се състои от основна чанта и помощни чантички за допълнителни инструменти и на практика значително улеснява извършването на различните монтажни работи.
текст инж. Вера Ангелова
Дори при най-лесните битови операции се налага използване на няколко различни инструмента едновременно. Да вземем за пример монтирането на стенен рафт. Необходими са бормашина, пластмасови дюбели, винтове за дърво, отвертка, рулетка, молив и нивелир. Следва качване на стълба, измерване, отбелязване, пробиване, завинтване, След това може да се отдръпнете назад и се любувате на направеното.
В общи линии е това. Но докато сте разглеждали това, което се е получило, сте забравили къде сте оставили след отбелязването молива с линийката (нали като сте слезли сте ги сложили на най-видно място). Намирате ги, ругатня и продължавате да работите. Но докато правите дупките, изпускате отвертката: налага се да слезете от стълбата, да оставите бормашината и да вземете отвертката. През това време винтовете болезнено са ви боцкали през тънката тъкан на джоба.
Това са дребни, като че ли несъществени детайли от рутинния процес, а как ни развалят настроението и ни лишават до голяма степен от удоволствието от добре свършената работа.
Усложняваме задачата. Рафтовете за книги са 22 и трябва да ги окачим на три метра височина по периметъра на обширно студио като не забравяме поръката: "и да бъде готово за три часа, защото до шест вечерта електротехниците трябва да монтират осветлението, да "метнат" жиците и да проверят сигнализацията. Утре сутринта – предаваме обекта".
В този случай ще се "съсипете" от тичане нагоре–надолу, а и необходимите винтове може да не се поберат в джоба ви. Ще ви потрябва и още някой инструмент за някоя "хитрост" при монтажа, освен отвертката и гаечния ключ.
При работи по покрива, положението е дори още по-сложно: в едната ръка държите материалите, с другата ръка се държите за билото или ската на покрива. Несръчно движение и чукът се е изплъзнал от колана и е полетял надолу.
Следва логичния въпрос: "Какво да се прави?" В търсене на отговора ще ви припомним за простите приспособления, известни от незапомнени времена - чантите за инструменти, които в съвременните си варианти са по-удобни от всякога.
Чанти за инструменти се произвеждат в много страни. Основните материали за производство на инструментални чанти са кожа и найлон. И двата материала имат своите предимства и недостатъци, всеки от тях има привърженици и противници.
Кожата е естествен материал, достатъчно дебел и здрав, който не се пробива и срязва, съхранява формата и обема си, има дълъг живот на ползване. Тя е позната е от дълги години в разнообразни приложения, в които е доказала качествата си. В същото време, чантата за инструменти от кожа е по-тежка, поради високото собствено тегло на материал. Кожата трудно понася намокряне, почистване, не предлага богато разнообразие от цветове и има достатъчно висока цена.
Найлонът е съвременен синтетичен материал, външно приличащ на тъкан, но много по-плътен, лек и здрав. Пере се лесно, произвежда се във всички цветове, което позволява при желание да се подбере цвета на чантата, според цвета на специалното облекло и стила на фирмата. Често е до два пъти е по-евтин от кожения аналог. От друга страна може лесно да се пробие или да се среже, разрушава се по шевовете и не може да се използва дълго – средния експлоатационен срок при натоварена експлоатация е около половин година.
Кожата и найлонът са най-популярните материали, но се срещат също чанти от плат, изкуствена кожа и други материали. Внимание заслужават чантите от изкуствени тъкани, защото съчетават здравината и дълготрайността на кожата и лекотата на найлона.
Типове чанти, в зависимост от конструкцията
Чантите за инструменти обикновено са два типа: носещи се на рамо или на кръста.
От носените на рамо и със закопчаващо се капаче, най-простият вариант е брезентовата "противогазова" чанта. Тя се използва твърде широко, поради своята ниска цена, макар че след известно време се износва, а още по-бързо губи външният си вид. Това, което тя помества е в насипно състояние, но идеята може да се усъвършенства. Ако се вземе вместо брезент плътен найлон, то изделието става по-красиво и издържа повече. А подобряването на неговата функционалност може да се постигне, чрез разделяне на вътрешното пространство на различни части и добавяне на гнезда в преградите, макар че слагането на инструменти в тези гнезда е проблематично, защото стеничките им са меки и лесно се смачкват. Добавянето на рамка и твърди подложки решават проблема, при което чантата за инструменти, носеща се на рамо, заприличва повече на популярната бизнес- чанта или на малък пътнически куфар. Естествено и цената става друга.
Кожената чанта от този клас силно напомня на фото репортерски калъф, но не е популярна, поради високата си цена. Логично продължение на тази поредица от видове чанти за инструменти е пластмасовото сандъче за инструменти. То обикновено има правилна геометрична форма, като основната разлика между отделните модели е организацията на вътрешното пространство. В зависимост от специализацията на работещия със сандъчето професионалист, във вътрешността може да са обособени различни по големина и размери пространства и отделения за инструменти и консумативи. На пазара се предлагат също куфарчета за инструменти, които освен от пластмаса може да са изработени и от метал.
Вторият тип чанти за инструменти са тези, които се носят на кръста. На пръв поглед такава чанта прилича на патрондаш, не е голяма, има гнезда и джобове с различни размери и се закрепва с колан на кръста. В многобройните дупчици на такава чанта може да се разположи по определен и удобен начин необходимият набор от инструменти. Тогава няма да се налага с опипване да се намери отвора и да се рови в чантата, а ще се пести доста време. В джобовете на чантата се изсипват закрепващите елементи по вид и размер, но не всички могат да се поберат. Затова в някои от случаите се налага да се добавят една-две помощни чантички, за оптимизиране на работата.
Професионалистите подбират обикновено помощните “чантички“, според специализацията, която имат. Например специалистът по монтажа на гипсокартон ще сложи калъфа на бормашината с акумулаторни батерии и режещите инструменти в една–две помощни чантички.
От друга страна електротехникът ще предпочете помощна чантичка с голям брой малки гнезда, за да нареди на колана си за удобство отвертки, клещи за тел и други необходими помощни средства. Майсторът на покриви ще избере чанта за кръста, в която има джоб за пирони и задължително две гайки за чуковете (покривните майстори винаги работят с два чука едновременно).
За някакъв битов ремонт ще подхожда най-добре така нареченият “монтажен пояс”: двоен пояс– чанта, пришит към колана, който е известен практически на всеки домашен майстор. В същност това е една модифицирана престилка, имаща два големи джоба, два и повече средни джоба с десетки гнезда за дребни инструменти, една или две гайки за чука. Така конструираната чанта няма ярко изразена специализация, което я прави удобна за различни операции.19/11/2009 |
