Качеството на проектите трябва да е приоритет

Разговор с проф. Румен Арсов, Председател на Българската асоциация по водите (БАВ)

Г-н Арсов, представете дейноста на Българската асоциация по водите?
Българската асоциация по водите е най-голямата браншова организация във водния сектор. Обединява над 100 корпоративни члена и около 270 индивидуални експерти. Дейността на Асоциацията покрива всички аспекти във водния сектор, но преди всичко проблемите, свързани с водоснабдяването и канализацията. Чрез някои от своите членове – експерти в съответните области, БАВ има отношение и към хидроенергетиката и хидромелиорациите. Взаимодействаме тясно със Съюза на ВиК операторите в България, с МРРБ, с МОСВ, както и с други национални и международни браншови организации. БАР членува в Международната асоциация по водите, Европейската асоциация по водите и Европейска федерацията на националните асоциации по ВиК услуги. Една от основните ни цели е да съдействаме на държавните институции, които вземат решения в сферата на водната инфраструктура, като разчитаме на експертните качества на нашите. Една от важните дейности на Асоциацията е свързана с подготвянето на становища и проекти, както и на консултации по всички въпроси на водоснабдяването, канализацията и пречистването на водите. Периодично Българската асоциация по водите провежда и научно-практически конференции. На всеки две години провеждаме националната конференция на БАВ “Булаква”, насочена директно към проблемите на ВиК сектора. Всяка година имаме участие в изложбите на Международния ИнтерЕкспо център, посветени на водите и водните технологии. Тази година на изложението предстои да организираме паралелна конференция, съвместно с израелски фирми от сектора, а по-късно и такава с английски фирми, организирана съвместно с фирмата British Water.

Бихте ли разказали повече за директивите и изискванията на ЕС, относно пречистване на отпадъчни води?
Много европейски директиви са свързани по някакъв начин, пряко или косвено, с водите. От тези, които пряко са свързани с управлението на водите, основна е т. нар. Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС, маркираща основните изисквания, критерии и срокове за изпълнение на дългосрочни и скъпи дейности по управление и опазване на водите, по която страната ни има определени ангажименти. Друга важна директива е т. нар. Директива за отпадъчните води 91/271/ЕСС. Последните години имаме известни постижения по отношение изпълнение на изискванията на Рамковата директива за водите. По отношение на тези изисквания проблемите ни засега са по-малки, но пък и сроковете за изпълнението са по-големи. Тази директива изисква преглед на извършеното и съответен отчет на всеки 6 години. Директива 91/271/ЕСС, с която страната ни се е ангажирала, изисква изпълнение на съответните изисквания в рамките на един седемгодишен период, в по-голямата част от който тези проблеми бяха извън сферата на държавните ни приоритети. Ние вече сме в края на този период, който изтича през 2014 г. Дотогава трябва да бъдат построени пречиствателни станции и канализационни мрежи в селищни агломерации с население над 2000 е.ж., чийто брой след последното преброяване на населението у нас е 358.

Колко съоръжения са изградени, какво е тяхното състояние?
Към момента са звършени 75 пречиствателни станции за отпадъчни води. Някои от тях функционират от десетилетия и се нуждаят от сериозна реконструкция. Броят на пречиствателните станции, които отговарят на всички изисквания на Директива 91/271/ЕСС са 15. Около 30 са пречиствателните станции, които се нуждаят от допълнителна реконструкция, с оглед отстраняване на т. нар. биогенни елементи – азот и фосфор. Това са изисквания, които се налагат за определени райони – т.нар. “чувствителните зони” За всяка селищна агломерация, попадаща в чувствителна зона, се налагат конкретни изисквания по отношение на съответната пречиствателна станция за отпадъчни води. Отпадъчните води в тези зони изискват пречистване чрез прилагане на специфични технологии, което от своя страна налага и повече разходи. Съществуват и пречиствателни станции, които се нуждаят от коренно преустройство, защото са само за механично (първично) почистване. Експлоатацията на пречиствателните станции за отпадъчни води, от своя страна, е едно голямо професионално предизвикателство. Проблемът тук е свързан с обезпечаването на компетенти кадри за експлоатацията на всички оперативни нива, както на пречиствателните станции, така и на ВиК мрежите. В тази връзка Българската асоциация по водите (БАВ) организира редица курсове за обучение, а в момента е в процес на финализиране и акредетиране на Център за обучение на ВиК оператори.

Кои са ключовите проекти, които предстои да се изградят?
Към момента Черноморието е основен приоритет във ВиК сектора, тъй като екологичният аспект, по-специално пречистването на отпадъчни води, дълго време беше неглежиран. Неблагоприятно се отразяват и отпадъчните води от къмпингите, особено през активния летен период. Това налага и допълнителни технологични изисквания към пречиствателните станции в крайбрежните райони. В момента вървят процедурите по проектиране и изграждане на пречиствателната станция в курорта “Златни пясъци”. На по-заден етап е проектът за пречистването на отпадъчните води от курортния комплекс “Слънчев бряг”. Това засега е най-голямата пречиствателна станция, която предстои да се строи у нас.

Какви са очакванията Ви за развитието на водната инфраструктура?
Българската асоциация по водите изразява своето безпокойство от бавните темпове, с които се работи за подобряване на водната инфраструктура и за изпълнение на всички европейски директиви и изисквания. Въпреки че има условия за правилно и плавно протичане на всички процедури, бюджетът на общините е недостатъчен и проблемите с развитието на селищната водна инфраструктура остават на заден план. Друго, което трябва да бъде изтъкнато, е свързано с качеството на проектите. Това е проблем, защото се предлагат проекти с много ниско качество. А бързото изготвяне на инвестиционните инфраструктурни проекти е неизбежно, защото неизпълнението на поетите ангажименти по правило се наказват от Европейския съюз с немалки глоби. Публично-частното партньорство във водния сектор се очертава като приоритет. В момента е подготвен, но все още се съгласува, Закон за публично-частното партньорство. Надяваме се скоро той да бъде внесен за разглеждане в МС и НС и да осигурява условия за привличане на инвеститори.

Редакционният материал е приключен на 27.01.2012 г.