Тротоарите

Как да станат по-равни и цветни?

Ясно си спомням думите на мой преподавател от университета преди 10 години, който каза, че за стандарта на дадена страна може да съдим по състоянието на нейните градски тоалетни и летището. Съвсем смело смея да твърдя, че към тези показатели може да се добави и състоянието на пътните настилки и намиращите се около тях пешеходни алеи. За първите сме говорили много, но замисляме ли се за тротоарите, по които минаваме всеки ден? Или те просто се сливат в съзнанието ни с една сива представа – може би защото така изглеждат в повечето случаи? Има ли начин да станат по-привлекателни и цветни и тогава да си кажем, че това е стандартът, за който мечтаем?

Какво е необходимо, за да се изгради един наистина хубав тротоар? У нас има много фирми, които произвеждат от години плочки, камъни, павета, непрекъснато модернизират производствените си технологии, навлизат нови и нови материали, но явно не е достатъчно само „опаковката” да е качествена – важно е и съдържанието под нея.

История и необходимост от тротоари
Според тълковния речник думата „тротоар” е път за пешеходци, разположен успоредно на пътя, по който не минават коли. В съвремието може да добавим, че основната цел на това място е да защитава пешеходците от преминаващите наоколо коли. Кога обаче се е зародила идеята за изграждане на такива алеи? И как ли са изглеждали тротоарите в миналото? Тяхната история води началото си още от Римската Империя, когато в Помпей хората започнали да строят по-високи каменни алеи успоредно на улиците, за да могат там да се разхождат почитаемите граждани в безопасност и на чисто покрай забързаните карети и каляски, които разпръсквали наоколо кал. По-късно, едва към 18-ти век изискаността на тези алеи се доразвила с концепцията за изграждане на бордюри. Първите пешеходни алеи, отделени с бордюр се появили в Лондон през 1765 г. Граждани и благородници от други градове съзряли очевидните предимства на такива места за движение на пешеходци, оформени успоредно на най-оживените пътища и главни пътни артерии. Съвсем естествено тези пешеходни зони „станали сцена” на улични представления на смешници, мимове, певци, музиканти, илюзионисти, тъй като там те имали гарантирана публика от случайни минувачи. Появили се и шарлатаните и джебчиите.

През 1893 г. били направили опити да се въведат т.нар. подвижни тротоари. С изключение на летищата тази идея не оцелява до 21-ви век. Едни от първите тротоари, създадени през 19-ти век и началото на 20-ти век са били дървени. Те са се строели около плажове, но също така и като пътеки през влажни зони, крайбрежни дюни, както и други чувствителни и нестабилни среди.

През 50-те години на 20-ти век се наблюдава интересна залязваща тенденция в разпространението на тротоари в Америка. Това се обяснява с възможността на повечето американски семейства да притежават собствен автомобил и спестявайки време (и усилия) те започнали да се придвижват навсякъде с него. Дори и съвсем къси разстояния се взимали с моторното превозно средство. Оценявайки, че все по-малко граждани се движат в града пеша, управниците започнали да отделят все по-малко средства за изграждане или поддържане на пешеходните зони, алеи и тротоари. Инвестициите били насочени към пътните настилки, улици и булеварди.

Тази тенденция обаче е за кратко и днес тротоарите и местата, определени за пешеходци отново са широко разпространени и заемат важно място в инфраструктурата на всяко населено място. Хората все повече говорят за здравословен и природосъобразен живот, а той безспорно е свързан с ходене, спортуване и излизане от автомобила. Освен това благодарение на тротоарите, катастрофите по пътищата намаляват със 70%, създават се условия за безопасно и облекчено преминаване на хората и улесняване на достъпа им до обществените сгради и включването им в активния обществен живот.

Тротоарите днес
Съвременните тротоари най-често са направени от бетон, чакъл, асфалт, тухла (особено в Европа), камък, слитъци или гумирани материали. Тротоарите от тухла намират широко приложение най-вече в градските райони и се изграждат предимно с естетическа цел. Тротоарите са изключително нестабилни и се влияят на климатични и природни промени. Например, при замръзване е възможно напукване на пътната настилка; нерядко се случва нарушаване целостта на настилката от пропукване на дървесни корени. Повечето материали са леки и тенденцията е да са все по-износоустойчиви. Съвременните настилки могат да бъдат разнообразни по цвят, форма на плочките или павета, инкрустирани да наподобяват камък.

Всички части от градския и заобикалящия ландшафтен пейзаж трябва да бъдат добре организирани в хармонични и цялостни ансамбли. Това е трудна задача, но за решаването й може да помогне създаването на връзка между паркове, улици, сгради и околна среда чрез подходящо подбрани външни настилки. Типовете настилки според вида, цвета и шарката на материала, както и общия вид на рисунъка при оформянето на паркови алеи, тротоари, тераси и други външни пространства са много разнообразни. Въпреки това, пешеходните площи условно може да бъдат разделени на няколко типа – в зависимост от предназначението, архитектурния стил или особеностите на заобикалящата среда.

Най-широко разпространени са тротоарите от стандартен тип, които заемат и най-голяма площ от инфраструктурата на населеното място. Те трябва да бъдат износоустойчиви, да издържат на механично натоварване, без сложна поддръжка, устойчиви на външните условия. Стандартните тротоари се изграждат покрай улици, булеварди, сгради, супермаркети, хотели и др.

Във всяко населено място има главна улица („стъргало”, търговска улица), която може да се обособи като специална част от инфраструктурата. Обикновено това е пешеходна зона, където са разположени множество магазини и кафенета – място, където хората могат да се разхождат. Много често тази специална улица преминава в паркова зона, градинка, площад. При изграждането на този тип тротоари и алеи трябва да се вземе предвид, че това са средища на пешеходци, майки с бебешки колички, велосипедисти и хора, които търсят отдих и уют сред природата. Архитектурният стил на този тип тротоарни площи трябва да е природосъобразен, с подходящо подбрани материали и да осигурява на хората приятно и безпрепятствено движение. Като допълнение към парковите алеи и търговските улици може да прибавим и тротоари тип търговска площ, където се извършва търговска дейност – кафенета, заведния за бързо хранене, продажба на цветя, дрехи, книги.

Материалите
За изискванията на съвременната инфраструктура на населените места най-подходящи се оказват бетонните настилки под формата на плочки, павета, декоративни монолитни бетони. Съвременните технологии дават възможност естествените материали, използвани за външни настилки да бъдат заменяни с алтернативни от бетон. С помощта на вибропресоване се получават настилки, които са достъпно, екологично и подходящо решение за тротоари, площади, детски площадки, паркови алеи, подходи към гаражи и къщи, за които е предвидено да издържат високо натоварване. За разлика от асфалта, модерните бетонови плочи и настилки издържат по-дълго, поставят се лесно и позволяват с тяхна помощ да се създава уникална визия. Благодарение на различните цветове и форми на продуктите настилката не се нагрява при висока температура, не уврежда безвъзвратно почвата отдолу и не променя релефа си.

С помощта на специални вибропресоващи машини технологията за производство бетонови тротоарни плочки и павета на водещите производители от Германия, Италия, а вече дори и у нас минава през няколко етапа:

Хомогенно смесване на земновлажен бетон и пигменти и пресоване в калъп.

Равномерно и регулярно разпределение на бетона по всички краища на калъпа с помощта на вариотроник система. Това спомага за постигане на по-добра плътност, хомогенност и подобряване якостните характеристики на плочките.

Модерните продуктите се състоят от два слоя – горният е износоустойчив. Дебелината му е 1 см и е съставен от кварцов пясък, цимент, пластификатори, пигменти за постигане по високо качество. Този слой не поглъща вода, а наличието му дава възможност за разнообразно обемно оцветяване и постигане на ефектна повърхностна структура. Освен по цвят настилките се отличават и по форма на плочките. Настилките могат да се подреждат в разнообразни комбинации по цвят и форма.

Продуктите, които се произвеждат на българския пазар отговарят на изискванията на Европейските стандарти и БДС и притежават редица експлоатационни качества:

модулни размери и форма за бърз и лесен монтаж; висока дълготрайност и износоустойчивост; оцветяване в дълбочина – цветът не се изтрива, няма кристализация на соли; високи якостни характеристики;голяма водоплътност; мразоустойчивост; не се пързалят и не се напукват през зимата; икономически изгодна инвестиция.

Тайната за полагане на дълготрайни настилки
Качественото и правилно полагане на настилките от бетонови елементи играе ключова роля за дълголетието и здравината им. Колкото и качествени да са плочките и паветата, ако не са положени правилно или основата не е подготвена в съответствие с изискванията на строителните стандарти това неминуемо ще компрометира настилката. Друг не по-маловажен фактор е и необходимото време за полагане. Изграждането и оформянето на тротоар и пешеходна алея е труден и дълъг процес, свързан с ангажирането на голям човешки ресурс. Ето и основните етапи:

Събиране на информация за терена – измерване на размерите и наклоните на терена и изчисляване на необходимото количество бетонови продукти.

Подготвяне на терена за настилане. При сух терен – подготвяне на изкоп от 25 – 30 см, подравняване и почистване на почвения слой, трамбоване и добавяне, ако е необходимо на наклон.

Отводняване (опция) – поставяне на отводнително тяло или на тръба, включена към централната канализация.

Ограждане на терена – полагане на бордюри и циментиране.

Твърда основа – полагане на слой трошен камък около 20 см, който служи както за твърда, така и за дренажна основа; прецизно подравняване и трамбоване на слоя и подготвяне за посипка със ситен пясък.

Посипка – полага се слой фин пясък за пясъчно легло около 3 - 5 см. Преди това може да се постави допълнителна изолация от геотекстил за поддържане на дренажните свойства на трошения камък. Прецизно се подравнява с дълга летва.

Полагане на избрания бетонов продукт чрез допълнително фиксиране с гумен чук по цялата горна повърхност, за да се захванат стабилно и да не остане въздух отдолу. Минималната фуга между плочките е 3-5 мм.

Фугиране – посипване с фина фугираща смес от пясък.

Заливане на терена с вода (опция) – осигурява слягането на фугиращия пясък и след повторното посипване с пясък се гарантира окончателно слягане и циментиране на продуктите.

Отводнителните системи
Освен качествена, естетична и екологична настилка, с ключова роля е и отвеждането на повърхностни и дъждовни води. То е важно както за предпазване на сградите, така и за самите настилки, което води от своя страна до подобряване на качеството на живот в населените места. Днес към тротоарните плочки и павета се предлагат и специални плочки тип улей. Освен че придават завършеност на всеки проект, те са важен елемент системата за отвеждане на вода. Направени са от същият материал като облицовъчните настилки и имат същите качества. Тези улеи отвеждат повърхностните или дъждовни води към общата канализационна система, която в най-добрия случай се състои от: канали, улични отоци и събирателни шахти, решетки от различни материали, елементи за свръзка с различна форма, планки за затваряне на каналите, съединителни елементи, канализационни елементи и др.

Досега решение за отвеждането на дъждовните или повърхностни води са били предимно полимербетоновите канали. На пазара вече има полипропилен хидравлични отводнителни канали и решетки, които се отличават с лекота, здравина, издръжливост на различни химични субстанции и неръждаемост, дълъг експлоатационен период, възможност за лесна и здрава свръзка между отделните части.

Според характеристиките на мястото, което трябва да бъде отводнявано като климатични особености, годишни количества валежи, наклон, площ, предназначение на терена и др. могат да се използват различни типове отводняване - линейно и точково, както и канали с различни ширини.