Обновяване на рибарски пристанища

С членството си в ЕС страната ни се ангажира да приведе сектор „Рибарство” в устойчиво развит отрасъл. Това е заложено и в Националния стратегически план за развитие на рибарството и аквакултурите. Ключов момент за това е инфраструктурното обновяване на пристанищата. Инструмент за реконструкцията на рибарските пристанища е отпускането на средства от ЕС по Оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство”. Ще разгледаме основни моменти от Програмата, процедурата за финансиране, както и насоки на ФАО към ООН за рибарските пристанища.

Очаква се до средата на следващата година България да има поне 8 модерни рибарски пристанища. За целта ще са необходими обновяване на пристанищната инфраструктура, модернизация на процесите на управление и привеждане в съответствие с европейските и националните изисквания. Това е изключително важен процес, който ще доведе до развитие на отрасъла с грижа към опазване на общественото здраве и околната среда. Реконструкцията на рибарските пристанища в страната ни е отговор на общата европейска политика в сектора.

В Европейския съюз основният инструмент за управление в рибарството и аквакултурите е общата политика по рибарство (ОПР). Главни цели на тази политика са: осигуряване на устойчиво развитие на отрасъла чрез отговорен риболов и опазване на рибните ресурси; дългосрочно обезпечаване на пазара и преработвателната промишленост с качествени риба и рибни продукти на приемливи цени за потребителите и осигуряване на добър стандарт на живот на лицата, заети с риболовни дейности. Като страна-членка България се ангажира да спазва тези принципи и едновременно с това още в предприсъединителните преговори е изразила желание да се възползва от възможностите и мерките на Финансовия ориентационен инструмент за рибарството (FIFG) за предоставяне на структурни помощи за обновяване на риболовния флот, за модернизиране на пристанищните съоръжения, за развитие на аквакултурите, за преработката и маркетинга на риба и рибни продукти, както и за социално-икономически мерки.

Днес Европейският фонд по рибарство (ЕФР) е инструментът за управление на структурните мерки в рибарския отрасъл. Той предоставя помощи за устойчиво развитие на рибарството и аквакултурите като част от една обща стратегия, която ще подпомогне изпълнението на целите на реформираната Обща политика по рибарство на Европейския съюз. Като пълноправен член на ЕС България получава финансиране от този фонд. В страната ни политиката в областта на рибарството се осъществя от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Една от най-важните мерки по разработената от нея Оперативна програма “Рибарство” е предвидената модернизация на рибарски пристанища по Черноморието ни - в Созопол, Балчик, Приморско, Несебър, Каварна, Шабла, Варна, Царево и Бургас. Именно по тази програма получаваме финансиране от ЕФР.

Финансиране за модернизация на рибарските пристанища в България
В началото на декември 2010г. в Държавен вестник беше публикувана Наредба за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 3.3. „Инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарски пристанища, кейови места за разтоварване и покрити лодкостоянки” от Приоритетна ос №3 „Мерки от общ интерес” от Оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство” на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за Програмен период 2007-2013 година. Тя отменя Наредба №6 от 30 март 2009 година.

След отварянето на мярката, безвъзмездна финансова помощ ще се предоставя за проекти, целящи модернизация и реконструкция на черноморски пристанища и кейови места за разтоварване. Те трябва да гарантират ефективно, сигурно и хигиенично оборудване за разтоварване и третиране на рибата; да осигуряват подобряване на работните условия, както и изграждане и/или модернизация на закрити лодкостоянки. Ще могат да кандидатстват юридически лица, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, общини, признати браншови организации и признати организации на производителите, държавни учреждения или юридически лица, регистрирани по Търговския закон с над 50% държавно участие. Подпомагат се проекти, които отговарят на целите на мярката и са от общ интерес за рибарите и/или производителите на аквакултури. Освен това и проекти, които осигуряват равен достъп за всички риболовни кораби до рибарските пристанища, кейови места за разтоварване и/или покрити лодкостоянки, са обект на подпомагане от ЕФР. Подкрепа ще получат и проекти, подпомагащи изпълнението на целите на Общата политика в областта на рибарството на ЕС, както и проекти, насочени към подобряването на предлаганите услуги. Когато в проекта се предвиждат строително-монтажни работи (СМР), кандидатът представя технически проект и разрешение за строеж в съответствие със Закона за устройство на територията, свързаните с него подзаконови нормативни актове и с останалото приложимо законодателство.

Допустими за финансиране са определени разходи, предназначени за постигане на една или повече от целите. Такива са разходи за строително-монтажни работи; за закупуване и инсталиране на нови машини и оборудване (вкл. компютърно), съоръжения и други, пряко свързани с предвидената инвестиция, включително разходи, включени в продажната цена за осъществяване на доставка, инсталиране, изпитване и въвеждане в експлоатация на оборудването/машините/съоръженията; специализирана складова техника и оборудване, пряко свързани със съхранението и обработката на рибните продукти. Ще се отпускат средства и за закупуване на ноу-хау, патентни права и лицензи, необходими за изготвяне и изпълнение на проекта; за закупуване на софтуер, включително разходите за доставка, инсталиране, тестване и въвеждане в експлоатация; за предварителни разходи за инженерни проучвания, оценки, анализи и изготвяне на инвестиционния проект и неговите проектни части. Ще се финансират също закупуване на земя, която има пряка връзка с предвидената инвестиция и е в размер до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта; закупуване на специализирани плавателни съдове, които обслужват и са пряко свързани с морската дейност на пристанището. В списъка от допустими за финансиране разходи са и тези за въвеждане на системи за контрол на качеството, безопасни условия на труд и опазване на околната среда и водите и достигане на съответствие с международно признати стандарти, както и за подобряване сигурността и безопасността на пристанищата и качеството на предлаганите пристанищни услуги. Други важни моменти, отбелязани в Наредбата, са подобряване на условията за разтоварване и съхраняване на уловите и подобряване безопасността на рибарите чрез изграждането на покрити лодкостоянки.
Безвъзмездната финансова помощ ще е в размер до 80% за юридически лица, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите и до 100% за останалите ползватели от размера на одобрените и реално извършени инвестиционни разходи, от които 75% се осигуряват от ЕФР и 25% от държавния бюджет на Република България. Общият бюджет на мярка 3.3. „Инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарски пристанища, кейови места за разтоварване и покрити лодкостоянки” е на стойност 35 470 021 лева.

Препоръки на ООН за рибарските пристанища
Рибарските пристанища са инфраструктурната връзка между улова на риба и консуматорите. Те са сложни, динамични зони, включващи смесица от икономически, социални и екологични проблеми. За решаването им се провеждат разнородни дейности, в които е нужно силно междусекторно взаимодействие. Комплексният подход в планирането, изграждането, поддръжката и обновяването на рибарските пристанища може да осигури устойчиво управление. Именно на този подход се обръща внимание в специален технически доклад на Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) на ООН, който беше публикуван през изминалата година. Той съдържа ценни препоръки за технически и нетехнически лица, които имат отношение към вземането на решения във всички етапи от създаването, мениджмънта и модернизацията на пристанищата и местата за разтоварване на риболовни кораби. Този документ също така предоставя насоки за въвеждането на екологичен одит във връзка с новото строителство и модернизацията на рибарските пристанища.

Насоки в планирането на рибарски пристанища
Рибарските пристанища се различават по своето разположение, размери и организация на инфраструктурните съоръжения. Те биват за занаятчийски, крайбрежен и отдалечен в морето риболов. При вземането на решения в планирането на рибарското пристанище специалистите определят мястото, площта и структурата на рибарското пристанище в зависимост от целевите ресурси. В този етап планиращият екип се нуждае от пълно съдействие от страна на управлението на пристанищната инфраструктура и браншовите организации. Занаятчийските рибарски пристанища са за крайбрежен риболов с плаване на разстояние до 3 часа. Риболовните съдове са моторни лодки, а типичният рейс на рибата е от 6 до 24 часа. Пристанищата за крайбрежен риболов предвиждат закотвяне на съдовете на плажа или в заливи. Плавателните съдове са големи моторни лодки и риболовни кораби с максимална дължина 20m. Разстоянието между риболовните зони и крайбрежието е 6 часа. Тук се изисква вълноломна защита. Дълбочината на водата в пристанищния басейн е най-малко 2.5m. При пристанищата за офшорен риболов разстоянието между риболовните и крайбрежните зони е 1 седмица път. Рейсът на рибата е 2-4 седмици. Минималната дълбочина в басейна за акостиране е 5.0m. Риболовните кораби са с 20-40m дължина. Тук също се изисква построяване на вълноломна стена. Пристанищата за риболов на далечни разстояния се намират на повече от един месец разстояние от риболовните области. Дълбочината на акостиране е минимум 6.0m. Риболовните съдове са траулери от 500 до 5000 брутен тонаж.

Кейове, вълноломи, методи на строителство и материали
Вълноломите са инфраструктурни съоръжения, изградени за целите на създаване на изкуствени пристанища. Така басейните им са защитени от действието на вълните и осигуряват безопасна среда за акостиране на риболовните кораби. Има много различни видове вълноломи. Най-често се правят от естествени скали, бетон или комбинация от двете. Повече от 95% от всички изградени вълноломи са от тези материали. В техническия доклад на ООН са разгледани различни сечения от най-разпространените видове вълноломи и технологията на изработването им. Не се навлиза в големи подробности по отношение на проектирането на вълноломи, тъй като това е най-добре да се остави на преценката на инженерите според специфичните приложения. Независимо от това се дава кратко описание на конструктивните изисквания за по-голяма яснота. Различната типология, сложността на подводното строителство и цените правят избора на вълнолом сложна задача.

Във всички случаи, след като е определено, че на дадено място около рибарското пристанище трябва да се изгради или реконструира вълнолом, се прави екологичен одит и се провеждат редица проучвания. Прави се подробно хидрографско изследване на обекта и геотехническо проучване на морското дъно. Следи се височината на вълните. Извършва се оценка на необходимите материали и на моментното състояние на структурата. От голямо значение за сечението на стената са също така дълбочината на басейна и вида основа. Когато основата е мека и склонна към натрупване на утайки, се препоръчват каменни вълноломи. Те са по-подходящи и при по-високи вълни. Когато обаче, наблизо няма кариера, е много важно да се изчисли дали ще е рентабилно използването на естествен камък. В методите за строителство се избира между наземни и плаващи. Самите вълноломи също могат да бъдат и плаващи – понтонни. Тяхната ефективност се определя от съотношението между дължината на вилната и ширината на понтона. Те са препоръчвани само за по-тихи места с къси вълни. Като цяло изборът на вид вълнолом, материали и строителни методи е сложен комплексен процес, в който трябва да се вземат предвид технически, икономически и екологични фактори. Ако това се направи професионално, вълноломите ще осигуряват нужната защита, без излишно или недостатъчно вложени средства и с грижа за околната среда.

По подобен начин стоят нещата и с кейовете. „Кей” е общ термин, използван за описание на морската структура за акостиране на плавателни съдове и за товаро-разтоварване на стоки и пътници. В доклада на ООН се прави преглед на напречни сечения на голямо разнообразие от кейове, които отговарят на широка гама от приложения. Строителните материали за пристанищни и брегови съоръжения могат да бъдат класифицирани в пет основни категории: стомана, дърво, бетон, камък и синтетични материали. Те са се доказали най-трайно в силно агресивна морска среда в пристанищни съоръжения.

Съвети за екологичен одит
Морската среда, включително океаните, моретата и всички съседни крайбрежни райони, формират едно цяло, което е основен елемент на глобалните животоподдържащи системи и положителен актив, който предоставя възможности за устойчиво развитие. Влошаването на състоянието на морската среда (загуба на морски местообитания, намаляване на рибни запаси, замърсяване на моретата и изчезване на плажове) може да се предизвика от широк спектър от дейности на сушата и в морето. Ако не се изграждат, реконструират и управляват природосъобразно, рибарските пристанища също могат да имат негативно въздействие върху околната среда. Бреговата ерозия, замърсяването и затлачването са от особено значение. Следователно, рационалното използване и развитие на крайбрежните зони, както и опазването на морската среда изискват умения за определяне на сегашното състояние на тези екосистеми и за предсказване на бъдещите условия. За екологичния одит еколозите трябва системно да събират данни за определени параметри на морската среда. Това е необходимо за изготвяне на интегриран подход за управление и устойчиво развитие на рибарското пристанище, в който са предвидени въздействията върху морската среда при изграждането и функционирането на пристанището. Поради изключителната си важност, процедурата по оценка на въздействието върху околната среда предхожда всички останали етапи от живота на пристанището. След като екологичният одит е извършен и са дадени нужните препоръки, могат да се вземат правилните решения за местоположението, структурата, големината на пристанището и други важни параметри, така че да се гарантират минимални неблагоприятни ефекти върху околната среда.