Къде играят нашите деца

Детски площадки – част II

Пясъкът на детските площадки
Пясъкът е една от най-разпространените и полезни за ранното развитие на децата игри, които се използват на детските площадки. Той осигурява възможности за креативна и конструктивна игра; възможности за развитие на фини двигателни умения.

Пясъкът има и някои негативни страни – най-вече заради необходимостта от сравнително честа поддръжка, която оказва влияние върху бюджета. При наличието обаче на огради на площадките за игра, пясъкът може да се използва на все повече места.

Пясъчникът трябва да е разположен на място, което е сенчесто през лятото и светло през зимата, въпреки че листата на листопадните дървета могат да представляват проблем през есента. Трябва да е отдалечен от главния поток на движение и да е на тихо място, но видим за седящите на околните пейки. Препоръчително е да е по-голям, поне 15-20m2 за пясъчник в парк или на детска площадка в малък град или село. Където е възможно пясъчникът трябва да е с неправилна и раздвижена форма, за да предлага множество закътани пространства, позволяващи спокойна индивидуална игра. Могат да се сложат и малки платформи за поставяне на пясъчни замъци например. Различни цветове на стените могат да спомогнат за идентифициране на дълбочината на пясъчните слоеве.

Най-дългата страна на пясъчника трябва да е с южно изложение. Пясъчникът трябва да се оттича добре, за да не се задържа вода, което води до сбиване на материала. В райони с песъчлива или варовита почва, както и на наклонени места може направо да се постави пясъчник, докато при глинестите почви без дренаж се препоръчва да се изгради кофраж за пясъчника.

Ако площадката е оживена е добре да има 2m твърда настилка около пясъчника, леко скосена в посока към него, за да се избегне, доколкото е възможно, замърсяване му и разнасяне на пясъка наоколо. Стените могат да са от дърво, бетон или тухли. Дълбочината на пясъка трябва да е поне 450mm и нивото му на 75-150mm под ръба на ограждението. Повърхността на ограждението трябва да е гладка и да е подходяща за сядане (за родители) и за строеж на пясъчни замъци и др. Добре е основата да е от чакъл (100-150mm), покрита с 25-милиметров слой от въглен или геотекстилен материал, върху който са разположени тухли на разстояние 10mm една от друга. От едната страна на пясъчника е препоръчително да има рампа, по която да могат да се придвижват деца с ограничени двигателни способности, както и за да могат да се вкарват играчки на колела. Ако ограждението е от дървени греди, те трябва да са фиксирани с болтове, а не с пирони. Независимо от материала на ограждението, неговите ръбове трябва да са загладени и да няма стърчащи части.

Ако е необходимо да се покрива пясъчника, това може да стане с метална мрежа, която позволява естественото почистване и аерация на пясъка.

Най-добре е пясъчникът да се запълни с бял пясък от обли песъчинки с големина максимум 1,25mm. Пясъкът, който се използва за ударопоглъщаща настилка, не е напълно подходящ за строене на пясъчни замъци, торти и др. За пясъчник с размери 3,5m на 2,7m и дълбочина 450mm са достатъчни около 4,5 куб.м пясък. Пясъкът, използван като строителен материал обаче, може да оставя петна по дрехите.

Има множество съоръжения, които могат да се поставят в пясъчник. Те трябва да са съобразени с размерите и необходимите отстояния, както и наличието или отсъствието на сянка през лятото. Пясъкът може да спомогне за по-бързото износване на дървените и метални елементи на съоръженията.

Необходимо е редовно разрохкване с гребло – желателно е това да става веднъж на ден, или поне веднъж седмично. В зависимост от степента на употреба, пясъчникът се нуждае и от периодично дезинфекциране. Това може да се направи със слаб разтвор на почистващ препарат за домашна употреба, безвреден за деца, който се напръсква върху пясъчника с лейка. След това пясъчникът трябва да се полее обилно с вода, за да се изплакне дезинфектанта. В продължение на един ден в пясъчника не трябва да се допускат деца. Налага се и допълване на пясък, както и подмяна на пясъка – препоръчително е това да се извършва веднъж годишно.

Огради, врати и порти – достъп до площадките за игра
Оградите не трябва да съдържат потенциални опасности, следователно не всички видове са подходящи за тази цел.

Оградите имат следните функции: да задържат децата в сравнително безопасната среда на площадката за игра; в комбинация с добре работещи порти, да пречат на кучета и други животни да навлизат в игралната площ.

Препоръчително е оградите да са с минимална височина 1,0m. Трябва да се обърне внимание на следното: дали са безопасни и достатъчно надеждни крепежните елементи и техните капачки;

дали няма остри стърчащи предмети; дали няма възможност за заклещване и прищипване на части от тялото; дали здравината на материалите (метали, дърво и т.н.) е достатъчна, за да издържи на евентуалния вандализъм на площадката; с какви импрегнанти и други химически вещества са обработвани материалите на оградата;

По принцип скъпите и качествени огради впоследствие изискват минимална поддръжка, което определя тяхната икономическа обоснованост в дългосрочен план.

Мястото на портите е от голямо значение. По принцип децата не обичат да променят обичайния си път и ако вратата не е на подходящо място, ще прескачат оградата. Често най-използваният път се вижда ясно по пътеките, утъпкани в затревените площи. По възможност портите трябва да са разположени така, че да не излизат директно на потенциално опасни места, например на пътното платно или до открит воден басейн, както и да не се излиза на склон. Също така е важно портите да са разположени така, че да не създават конфликт на движението (например в близост до люлеещи се люлки).

Портите трябва да са с минимална ширина от 1,2m, за да позволяват преминаването на инвалидни колички. Те трябва да се отварят навън, освен в случаите, когато отварянето навън може да предизвика сблъсък (например да се отварят на пътя на пешеходци или велосипедисти). Това е защото за кучетата е по-лесно да отворят дадена врата чрез бутане, отколкото чрез дърпане. В идеалния случай портата не трябва да се затваря за по-малко от 5 секунди, за да позволява на инвалидна количка да премине, както и за да не удря деца по гърба.

Препоръчват се самозатварящи се механизми, за да стоят портите затворени през цялото време. Такива механизми могат да варират от най-простата пружина до специализирани затварящи се ключалки. Последните са по-скъпи, но не изискват почти никаква поддръжка, а времето им на затваряне може да се регулира.

Добре е да се помисли и за разположението на пейките в площадката, с оглед на видимостта към портите.

Желателно е портите да са боядисани в различен цвят от този на оградата, за да могат да бъдат разпознавани и от хора с нарушено зрение. Не трябва да има остри ръбове и стърчащи части и всички ръбове трябва да са с минимален радиус 3mm.

Вход за спешни случаи
Трябва да се признае, че дори и на най-добре организираните площадки за игра могат да се случат злополуки, поради което е важно да има осигурен достъп за линейки. За да премине линейка е необходима ширина на вратата от поне 2,15m и твърда настилка, която може да се използва и при мокро време. Там, където не може да се достигне с линейка, може да се използва носилка на колела. Такава носилка обаче тежи около 58kg без да е натоварена и ако хората не могат да я избутат от и до линейката поради лоша настилка, може да се получи нежелано забавяне на медицинската помощ. Необходимата минимална широчина на алеята, за да мине носилка на колела, е 1m. Също така може да са необходими рампи, които да улесняват преминаването на такава носилка при необходимост.

Достъп за хора в неравностойно положение
Европейският Закон срещу дискриминацията на хора в неравностойно положение изисква да се осигурят достатъчни условия за ползване от хора с увреждания. Това означава не само че през портите трябва да може да премине инвалидна количка, но и че тя би могла да се придвижва до и във площадката – т.е. да се осигури твърда настилка на алеите, подходяща и за инвалидни колички. Пясъкът като настилка не е подходящ за инвалидни колички и патерици, но като материал за игра има значителна игрова стойност, особено за по-малките деца. Чрез поставянето на рампа пясъчникът може да се превърне в достъпно и привлекателно място за децата в неравностойно положение.

Поддръжка и безопасност на изградените площадки за игра
Препоръчително е да се спазва следния режим за инспекции на настилките и детските съоръжения: ежедневен или ежеседмичен оглед; ежемесечна или тримесечна оперативна инспекция; годишна инспекция от независим експерт.

Настилката и всички съоръжения трябва да се преглеждат внимателно, за да се установи тяхната здравина и качество.

Периодичното почистване на излятите ударопоглъщащи настилки и плочи е единствената необходима поддръжка, като то трябва да се извършва със силна водна струя и с помощта на почистващ препарат, обилно количество вода и търкане с твърда метла. Настилка, която се намира под дърво, понякога се покрива с лишеи и мъхове. Те се отстраняват с подходящи препарати, но трябва да се внимава, тъй като тези препарати могат да се окажат опасни за децата.

Необходимо е редовно инспектиране на дървото. Понякога нарушената здравина може да се открие по специфичния кух звук, който издава дървеният материал, когато се потропа по него с гумен чук например. Изгнилите елементи трябва да се подменят с нови.

Изискванията за безопасност на една детска площадка не се отличават от общите, познати в строителството. Те могат да се обобщят по-конкретно в следното: площадката трябва да е разположена на подходящо място; дизайнът и съоръженията да са съобразени с нуждите на възрастовите групи деца; проектът трябва да отговаря на основните изисквания за безопасност; съоръженията трябва да отговарят на стандарт БДС EN 1176; настилките трябва да отговарят на стандарти БДС EN 1176 и БДС EN 1177; да се проведе качествена следмонтажна инспекция; да се извършва периодична инспекция и поддръжка.

Европейските стандарти за безопасност на обществено достъпни площадки за игра и техните настилки БДС EN 1176 и БДС EN 1177 са обнародвани у нас и хармонизирани със съществуващите стандарти в Европейския Съюз.

Стандартът БДС EN 1176 е съставен от седем части:
част 1: Общи изисквания за безопасност и методи за изпитване; част 2: Допълнителни специфични изисквания за безопасност и методи за изпитване на люлки-махало; част 3: Допълнителни специфични изисквания за безопасност и методи за изпитване на пързалки; част 4: Допълнителни специфични изисквания за безопасност и методи за изпитване на въжени линии; част 5: Допълнителни специфични изисквания за безопасност и методи за изпитване на въртележки; част 6: Допълнителни специфични изисквания за безопасност и методи за изпитване на клатушки; част 7: Ръководство за монтиране, контрол, поддържане и използване; В близките години предстои да бъдат публикувани още четири части на горепосочения стандарт.

БДС EN 1177 Ударопоглъщащи настилки за площадки за игра: Изисквания за безопасност и методи за изпитване.

БДС EN 1176 и БДС EN 1177 съчетават съществувалите по-рано немски и английски стандарти BS 5696, DIN 7926 и BS 7188. В България те са приети през 2001 г. като част от процедурата по присъединяването на страната към Европейския Съюз.

У нас стандартите за безопасност не са ретроспективни и на този етап не са задължителни, но са признак за съвестно отношение към детската среда за игра. Трябва да бъдат осъзнати техните ограничени възможности – ако човек ги спазва сляпо, това не означава, че автоматично площадките стават безопасни.

Безопасността на децата на дадена площадка за игра не зависи единствено от първоначалния дизайн на площадката и от подбора на съоръженията в нея. Разумното управление, както и наличието на качествени схеми за инспекция и поддръжка, са особено необходими, за да се запази възможността на децата да играят креативно и пълноценно. Но именно това според мен е най-трудната част от осъществяването на дадена детска площадка.