Перспективите пред пътната инфраструктура са добри

Разговор с инж. Стефан Чайков, Председател на УС на Българска браншова камара пътища

Инж. Чайков, бихте ли представили Българска браншова камара пътища?
Браншова камара пътища е сдружение с нестопанска цел, регистрирано през 1994 г. По устав в камарата могат да членуват български и смесени дружества, които извършват стопанска дейност в областта на пътното дело. Понастоящем в камарата членуват 54 компании, които извършват практически всичко в пътното строителство – проектиране, ремонтна дейност, текуща поддръжка, консултантска дейност. От тази гледна точка ние се стремим да бъдем фактор при вземането на решения в бранша и мога да се похваля, че имаме успех в тази посока. Продължаваме да работим съвместно с администрацията, в посока създаване на критерии, които да гарантират равнопоставеност между всички фирми в тръжните условия.

По отношение на някои текущи проекти в камарата, ще допълня, че съвместно с УАСГ и Университета Аристотел в Солун кандидатстваме по програмата Life+ за създаване на нормативна база за използване на рециклирани строителни отпадъци в пътното строителство. На национално ниво проектът е приет. В момента очакваме решението на Европейската комисия.

Как бихте оценили направеното в сектора до момента?
Естествено, ние като пътни строители, приветстваме амбицията на това правителство да превърне строителството на пътища и магистрали в свой основен приоритет, и за негова чест то успява. В самото начало се получиха определени дисбаланси в сектора в резултат на първоначалния уклон по представяне на оферти на най-ниски цени. Усещането отстрани е, че браншът върви добре, защото има много работа. От друга страна, понеже търговете бяха спечелени на много ниски цени, определено се усеща затруднение у някои фирми, но се надявам, че постепенно, с новите условия за търговете, ситуацията ще се подобрява още повече.

Позволихме си, от гледна точка на перспективите пред бранша, да отправим едно предложение към правителството за някои подобрения, които би трябвало да бъдат направени за следващия програмен период. Най-вече акцентираме върху факта, че средствата за поддръжка на републиканската пътна мрежа за крайно недостатъчни. Средствата, които получават общините за поддържане на общинската пътна мрежа, също са недостатъчни. Считам, че нашият опит би бил от полза за приоритизиране на определени обекти, за търсене на механизми за подобряване на финансирането.

Кои са най-големите предизвикателства пред сектора, предвид програмния период за развитие 2014-2020?
Безспорно най-големият и сериозен инфраструктурен проект, който предстои през следващия програмен период, е Лот 3 при Струма. Подобен тунел, чиято дължина е 13km, не е строен в България. Успешната реализация на такъв проект, който вероятно ще отнеме половината от средствата за програмния период, ще бъде най-голямото предизвикателство. Тунелът под Шипка също е интересен проект, но той все пак е по-къс и по-лесен в конструктивно отношение. Все още предстои да се определи каква ще бъде окончателната финансова рамка през следващия програмен приод, за да знаем кои ще са приоритетните и кои ще са допълнителните проекти.

Какви са очакванията Ви за развитието на транспортната инфраструктура?
Смятам, че перспективите за сектора са добри. Най-важното е да се запази темпът, в който се работи в момента. Още веднъж ще изразя опасенията си за общинската инфраструктура, за която няма яснота. Важна роля ще има създаване на специализиран фонд само за поддръжка на пътища. Поддръжката е не по-малко важна от изграждането и рехабилитацията – дейности, които са приоритетно финансирани в момента. Предстоящото въвеждане на Тол-системата за събиране на пътни такси ще даде повече яснота относно механизмите за акумулиране на средства в подобен фонд.

Ние като бранш сме доволни от случващото се. Всеки ден се мисли в нова посока. Всеки един лев, вложен в строителството, се връща многократно в икономиката.