Оптимисти сме за внедряването на ИТС в БългарияРазговор с инж. Румен Михайлов и инж. Асен Милановинж. Румен Михайлов на снимката горе,
инж. Асен Миланов на снимката долу ВИЗИТКА:
След завършване на висшето си образование инж. Румен Иванов Михайлов, работи в IТ и телекомуникационните индустрии. От 1994 година работи за Търговското представителство на американската фирма 3М в България. Повече от 17 години тясно специализира и професионално се занимава с проекти и програми за повишаване безопасността на пътната инфраструктура. Активно работи и в сферата на интелигентните транспортни системи. Един от учредителите и председател на Управителния съвет на учреденото през 2010 г. Сдружение „Българска Асоциация Интелигентни транспортни системи“ (БАИТС или ITS Bulgaria).
ВИЗИТКА:
Инж. Асен Миланов има 9 години опит в мрежовите технологии, операционните системи и е работил в България и Германия при изграждането и поддържането на сървърна и комуникационна инфраструктура. Следва в ТУ-София и ТУ Карлсруе, Германия, където специализира в областта на телекомуникациите и операционните системи. В момента е инженер конструктор в областта на ИТС системи с опит в разработката и внедряването на ИТ системи за транспорта като системи за средна скорост, системи за червен светофар, системи за броене, класификация и анализ на трафика чрез индуктивни, пиезо, пневматични и видео сензори.
Г-н Михайлов, бихте ли представили Българската Асоциация Интелигентни транспортни системи?
Р.М.: Българска асоциация интелигентни транспортни системи (БАИТС/ITS Bulgaria) е независимо, доброволно сдружение с нестопанска цел за разясняване, насърчаване, популяризиране, формиране на партньорства от съмишленици, прилагане на най-добрите европейски и световни практики и решения, в областта на Интелигентните Транспортни Системи (ITS).
Членове на асоциацията са фирми производители, доставчици и изпълнители на системи и инфраструктура за хардуерно и софтуерно реализиране на ITS решения, както и на фирми с опит и интереси в изграждането на съвместими и ефективни ITS системи и комуникации.
БАИТС е единствен представител на България като член на ERTICO – ITS Europe, която е създадена по инициатива на водещи членове от Европейската комисия, министерства на транспорта на различни страни членки на ЕС и европейската индустрия, работеща в сферата на автомобилостроенето, транспорта и Network of National ITS Associations, която е създадена под шапката на ERTICO – ITS Europe като обединение на националните ИТС асоциации.
Основната цел на ИТС България е да бъде водещата експертна организация в България, която да стимулира сътрудничеството със сходни международни ITS организации за обмяна на опит и пропагандиране на най-добрите практики и внедрени ITS решения в Европа и света.
Основната задача на ИТС България е да установи оперативна съвместимост и непрекъснатост на услугите в областта на ИТС и да ускори интеграцията на съществуващите технологии за създаване на нови услуги, които да играят все по-важна роля в нашата транспортна система и които водят до намаляване на задръстванията, пътните произшествия, емисиите на въглероден диоксид във въздуха.
Разбира се, стартирахме малко по-късно отколкото други страни, които от години усвояват европейски средства в тази сфера, но мисля, че направихме добри първоначални стъпки. А и гледам от положителната страна на това, а именно, че ще имаме възможност да внедрим по-нови технологии и решения.
По отношения на някои текущи в асоциацията проекти, преди седмица завърши апликацията на един проект, който се нарича е-Call и представлява система за по-бързо реагиране в случай на катастрофи. Това е европейски проект. Девет страни участват, а България беше селектирана за втората фаза на проекта. Партньори от българска страна са Министерството на вътрешните работи, БАИТС и още четири други организации. С решение на министерството БАИТС е определен за лидер на проекта e-Call.
Разкажете повече за интелигентните транспортни системи (ИТС). Какви съвременни технологии за събиране, обработка и анализ на данни се използват?
Р. М.: Интелигентните транспортни системи са много комплексо понятие. Непрекъснато се правят стотици проекти, финансирани от Европейската комисия, за нови видове технологии за събиране и обработка на данни, като водеща в Европа е асоциацията ITS Европа, на която ние сме членове, също и другите – ITS Америка и ITS Азия. Това са асоциациите, които се опитват да направят съвременни стандарти в областта на ITS. Но мисля, че колегата Асен Миланов, който наскоро посети семинар за ИТС в Копенхаген, може да разкаже повече са тенденциите в сферата.
А. М.: Семинарът беше разделен в три основни раздела. Това, което според мен заслужава внимание и е от значение за България, е разделът за управление на градска мобилност. А също и въвеждане на Тол-системите.
Що се касае дo градската мобилност, основно се разчита на различни технологии за събиране на данни (било то чрез сензори край пътя или чрез някакъв индиректен метод), след което данните се вкарват в център за управление на данни, прави се анализ и се добива представа за средната скорост на движение и гъстотата на превозни средства в даден момент от време. По този начин може да се оптимизира трафикът, а впоследствие и да се извърши преустрояване на инфраструктурата.
В Англия и Холандия се разработват технологии за събиране на данни чрез блутут. Вече повечето телефони имат блутут и така могат да се проследяват и в реално време да се получава информация за средната скорост на някой. В Англия по този начин се следи и трафикът на пешеходци и велосипедисти. Много е полезно, например за една Дания, която си е поставила за цел пътуването с велосипед в централните градски части да е около 70% от общия трафик.
Друга тенденция, която на европейско ниво искат да бъде въведена, е създаването на регистър на всички паркоместа. Подобни решения са много важни и за София и тесните централни градски пространства с недостатъчните паркоместа.
Нещо, което е много актуално и представлява интерес в момента, е Тол-системата за събиране на пътни такси, което и на този етап се обсъжда в нашата страна. В момента се готви търг за консултант, който да ни съветва как да въведем системата. Полша въведе преди няколко години Тол-система за камионите.
Тол-системите се считат за много по-справедлив начин за събиране на такси. Особено, когато се плаща за изминато разстояние. В тази връзка са и основните цели на Европейския съюз да направи интероперабилност на системите за таксуване, а именно да плащаш за изминато разстояние, без да се налага да спираш, независимо в коя държава се намираш. Всичко се случва електронно. На това се разчита и за в бъдеще, за да може системите, респективно транспортните средства, да си „говорят” помежду си, без значение в коя част на света са.
Друга водеща тема е приоритизация на градския транспорт. Също и на автомобилите със специално предназначение. В момента в София има два инсталирани пилотни светофара - проектът е част от тръжните процедури, които се водят в шест града – София, Русе, Варна, Бургас, Пловдив, Плевен, където има компонента ITS в оперативните програми и там са залегнали такива мерки за задаване на предимство на градския транспорт. Това е едно от основните решения на проблема с интензивния трафик - да накараш повече хора да ползват градски транспорт, разчитайки на това, че ще се придвижват по-бързо и ще пътуват комфортно.
Какви са очакванията Ви за внедряването на ИТС в България?
Р.М.: Оптмисти сме за интелигентните транспортни системи в България. Не само защото инфраструктурата е приоритет на Програма 2020, а и защото в момента вече се пишат конкретни спецификации за търгове, целенасочено за елементи на ИТС. Вече споменах за оперативните програми в шестте български града, които имат компонента ИТС и това е само за периода, който завършва през 2014 г. Но и за следващия програмен период - до 2020 г., в самите проекти на европейската комисия приоритетите ще са в инвестирането на ИТС. За да се въведе в България, това трябва да е основен приоритет на Национална агенция пътища, както и на общините, да стартират такива процедури, чрез които да се въвеждат конкретните елементи на ИТС. В момента се разработват доста такива проекти и тепърва очакваме следващите седем години да има много такива. Това беше и нашата цел, да се обединим, за да си съдействаме по-активно. Нашата база като инфраструктура и пътна мрежа е достатъчно добра, единствено трябва да се оптимизира, за да се ползват ИТС.
Кои според Вас са най-важните задачи, които трябва да бъдат изпълнени, за да имаме модерна, сигурна и безопасна пътна инфраструктура?
Р. М.: От няколко години в големите общини вече текат дискусии как те трябва да си изградят контролни центрове с конкретни елементи на интелигентните транспортни системи – приоритет на градския транспорт, следене на трафика. Когато такива центрове се изградят, върху тях могат да се надграждат допълнителни услуги. Що се отнася до националната пътна мрежа, подготвят се няколко тръжни процедури. В момента се подготвя такава за броячи на моторните превозни средства. Те, разбира се, трабвя да са снабдени с датчици, да има контролен център, който да получава и обработва тази информация. Има проект на МВР за контрол на скоростта. Но всичко това трябва да бъде обединено с национален център към Агенция пътища за осъществяване на контрол над националната пътна мрежа и местни, регионални центрове към общините. 28/06/2012 |