Съвременни тенденции в ландшафтния инженеринг

Ландшафтната архитектура е неизменен елемент от устойчивото и екологично планиране и управление на урбанизираните територии. Тя има способността да преобразява средата в естетично и функционално пространство, насърчаващо общността към по-добър живот, съхраняване на културното богатство, обогатяване на архитектурния облик и връзка с природните елементи. Този, създаван от човека дизайн на жива материя, съществува от дълбока древност. През годините до днес ландшафтната архитектура е запазила някои от елементите си от миналото, но едновременно с това тя непрекъснато се развива, в синхрон с променящата се урбанизирана среда и нуждите на съвременното общество.

Каква би била средата, в която живее съвременния човек без ландшафтната архитектура? Трудно бихме си представили. Като започнем от квартала, в който живеем, улиците и площадите, по-които се движим, зоните с офиси, производствени и обществени сгради, в които работим, минем през учебни, социални и здравни заведения, и стигнем до паркове, градини и курортни зони – всички те се нуждаят от решенията на ландшафтното планиране. Те правят изкуствената ни среда по-здравословна, естетична и удобна. Дават шанс на обществото за по-високо качество на живот.

Ландшафтната архитектура е интригуващ синтез между наука и изкуство, създаден за проектиране, опазване, рехабилитация и управление на средата. Тя интегрира знания по екология, социално-културни фактори, икономика и естетика, за да може да изгради качествена устойчива среда. С развитието на науката, изкуството и урбанизираните територии ландшафтният инженеринг трябва да предлага нови гъвкави решения, адекватни на съвременните промени и нуждите на хората. Модерните тенденции, налагани от водещите в света ландшафнти архитекти, показват преплитане на традиции, новаторство и атрактивност в създаване на живи пейзажи, който впечатляват и вълнуват. Ето и някои от посоките, в които се развиват ландшафтните решения през последните години:

Все по-близо до природата
Стремежът към доближаване до естествените неща от природата се наблюдава в много сфери от живота напоследък, включително и в тенденциите за озеленяване. Избират се видове, характерни до местността и се композират в характерната им за естествените местообитания пластичност. За перголи, беседки, пейки и други паркови съоръжения се предпочитат естествени материали – камък и дърво, боядисани в цветове, които ги доближават до една натурална природна картина. Идеята тук е всичко създадено от човека да остане дискретно скрито и да се получи усещане за близост с дивата красота на природата в самия град. В по-обширните паркове художествената близост с естествените горски пейзажи може да се постигне с големи групи дървета и масиви от един вид или от различни видове, които се свързват композиционно и се очертават поотделно.

Освен визуалното приближаване до естествените пейзажи при тази екологосъобразна тенденция е много важно да се намери и установи равновесие, каквото природата постига. Става дума за устойчивостта на създадените зелени площи, която е задължителна тенденция в съвременното планиране. Главното за постигане на устойчивост е балансът между използване на ресурсите и нуждите на проекта. Тук се отнася целесъобразното използване на вода, торове, препарати, ток, работна ръка, механизация и всичко друго, необходимо за реализиране и функциониране на проекта. В такава концепция не може да се мине без ефективна напоителна система, която не разхищава вода и в същото време напоява растителността в точното време, с правилната продължителност и с необходимите количества. Решенията, които изискват малко поддръжка и малко вода са се превърнали в норма за устойчивото ландшафтно планиране.

Подражавайки на тенденцията за устойчива околна среда и опазване на ресурсите, много производители на растителност предлагат едно по-прозрачно етикетиране, което показва колко вода, пестициди и енергия са използвани, дали са използвани рециклирани материали и дори така наречените номера за въглеродни кредити, показващи как дадено растение помага за намаляване на въглеродния отпечатък в урбанизираната среда. В тази концепция най-добре се вписват подобрени класически растения, устойчиви на болести и вредители, както и нови сортове, подходящи за дадените условия.

Богата пластичност и моделиране на терена
Разнообразие на текстури чрез треви, дървета и храсти и моделиране на терена също присъстват в съвременните тенденции. Различните растителни видове са главните елементи, образуващи разнообразни пластични форми – тревни площи, групи цветя, храсти, групи дървета и масиви. Те формират картината чрез своите височина, форма, гъстота, цвят и разположение. Все по-често ландшафтните архитекти избират конкретни растения заради уникалните им текстури, цветове и характеристики. Декоративни треви, сезонни подове, дървета с привличаща погледа кора и храсти със сложно разклоняване са оценени като естествени елементи, които създават интригуващи пейзажи.

Основното пространствено въздействие на пейзажа се постига с моделиране на терена. Пейзажното моделиране следва естествената конфигурация на релефа и се използва, когато теренът е достатъчно разнообразен. При монотонен релеф обаче, по-удачно ще е да се прибегне до геометрично моделиране, при което измененията са по-съществени. Изкуствени могили, стени, низини и прорези ще помогнат да се избегне еднообразния пейзаж, като се подчертаят геометрични акценти и силуети и се въздейства върху начина на възприемане на пространството.

Вертикални градини
В гъсто населената градска среда остава все по-малко място за зелени площи. В същото време за осигуряване на добър стандарт на живот тези площи се изчисляват на глава от населението. Ландшафтните архитекти са изправени пред голямо предизвикателство в планирането на такива места. От една страна има много хора и малко място за озеленяване, а от друга – по-голяма потребност от такова. Ето защо едно от най-нашумелите през последните години решения за големите градове е създаването на вертикални градини. Зелените стени подобряват качеството на въздуха, намаляват енергийните разходи на сградите и създават среда близка до природата. С озеленяване по вертикала на сградата можете да придадете уникален вид на проекта си или да скриете недобре изглеждаща фасада.

Градското озеленяване достига нови висоти в началото на 90-те години на миналия век, когато френският ботаник Патрик Блан създава първата вертикална градина (murs végétaux). Днес тази тенденция все още е във възход. Зелените стени могат да се определят като вертикална екосистема за вътрешно или външно оформление, проектирана като произведение на изкуството или зелено платно за покриване на фасади. Тя включва система за напояване и допълнителна носеща конструкция, която се издига успоредно на стените на сградата. В зависимост от ориентацията и нейния състав, зелената стена ще служи като щит срещу преобладаващите ветрове, неблагоприятните температури, шума, слънцето и замърсяването. Завладяващи и оригинални вертикалните градини добавят естествена елегантност и оживеност в градската среда.

Присъствие на вода
Без вода красотата и вдъхновяващата сила на градините не биха съществували. Тя е жизнената сила на всичко, което расте на планетата и тази година по международните изложения за ландшафтна архитектура много дизайнери заложиха на този прост, но от жизненоважно значение, акцент в озеленяването. Емоционалното въздействие от водните обекти е уникално и не може да се сравни с това от друг елемент в озеленяването. Не всеки може да живее до река или езеро, но ландшафтното планиране може да промени тази несправедливост. Във всяка градинка или парк има място за езеро, фонтан, каскада или водопад. Тихият плисък на водата е неизменна част от всеки романтичен пейзаж. Създава чувство на спокойствие и мир. Дори и малко водно съоръжение прави озеленената площ по-жива. Отразява небето, облаците, близката растителност, пречупва светлината и привлича водни кончета и птици. Дори когато говорим за езера и блата, в които водата не тече, само лек бриз или падане на листо от дърветата може да задвижи картината. При каскади, потоци, ручеи, фонтани и водопади динамиката и оживлението са постоянни.

Водоемът би трябвало да подсилва общото впечатление от архитектурния и ландшафтния ансамбъл, така че е необходимо да е в синхрон с тях. Трябва да им подхожда по стил и да е съразмерен с останалите елементи от пейзажа. Счита се че на класическите паркове и градини повече им подхождат фонтани и каскади. Ако пък се прави езеро в качеството на украсяващ елемент е препоръчително контурите да са в строго геометрични форми. Ако ландшафтът е в пейзажен стил, силно доближаващ се до природата, идеално ще се вписват водопади и езера с произволни очертания. Плавният контур и неправилните природни форми придават на терена спокойствие, романтика и близост до естествените пейзажи. Във всички случаи водното тяло трябва да се вписва в общата картина, да е нейно органично продължение, а не неестествено допълнение.

Солитери
Необходимо е голямо майсторство, за да създаваш живописни композиции от живи растения. Трябва да можеш да предвидиш какво ще стане след 5,10 и 20 години. При планиране на дървесна и храстова растителност в парковете и градините една от най-силно въздействащите концепции е тази на солитерите (от фр.solitaire – единичен, отделен). Солитерите са отделно посадени дървета и храсти с висока декоративна стойност. Те изпълняват „солова пария” и в пейзажа се залага на индивидуалното им естетично въздействие, а не на композирането им с други растения.

В градинско-парковото изкуство солитерите представляват своеобразни живи скулптури. Тъй като те носят основната естетична тежест, за тях има специфични строги изисквания за декоративност и устойчивост на заболявания и вредители. Тези качества се постигат чрез правилен избор на вид и сорт и със спазване на коректни агротехнически техники, осигуряващи оптималните условия за растеж. Солитери могат да се направят от дървета, храсти и високи треви. Те трябва да не губят високите си естетични качества през целия вегетационен период. От ранна пролет до късна есен да показват интересни цветове, листа и плодове. Много важно е очертанието на короната, което прави основното въздействие от далече. Солитерите са неизменна тенденция в ландшафтния дизайн. С тях се завършва цялостната компоцизия.

Перголи
Местата за отдих са важен елемент от озеленените площи. Освен пейки и беседки това може да са и перголите. Те са използвани векове наред, но в наши дни са особено актуални, тъй като дават широки възможности за дизайнерска изява, функционални са и самите те могат да се озеленяват. Представляват конструкции от носещи стълбове и разположени на тях множество греди, формиращи сенчести пътеки, коридори или кътове за сядане.

В парковете и градините, които се строят в най-близък до природния образ за материал се препоръчва дървото, като за носещи колони освен дърво може да се използва и естествен камък. В същото време в неокласическите и модерните стилове все по-актуално е използването на метал за перголи и други градински мебели. Металът създава контраст и блясък сред зеленината и е много подходящ, когато искате да акцентирате на някой детайл и да създадете допълнителен чар. Перголи от мед, желязо или неръждаема стомана ще се превърнат във фантастични центрове на внимание и отдих. Те са и съоръжения, на които може да вирее пълзяща, увивна растителност. Така ще се разнообрази цялостната картина и ще се засенчи пешеходната алея или мястото за почивка.