Екологичните олимпийски игри

Олимпийските игри са най-големият спортен форум на планетата. За провеждането му през 2012 в Лондон е изграден Олимпийски парк. Проектът е разположен на площ 2.5km2 в Стратфорд, Източен Лондон – изключително бедна част на града. В тази връзка, една от основните кампании, вплетени в тазгодишните Олимпийски игри, говори за наследството, което те ще оставят на града и обществото. За реализацията на проекта са отворени над 30 хил. работни места. Изградени и рехабилитирани са 16 пешеходни и 7 автомобилни моста, 20km пътища, комуникационен център, жилищен комплекс, паркови пространства и водни пътища. В тази статия ще разгледаме основните проекти от инфраструктурата, заобикаляща спортните съоръжения в Олимпийския парк.

С цел безопасността на използващите обекта, както и за да се предотвратят замърсявания на местния подземен и наземен воден хоризонт, е изработена стратегия за рециклиране и прочистване на изкопаната почва. Подготвителните работи са започнати през 2006 г., малко след като Лондон спечелва домакинството на Олимпиадата, и завършват по график през 2009 г. Стойността на проекта е 393 млн. паунда.

2 млн. m3 е изкопаният обем, като 80% от почвата е рециклирана. Покривен слой от чиста почва с дебелина 0.6m е нанесен, за да се осигури на посетителите допълнителна защита от останали в земята замърсители. За него са използвани изкопан по времето на тунелните работи за полагане на електрическата мрежа фин пясък, разтрошени тухли и бетон, както и внесена, незамърсена почва.

Рециклирането на почвата се извършва в два специално построени центъра – в южния и северния край на обекта. 700 хил. m3 (32% от изкопаното) земен материал е прочистен посредством физикохимични методи за премахване на органични и неорганични замърсители. 30 хил. m3 меки алувиални почви и такива със силна кохезия са рехабилитирани по биологичен път, като в течение на 19 месеца от тях са премахнати органичните замърсители. По химичен път са стабилизирани разтворимите вещества в 50 хил. m3 материал, а други 367 хил. m3 са претърпели геотехническа стабилизация с вар. 82 хил. m3 строителни отпадъци от XIX и XX век са сортирани и от тях са премахнати металните частици. Още 600 хил. m3 от изкопания материал е използван без обработка.

С цел предпазване на водите в района на Олимпийския стадион от замърсяване, са предприети мерки за изпомпване и филтриране на подпочвените води. В северната част на обекта е построена пречиствателна станция, която третира и отвежда водите към канализацията. Част от филтрата се дозира с Археа и се изпуска в съседните водни тела. Подобна система е приложена и в южната част на строителния терен, но заради повишената концентрация на органични замърсители са използвани резервоари за обиране и филтри с активен въглен. На три други места в подпочвените води са инжектирани различни реагенти, съдържащи кислород-отделящи вещества, натриев персулфат, калиев перманганат, емулгирано растително масло и желязо с нулева валентност. Точният състав на инжекцията зависи от характера и концентрацията на органичните и неорганични замърсители. Третата използвана техника включва изграждането на шпунтова стена, която да спира изтичането на замърсени води в реката. При прехвърляне на нивото на стената, водата бива дренирана и отведена към пречиствателна станция.

Води и отпадъци
На територията на Олимпийския парк има 8.35km2 водни пътища и канали, включително реките Леа, Чанълсий и Боу Бек. Много от тях минават през сърцето на парка и се вливат в Темза. Тези условия позволяват транспортът на материали към и от строителните площадки да се извършва с шлепове като по този начин стават възможни са значителни икономии на гориво и намаляване на замърсяването. За да се осигури преминаване на 350-тонните шлепове, всеки пренасящ товар колкото 17 камиона, е извършена подготовка на водните пътища. Над 30 хил. тона тиня, чакъл и отпадъци са отстранени и рециклирани или използвани в останалите строежи на територията на парка. 5km от бреговете на каналите са облагородени с цел подобряване качеството на водата и разширяване на коритата. В резултат на това водните пътища стават достъпни както за товарни шлепове, така и за частни лодки.

Шлюз на стойност 20 млн. паунда е изграден с цел да контролира нивото на реката Боу Бек. Оборудвана с преграда с размери 62m на 8m, пешеходен мост, преливник и проход за риба, завършената през 2009 г. структура позволява плаване по цялото течение на реката за пръв път от десетилетия.

На територията на Олимпийския парк е изградена пречиствателна станция с капацитет 570 хил. литра на ден. Това е най-голямата пречиствателна станция в градска среда във Великобритания. Нейната роля е да третира част от отпадъчните води, произведени в парка, преди изпомпването им по специален водопровод за повторно използване за непитейни цели. Станцията на стойност 7 млн. паунда използва поредица от мембрани и био-реактори, за да отстрани частици, оцветяване и миризми от водите. След Олимпиадата съоръжението ще остане част от отдела за изследвания на Thames Water. За справяне с останалите канални води е построена помпена станция, свързана с останалите обекти посредством 1.8km канализационни тунели. Оттам отпадъчните води биват отвеждани за третиране в Бектън – най-голямата пречиствателна станция за отпадъчни води в Европа. Специално внимание е обърнато на сградата на помпената станция с идеята да не намалява естетическия облик на парка. Ключови машинни компоненти са боядисани в ярки, атрактивни цветове, а покривът е с озеленена площ 150m2. Това намалява загубеното при изграждането на станцията ливадно пространство и привлича местни животински видове.

Отпадъци
„Игри без боклук” е мотото на Олимпиадата. В тази връзка се очаква над 70% от отпадъците, събрани през 17-те дни да бъдат рециклирани, използвани отново или компостирани. По време на подготвителните работи на терена на Олимпийския парк са съборени около 220 сгради. Част от получените тухли и бетон, са натрошени в специален център и формират 30% от основите на Олимпийския стадион и Плувния център. Изграден е временен център за събиране и сортиране на строителни отпадъци от дървен материал, тухли, бетон, пластмаси и метал.

150 000 жълти тухли са събрани и насочени за повторна употреба. 8 стоманени конструкции и 12 стоманени покривни ферми са разглобени и предвидени за използване на друго място. Атрактивният, вълноподобен покрив на Олимпийския плувен комплекс е направен изцяло от рециклиран алуминий. В Олимпийския стадион, фермата поддържаща текстилния покрив и осветлителната система, е изградена от стари газови тръби. Поставената в началото на работата цел за рециклиране на 90% от материалите е надмината.

Новата жилищна зона
Инвестиции на стойност 6.5 млрд. паунда са направени в сферата на транспорта. Целта, поставена от организаторите, е 100% от посетителите да имат достъп до Олимпийския парк с градския транспорт, колело или пеша. 55 нови вагонетки са добавени към инвентара на Docklands Light Railway, позволявайки построяването на 3-вагонни композиции за увеличаване на превозваните пътници. Капацитетът и редовността на северната линия на лондонската надземна железница е увеличена. За гъвкавото и безопасно обслужване на големия пътнически поток, капацитетът на станцията в Стратфорд е увеличен значително. Построени са нови асансьори, стълбища и изходни тунели. Над 100 отделни транспортни проекта, са осъществени, превърщайки Стратфорд в една от най-добре свързаните части на града по време на и след Олимпиадата.

Друга съществена част от наследството на игрите е Олимпийското село, което по време на игрите приютява около 16 хил. атлети и служебни лица. Впоследствие то ще се превърне в жилищен квартал, наречен East Village. Построените за Олимпиадата ресторанти, магазини, здравни съоръжения и такива за отдих ще бъдат ключови за зараждането на нова общност. През септември 2013 г. ще бъде отворено училище за 1800 ученици на възраст между 4 и 19 години. Около 6000 човека ще могат да живеят в новите 2 818 жилища. 1 379 от тях остават собственост на Triathlon Homes, с предназначение за намален социален наем, наем и продажба по схеми за споделена собственост. Останалите 1 439 жилища ще бъдат достъпни основно под наем на частния пазар.

Междунароният емисионен център е една от 7-те постоянни сгради, които ще останат след края на игрите. Изграден е специално да приюти около 20 000 представители на световните медии, които ще излъчат Олимпиадата до приблизително 2 млрд. души по света. 4500-тонното стоманено тяло на сградата е издигнато за 10 седмици и е с размери 275x104x21m. Бетонният покрив на сградата с площ 2500 m2 е покрит с чакъл и мъхове, които да привличат растителни и животински видове. Под него, 29 хил. m2 офис-пространство в центъра е оборудвано с най-новите информационни технологии, а за прехраната на работещите в него се грижи 12 хил. m2 хранителна зона, в която се сервират около 50 000 порции на ден. След игрите центърът ще бъде превърнат в средище на местния бизнес. В началото на 2012г. приключва подбора на бъдещите наематели на офисите.

250 акра паркови пространства са изградени за отдих на посетителите и жителите на района. На територията на парка и жилищните части са посадени около 4000 дръвчета, а Олимпийските градини приютяват над 250 различни растителни вида, разпределени на зони по видове характерни за различни части на света. Особено внимание е обърнато за осигуряване естественото оттичане на дъждовните води. За посетителите на вдъхновените от Викторианския стил паркове, са изградени над 3300 седалки, с целта местата за почивка никога да не са на повече от 50m от разхождащия се.

Мостове и пътища
Основното предизвикателство пред проектирането на пътната и пешеходна инфраструктура в парка е да се осигури решение, адекватно за увеличения трафик по време на игрите, като в същото време да предлага възможността за лесно и изгодно трансформиране в т.нар. „наследствен режим”, който ще остане след тях. Реализиран е проект на стойност 614 млн. паунда, която цена включва промените след Олимпиадата. За успешното придвижване на хора и автомобили в Олимпийския парк са изградени 29 моста и около 20km пътища. От мостовете 13 са пешеходни, 7 автомобилни и 6 подлеза. На 10 от пешеходните мостове е монтирано разширение на палубата, което ще бъде премахнато след игрите. Концепцията за мостовете е те да са с изчистени линии, като за целта са използвани дълги стоманени конзоли с полегати стволове, които намаляват видимата дълбочина на палубата. Профилът на повечето от тях е затворен и трапецовиден, което предотвратява външния достъп до тази част на постройките и предпазва елементите на комуналната инфраструктура, преминаващи през напречното сечение. Дизайнът на някои от мостовете изисква необичайно изпълнение. Заради особените земни условия за подпора на бетонните устои на мостовете са използвани дълбоки пилоти. Откосните крила на устоите са покрити с кошници от метална мрежа и чакъл. Създадената грапава повърхност предпазва от графити и в същото време може да бъде убежище за гущери, прилепи и дребни птици.

По време на проектния етап изпълнителите провеждат многобройни симулации на човешкия поток в различни пикови моменти от състезанията. По този начин се избира подходяща ширина на пешеходните пътища и се определя нужната пропускливост на входовете и изходите от съоръженията. В пиковите часове по основните алеи се очаква да минават 49 човека/min на m, като на човек ще се падат между 1.4m2 и 2.3m2. По това време през входовете и изходите се очаква да преминават по 66 човека/min на m. По-високата концентрация в тези точки е допустима тъй като движението на потока от хора е еднопосочно. Целта е да се осигури безопасното придвижване и при нужда евакуация на посетителите на парка, като в същото време се оптимизират количествата използвани материали.

За подпомагане постигането на високите цели за рециклиране на строителните отпадъци, големи количества натрошен бетон, събран от терена на парка, са използвани като основа на пътищата и в габиони, стабилизиращи почвени склонове и мостови устои. Каолин и рециклирано стъкло са вторични добавъчни материали в бетона за строежите, а на места пепел и други прахообразни вещества са използвани като циментов заместител. Проектираният срок на използване на постоянните части от мостове е 120 г.,на временните – 10 г., а за пътищата – 40 г. за постоянните (70% от всички) и 5-7 г. за временните. В резултат на тези фактори мостовете около Олимпийския стадион получават най-високо отличие по системата за устойчивост Ceequal, с оценка 94,5%.