Методът въжен достъп тепърва ще намира все по-голямо приложение

Разговор с г-н Петко Тотев, Управител на фирма ПИК 3000

Г-н Тотев, бихте ли представили дейността на фирма ПИК 3000?
През 1999 г., наблюдавайки какво се случва у нас в областта на строителството, и по-конкретно работата на височина (както в строителството, така и в много други области), учредих фирма ПИК 3000, а малко по-късно мой съдружник стана Милкана Русева.

Освен чисто търговската ни дейност – дистрибуция на различни предпазни средства за спорта и индустрията, успоредно с това наша важна цел беше промяна в културата на работа, по-конкретно по отношение безопасността на труда. Винаги сме обръщали изключително внимание на работата с въжен достъп, като част от работата на височина. Това ни накара да станем едни от съучредителите на АРАС (Асоциация на работещите по алпийски способ).

През годините правехме различни презентации и споделяхме добри практики. Далеч преди да бъдат приети някои текстове в нормативната ни уредба, ние вече провеждахме по тях обученията у нас. Разработихме програми, съобразени с нуждите, които съществуваха в различни сектори. В ПИК 3000 първо стартирахме с програми за специалисти, работещи в телекомуникациите. Успешно извършвахме и програми за обучения на специалисти за спасяване в индустриални условия.

Разкажете повече за работата чрез въжен достъп и приложението, което има методът.

През 70-те години на миналия век въженият достъп намира своето признание. Аз самият дълги години съм използвал техниката на въжен достъп в най-различни области и за мен този метод не беше нещо ново. Тук е важно да спомена, че е погрешно схващането, че специалистите, работещи чрез въжен достъп, идват основно от спорта (например алпинисти, спелеолози и др.). Голяма част от тях имат други професии и преминават обучение за работа чрез въжен достъп, за да приложат професионалните си умения с този метод. Секторите, в които се прилага методът, стават все по-многобройни: строителство и инфраструктурни проекти, почистване на сгради, индустриална поддръжка, контрол и диагностика, телекомуникации и др. Има сектори, които сега се развиват и където е трудноприложимо използването на други средства. Например проекти по обезопасяване на жп линии, пътища; индустриални обекти, вецове, предприятия и др.

За ефективното и безопасно прилагане на метода от изключителна важност от една страна е подготовката и квалификацията на работещия, неговите умения, а от друга – използването на стандартно, съвременно оборудване за работа с въжен достъп. По отношение на оборудването и личните предпазни средства прогресът през последните 20 години е значителен. Приложението на този метод обаче изисква много добра квалификация. Затова и нашата ангажираност с проблемите при работа на височина съвсем естествено ни доведе до участие в проекта, който стартира в България преди две години – проект за трансфер на френски модел за сертификация на специалисти, работещи чрез въжен достъп, към двете страни България и Румъния.

Бихте ли разказали малко повече за този проект, за целите и резултатите от него?
Проектът е „Пренос на квалификацията Техник по въжен достъп – TSC – 2010-1-BG1-LEO05-03099”, финансиран от Европейския съюз чрез секторната програма „Леонардо да Винчи”.

Понастоящем европейската директива 2001/45/ЕО, която се прилага в европейските страни от юли 2004 г., регламентира този вид дейност и налага задължението за „адекватно” обучение. Въпреки това директивата не уточнява въпроси, свързани със съдържанието и продължителността на обучението, нито с признаването на придобитите знания и умения. Именно това обстоятелство поражда необходимостта от хармонизиране на обучението и квалификацията на професионалистите, работещи чрез въжен достъп, в европейски страни. Проектът предлага да се направи пренос на френската квалификация „Техник по въжен достъп” в България и Румъния. Този пренос се извършва чрез адаптиране на съществуващата програма към характерните за двете страни бенефициенти условия с цел създаване на общ европейски синтез.

Дадохме си сметка, че нашето участие в този проект е от изключителна важност като една първа стъпка за припознаване на тази квалификация в рамките на европейската общност. Затова от българска страна Асоциацията на работещите по алпийски способ се включи активно в проекта, а положителната оценка, която получихме от европейските колеги, ни даде самочувствие и ни убеди, че сме на прав път.

Резултатите от този проект са: създаване на справочници за дейностите и компетентностите във всяка страна и съставяне на общ справочник; създаване на програма за модулно, постепенно обучение, програми за подготовка на обучители и обучение на девет инструктори за всяка страна; съгласуване новата квалификация с европейската квалификационна рамка и регистрирането й в националните системи на страните; създаване и разпространяване на ръководство за добри практики.

Участието ни в този проект беше полезно от гледна точка на това да се запознаем с подходи и практики у нашите колеги в чужбина.

Нещо повече, в рамките на двугодишната работа всички партньори констатирахме, че първоначално формулирания проект като пренос на френския опит към България и Румъния се развива като проект за създаване на нещо ново – както за двете страни, така и за самата Франция. Резултатите от проекта ще ни помогнат да коригираме нашите ръководства и програми за квалификация. Предстои скоро да проведем първото обучение по новата програма за обучение на специалисти, работещи чрез въжен достъп.

Какво бихте споделили в заключение?
Методът въжен достъп тепърва ще намира все по-голямо приложение в много други области - големи инфраструктурни обекти, поддръжка и обслужване на различни съоръжения – ветрогенератори, комини, мостове. За съжаление малко сме „развалили лицето” на този метод: по фасади, билбордове, индустриални обекти, скални скатове над пътища и много други места могат да се видят изключително лоши практики, в крещящо противоречие с нормативната уредба в България. А прилагащите ги изглеждат в много случаи изключително непрофесионално. Промяната на тази ситуация е една от целите на проекта: да се подобри представата за този начин на работа и за тези, които го предлагат. Важно е да променим и културата си на работа.

Разбира се, има още много какво да се случва, включително на ниво нормативна уредба.

Един сериозен проблем за България остава липсата на контрол: както външен, така и вътрешен.