Инфраструктура за третиране на отпадък

Състояние на площадките за отпадъци в страната

Депонирането е един от най-старите и най-разпространени начини за третиране на отпадъците. То се извършва в специални инженерни съоръжения, предвидени за съответния вид отпадък.

Депата са един сложен комплекс, включващ изграждането, експлоатацията, мониторинг, следексплоатационни грижи, дългосрочно планиране.

Депонирането заема основна роля у нас, тъй като тук все още има известни пречки, възпрепятстващи разделното събиране на отпадъци, които от своя страна възпрепятстват рециклирането им. Друг е въпросът, че инсталациите за рециклиране за скъпи, липсва достатъчно опит.

Видове отпадък
Отпадъците са разделени на три вида в зависимост от свойствата им и съдържанието на опасни компоненти в тях – инертни, неопасни и опасни.

Инертни отпадъци
Това са тези отпадъци, които не претърпяват съществени физични, химични и биологични изменения, не са разтворими, не горят и не участват в други физични и/или химични реакции, не са биоразградими и/или не оказват неблагоприятно въздействие върху други вещества, с които влизат в контакт по начин, който води до увреждане на човешкото здраве или до замърсяване на околната среда над допустимите норми и общата способност за излужване, съдържанието на замърсяващи вещества в отпадъците и екотоксичността на инфилтрата са незначителни и не оказват вредно въздействие върху качеството на повърхностните и/или подземните води.

Неопасни отпадъци
Това са отпадъци, които не притежават опасни свойства и не съдържат компоненти, които ги превръщат в опасни по смисъла на Наредба № 3 за класификацията на отпадъците.

Опасни отпадъци
За опасни се считат отпадъци, чийто състав, количество и свойства създават риск за човешкото здраве и околната среда, притежават едно или повече свойства, които ги определят като опасни и/или съдържат компоненти, които ги превръщат в опасни.

В зависимост от депонираните отпадъци, депата са разделени на три класа: депа за инертни отпадъци; депа за неопасни отпадъци; депа за опасни отпадъци. Всеки клас депо трябва да отговаря на различни конструктивни и експлоатационни изисквания.

Третиране на отпадък
В днешно време в световната практика всички усилия са насочени не само към обезвреждането и депонирането на отпадъци, но и развитието на методи и технологии за тяхната преработка с цел снижаване до минимум вредното въздействие или възможност за повторна употреба – термично третиране, биологично третиране, рециклиране.

Термично третиране – прави се с цел намаляване на обема им и използване на потенциалната им енергия. Може да се реализра посредством изгаряне, пиролиза, газификация, плазмено хидриране. За всички методи е характерна много високата температура, при която отпадъкът се обезврежда и се отделя енергия.

Биологично третиране – бива аеробно (компостиране) и анаеробно (биогазификация). В основата на биологичното третиране са процесите, които протичат при кръговрата и обмяната на веществата в природата с активното участие на микроорганизми. Компостът е продукт, получен от естественото разграждане на ботанически и разлагащи се отпадъци под действието на бактерии, гъбички и други организми. За протичане на процеса е необходимо количество въздух. Докато другият вид разлагане – анаеробното, протича без кислород в затворени реакционни системи. То може да служи за генериране на метан, който се използва като гориво.

Рециклиране – процес, обхващащ събиране на отпадък, сепарирането му и подходящата обработка, след което преработеният продукт може да се използва при производството на нови продукти. Голяма част от отпадъците представляват ценна суровина и може да бъде върната обратно в производствения процес или пък да й се намери друго приложение.

Инфраструктура в страната за третиране на отпадък
В управлението на отпадъци страната ни изостава значително спрямо другите страни членки на Европейския съюз. От една страна произвежда повече общ отпадък от глава на населението от другите държави, от друга – депонира почти целия си отпадък. Последното създава постоянно грижи, свързани с капацитета на депониране. Страната трябваше да е изградила 56 регионални депа и закрила 191 сметища до средата на 2009 година, съгласно договора за присъединяване, но все още това не е факт. Вече има започнала наказателна процедура от Европейската комисия срещу България заради неизградените регионални депа за битови отпадъци.

Процедурата е все още на много ранен етап. България изпраща непрекъснато информация за хода на реализация на депата, които са в строеж.

Асеновград
В края на миналата година беше открито ново модерно депо за отпадъци в Асеновград. То е изградено по всички европейски изисквания. Проектът е за пет милиона лева, като на този първи етап са усвоени три милиона.

Новото депо е изградено по съвместен проект на общините Асеновград, Лъки, Садово, Първомай и Куклен. В него вече работят по една клетка за битови и за строителни отпадъци. Капацитетът им засега е 270 000 тона годишно, като дневно могат да се приемат по сто тона битови и сто тона строителни отпадъци. В новото депо има изградена система за събиране на дренажните води, които са утаечни в депото: това са дъждовните води, които промиват отпадъците и се отлагат в почвата. Изградена е система от изолации от няколко пласта, изградени са тръбопроводни системи, с които тези води се събират в един басейн. Тези същите води от басейна се използват за оросяване на сметището, за да не се подпалва лятно време, за овлжняване, за да става по-бързо процесът на гниене в самата клетка. Новото депа е построено в някогашното корито на река Асеница, която се е отклонила на север.

Благоевград
В началото на годината МОСВ даде зелена светлина за изграждането на регионалното депо за отпадъци на Благоевград, след като даде положителна оценка на доклада за въздействие върху околната среда.

Изграждането на съоръжението за община Благоевград, Симитли, Рила, Бобошево и Кочериново трябва да започне през тази година. Проектът включва разширяване на съществуващото депо, изграждане на съоръжения за предварително третиране на отпадъци сепарираща система, площадка за компостиране и обходен път, по който да се движат само сметоизвозващи машини.

Бургас
През лятото на 2013 г. започна изграждането на Претоварна станция за отпадъци – Несебър. Претоварната станция е част от проекта за “Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Бургас“. Чрез изграждането на претоварната станция за отпадъци се цели оптимизиране транспорта на дълги разстояния посредством високоефективни транспортни средства за пренасяне на отпадъците на далечни разстояния. Станцията е разположена в землището на с. Равда, местност Мерата, с основна площадка от 12 дка. Изграждането на Претоварна станция за отпадъци (ПСО) в Несебър ще включва съоръжение за компактиране и претоварване за транспорт до регионалното депо с претоварващ и транспортен капацитет 1000 - 2500 тона на месец, в зависимост от сезона. Основната цел на проекта за изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Бургас е да бъде изградена необходимата инфраструктура за екологосъобразно обезвреждане на цялото количество битови отпадъци, генерирани на територията на регион Бургас, включващ общините Бургас, Средец, Камено, Несебър, Поморие, Айтос, Руен, Карнобат и Сунгурларе. Проектът включва проектиране и изграждане напърва клетка на Регионално депо в с. Братово – Запад с обем 450 000 куб.м. и капацитет за депониране 400 000 тона отпадъци, възстановяване на (рециклируеми) материали с капацитет 10 000 т/год; съоръжение за компостиране с капацитет 5 000 т/год.; съоръжение за третиране на строителни и едрогабаритни отпадъци с капацитет 50 000 т/год. за строителни и 15 000 т/год. за едрогабаритни отпадъци; склад за временно съхранение на опасни и специфични отпадъци, изграждане на две претоварни станции - в Несебър и в Карнобат и довеждаща инфраструктура до тях. Регионалната система за управление на отпадъците ще обслужва 210 населени места, обитавани от близо 400 000 души.

Габрово
В Габрово в момента е в ход изграждането на регионална система за управление на отпадъци. Депото, чието изграждане започна през лятото на 2013 г., трябва да бъде завършено в рамките на 34 месеца. То ще бъде изградено на територията на съществуващото сметище в село Гръблевци. Предвиденият за депото терен е 140 декара. По проект е предвидена реконструкция на клетката за депониране, изграждане на стопански двор, площадка за открито компостиране и за сепариране на отпадъци, мониторингови сондажи, поставяне на ограда и изграждане на зелен пояс. Новото депо ще бъде оборудвано със съоръжение за обезвреждане на депонийния газ, ще бъдат изградени площадкова и външна ВиК мрежа и електрозахранване, пътища за експлоатация и за контрол.

Депото ще обслужва общините Габрово и Трявна, които създадоха регионално сдружение за управление на отпадъците в съответствие със Закона за устройство на територията.

Добрич
Започна и изграждането на регионалното депо за битови отпадъци и в Добрич. То ще обслужва 215 селища и е сред най-мащабните не само в региона, но и в страната, изключително значим за опазване на природата и здравето на хората. Площадката от 217 декара край село Стожер е избрана след проучване на повече от 30 терена в региона. Първата клетка на депото ще бъде с капацитет 240 000 тона отпадъци. Предвидена е инсталация за сепариране и рециклиране на 41 200 тона материали за година. По план се предвиждат и две претоварни станции край Балчик и Тервел.

София
Проектът за интегрирана система за управление на отпадъците на София включва сметище за депониране на неопасни битови отпадъци, завод за механично и биологично третиране в местността „Садината” (землището на село Яна), инсталация за компостиране на зелени и биоразградими отпадъци - площадка „Хан Богров”. Проектът включва още и подходната инфраструктура.

Проектът е разделен на две фази. Първата фаза включва изграждането на депото за неопасни отпадъци и инслатация за компостиране. През 2012 г. беше завършено депото за отпадъци в местността „Садината”. Дейностите по третиране на отпадъци ще се извършват на площ от около 33,5 хектара. Площадката е разделена на две функционални зони – депо с четири клетки с общ обем от 3 млн. м3. Първата фаза на проекта приключи с проектирането и строителството на завода за биологично третиране на площадка „Хан Богров“. Заводът включва инсталация за компостиране на биоразградими отпадъци с годишен капацитет 20 хил.тона и инсталация за компостиране на зелени отпадъци, която е с годишен капацитет 24 хил.тона. Съоръжението вече е в експлоатация.

В началото на годината бе подписан договорът за Втората фаза на проекта. Тя включва изграждане на завод за механично-биологично третиране на отпадъци с производство на RDF на площадка „Садината”. МБТ заводът ще е с капацитет 410 хил. тона годишно. При преработката на отпадъците ще се получават два основни продукта - RDF горивото, което ще се използва за получаване на енергия в топлофикациите, и компост, който ще се използва за рекултивация на почви.