Рециклиране на отпадъци от хартия, стъкло и пластмаса

Рециклирането е основа на зеления начин на живот и трябва да се превърне в приоритет за всеки човек, всяко производство и всяко населено място, които се стремят към устойчивост. Хартията, стъклото и пластмасата са сред най-разпространените рециклируеми отпадъци. Ползите от рециклирането им са много, стига да се спазят особеностите при отделните материали.

Рециклиране на хартия
Хартиени опаковки, картонени кутии, вестници и списания, бележници, салфетки и други хартиени продукти са неразделна част от нашето ежедневие и съставят 40% от твърдите битови отпадъци. При рециклирането на стара хартия се използва 60% по-малко енергия отколкото при производството на нов материал. Въпреки че хартията е биоразградим материал, в устойчивото управление на отпадъците рециклирането є е с предимство. Това е така, защото има много ползи.

Рециклирането на отпадъчна хартия на първо място намалява общия поток от битови отпадъци. Рециклирането на вестниците освобождава около 14% от обема на депото, които могат да се използват за депониране на не рециклируеми отпадъци. Освен това е изчислено, че за всеки тон рециклирани вестници се спестява достатъчно енергия за захранване на телевизор за 31 часа. Чрез рециклирането на един тон хартия можем да спасим 17 дървета. Друго предимство на рециклирането на хартия е намаляването на емисиите от серен диоксид, които се отделят за производство на електроенергия в хартиената промишленост. От тук произтича и насърчаване на по-малко използване на изкопаеми горива. Повечето видове хартия имат потенциала да се рециклират до 8 пъти, създавайки нови продукти. По този начин остават повече дървета и се пести енергия за устойчива околната среда. Да не забравяме, че рециклирането на хартия може да намали потреблението на вода за производство с 60% и да ограничи риска от замърсяване на водите от хартиените заводи.

За да бъдат подложени на рециклиране, хартията и картонът се разделят ръчно или автоматично по видове. Тъй като хартията е изградена от свързани целулозни влакна, те трябва да се разделят във водна среда. Получава се суспензия, към която се добавят химикали за отделяне на мастилото. Суспензията преминава през центрофуга или вибрационно сито за премахване на неразтворими примеси. Мастилото се отделя чрез аериране на суспензията, известно като метод на флотация. През сместа се прекарват въздушни мехурчета, които улавят мастилото и се натрупват на повърхността. Флотацията протича на няколко етапа. Почистената суспензия се насочва към дисперсно устройство, което притиска влакната между две ленти, изсушава ги и ги нагрява. Накрая те се пресоват в нова хартия.

Рециклирането на стъкло
Стъклото е продукт, който е жалко да отива в общия поток битови отпадъци за депониране, защото е 100% рециклируемо. Освен това може да се рециклира безкрайно без загуба на качеството. При рециклирането на една стъклена бутилка се спестява енергия, достатъчна за захранване на компютър в продължение на 30 минути. Производителите на стъклени бутилки в САЩ планират през 2013г. да включат в новата си продукция 50% рециклиран материал. Тази стъпка ще спести енергия, която може да захрани 45000 домакинства за една година и ще редуцира 181550 тона отпадъци всеки месец.

Държави като Германия, Франция, Швеция и Холандия, които са постигнали най-голям успех в рециклирането и повторната употреба на стъкло имат въведени системи за разделно събиране на отпадъци доста отдавна. В някои държави системите дори предлагат опция за разделяне на стъклото по цветове, което улеснява по-нататъшния процес на рециклиране. Специалисти в мениджмънта на отпадъци споделят, че на някои места по света добър ефект има депозитната система. Тя стимулира потребителите да връщат празните стъклени опаковки, като така дори се избягва рециклирането, преминавайки направо към повторна употреба. Тук икономическите и екологичните ползи са най-големи. Такава система има и в България с бирените бутилки. Подобна схема обаче има и своите рискове. За да се стимулират хората да връщат бутилките, депозитът трябва да е достатъчно висок, което увеличава цената на продукта. Това може да насочи хората към продукти в алтернативни опаковки, което е нов проблем, особено ако са трудно рециклируеми.

Когато стъклените опаковки са събрани за повторна употреба, разходите са свързани само с транспорт и препарати за спазване на хигиенните изисквания. Ако стъклото е събрано за рециклиране, най-напред се разделя по цветове – безцветно, зелено, кафяво. Това е необходимо, защото стъклото запазва цвета си след рециклиране. Изключение правят само стъкла, произведени по нови технологии, при които цветът се постига чрез допълнително поставяно фолио, което се стопява при рециклиране. Ако всички стъкла бяха такива, нямаше да и ма нужда от разделянето им по цветове. Отделят се всички замърсявания. Производителите на стъклен амбалаж си имат изисквания за допустимо съдържание на примеси като метали, керамика и синтетични материали в общия поток стъкло за рециклиране.

После стъклото преминава през трошачки, топене и обезцветяване или променяне на цвета. За целта се използват химични реагенти като боракс, калиев перманганат, цинков оксид, магнезиев оксид, кобалтов карбонат, титанов диоксид и други. След разтапяне на суровината в пещ, тя се формува. Използването на отпадъчно стъкло в производството на ново намалява замърсяването на въздуха с азотни окиси, прах и въглероден диоксид, намалява потреблението на вода в производството и отпадъците от добива на суровини.

Рециклиране на пластмаса
Основателна причина за рециклирането на пластмаса е фактът, че тя съществува в големи количества в нашите ежедневни отпадъци. Всеки ден използваме пластмасови чаши, бутилки, кутии и торбички. Пластмасови са голяма част от играчките, опаковките на козметика, препарати, храни и други стоки. Пластмаси има и в електроуреди, в автомобили, в изолации и в дограми. Друг факт в подкрепа на рециклирането на пластмаса е продължителното є разлагане в природата, което варира според вида полимер и може да достигне до 300 години. Това означава, че след излизане от употреба на пластмасите, ако не се рециклират, те ще заемат място в депата за битови отпадъци столетия, като постоянно ще се натрупват нови количества. Рециклирането на един тон пластмаса спестява 7.4 кубични метра пространство в сметището. Допълнителна причина за рециклиране на пластмаси е, че при разлагането им в природата се отделят токсични вещества. Тук, разбира се, важат и причините, валидни при стъклото и хартията. Пластмасата се произвежда от полимери, получавани от нефт и пригоден газ. Рециклирането є означава редуциране на употребата на тези суровини, както и намаляване на замърсяването и на енергийните разходи при ново производство.

Особеност при тази група отпадъци е, че съществуват различни видове пластмаси – полиетилен висока и ниска плътност, полипропилен, поливинилхлорид, полистирен, полиуретан, полиизоцианурат, епоксидни смоли, фенолати и други. Всички те са различни по състав, структура и свойства, поради което не бива да бъдат смесване в процеса на рециклиране. В противен случай ще бъдат нарушени свойствата на новите продукти. Така че първият етап от рециклиране на пластмасите е сортирането им. Това става на сортировъчни площадки в близост до депата или до предприятията за рециклиране. След това еднотипните пластмаси се нарязват и смилат. Следват етапи на миене, ново разделяне на фракции и изсушаване. От рециклирани пластмаси могат да се произведат саксии, щайги, канализационни тръби, подови настилки, влакна за текстилната промишленост и други.