Градски паркове

В съвременния свят градовете представляват едни постоянно променящи се и растящи общности, където непрекъснато се разширява и обновява инфраструктурата на пътищата, канализацията, комуналните услуги и др. В този темп на непрекъснати промени и растеж немалко значение трябва да се отдава и на зелените системи в градовете, като ключов фактор към енергийна ефективност и устойчиво развитие. Все повече внимание се обръща на ползите от създаване на условия за работа и почивка, в които активно се включва и природата. Това се постига чрез изграждането на повече паркове, градини и зелени площи в градската среда. И въпреки че идеята за природата в нашите градски райони не е нова, последните изследвания в областта предоставят ясни доказателства за най-различни предимства, и показват как зелената система на градовете може да изиграе важна роля в инициативите за градско възстановяване.

Понятието градски парк включва всички зелени площи в границите на града, където може да се поддържа и отглежда разнообразие от растителни и животински видове, и където има обособени места за обществено ползване, отдих и развлечения.

Поглед назад във времето показва, че парковете възникват още в древността, като основното им предназначение е било да оформят естетически пространството около култови сгради или дворци. Такъв е примерът с Висящите градини на Семирамида. В епохата на Ренесанса тенденцията е към изграждане на огромни паркове, чиято организация се подчинява на геометрични зависимости – геометрични очертания на алеи, водни площи, корони на дървета. Впечатляващи примери от този период, запазени и до днес като туристически атракции, са паркът Капрарола в Рим, Версай в Париж и др. През 18 век в Англия се появяват пейзажните паркове, наподобяващи естествения ландшафт – вити алеи, рекички, поляни със свободно разположени дървета - Хайд парк в Лондон.

Терминът обществен парк датира от началото на 19 век и е свързан с движението на хората на чист въздух, сред зеленина, с цел подобряване на здравето им и превенция от заболявания. Паралелно с индустриалното развитие и все по-нарастващите темпове на замърсяване на въздуха в градовете, на парковете започва да се отдава по-голямо значение и започват да се изграждат зелени пространства за обществено ползване, и това именно са обществените паркове. Най-ранният построен за целта парк е Princes Park в Ливърпул, по проект на дизайнера Джоузеф Пакстън, открит през 1843 година.

Дизайн на паркове
Според начина на организиране на парковите алеи, дървета, цветя и други елементи, парковете се делят на: геометричен, пейзажен, смесен или персийско-ислямски стил.

За парковете в геометричен стил е характерно присъствието на геометрията във всички елементи на парка. Алеите са прави, водните площи – кръгли или правоъгълни, дърветата са подредени ритмично, короните им и храстите са подрязани в различни правилни форми. Неизменно е присъствието на статуи и скулптури, които се поставят около тераси и стълби. Такива са парковете, характерни за Ренесанса, Барока и Класицизма.

Коренно различни от този тип паркове са парковете пейзажен тип. Характерно за пейзажните паркове е, че са така проектирани, за да се доближават максимално до естествената природна среда. Алеите и тревните площи са асиметрични, храсти и цветя образуват произволни форми, бреговете на водните площи са очертани според терена. Преобладаващо съвременните паркове са проектирани в комбиниран стил – геометричен и пейзажен.

Персийско-ислямските градини съчетават елементи от древната персийска традиция и исляма. Типичната персийско-ислямска градина е заобиколена от стени или сгради точно като вътрешен двор, където са разположени фонтани, басейни и декоративни канали, които имат и практическо приложение. Разнообразието от красиви цветя е много голямо.

Парковете трябва да са с по-семпъл дизайн. Има примери за „претрупани“ в дизайнерско отношение паркове, при които няма достатъчно тревни площи за отдих, пикник или игра. Паркът трябва да „диша“. Основните елементи от композиционното оформяне на един парк са дърветата, тревни площи, алеи/пътеки и скамейки.

Дървета и храсти
Дърветата и храстите са основният елемент на всеки един парк. И докато в по-древни време дърветата и храстите са имали основно естетическа и декоративна функция, то с развитието на индустрията те се превръщат в тези пречистващи въздуха елементи, които задължително фигурират в парка. Дърветата и храстите се подбират съобразно климатичните особености и възможностите за виреене в съответния регион. От голямо значение, обаче, за визията и въздействието, което пораждат парковете, имат формата на короната, листата, цветът им. В нашите паркове сред най-често срещаните дървета са кестен, чинар, липа, червен дъб, акация, от иглолистните представители – сребрист смърч, кедър, ела.

Храстите също имат силно естетическо въздействие. По форма и височина могат да бъдат много разнообразни – овални, пирамидални, пълзящи и др. Подлежат на лесна обработка и подрязване, което е още един плюс при оформянето на разнообразни форми. Често срещани храсти в нашите паркове са люляк, спирея, чемшир, махония, жасмин, форзиция и др.

Цветя и тревни растения
Цветята са сред основните елементи при оформяне на градините и алеите в парка. С многообразието от видове и цветове дизайнерите преобразяват парковото пространство, застилайки цветни „килими“, подреждат интересни композиции от цветя край алеите, около дървесни групи и храсти. Цветятa основно се делят на едногодишни и многогодишни. И това следва да се има предвид при оформянето на цветните пространства. Едногодишните са подходящи за геометрични композиции, които да се изграждат в рамките на един сезон. Многогодишните са характерни за пейзажния тип парк, като част от различни групи с храсти или ниски дървета. Царицата на цветята – розата, е сред най-често присъстващите растения в парка. Я някои паркове, дори й е отредено специално място, където пленява с аромат и феерия от цветове – т. нар. розариуми. Лалетата, с богатата гама от цветове и видове, също е предпочитан вариант за изграждане на цветни лехи и килими. В цветните композиции се съчетават какtо по-високи цветя – ириси, нарциси, ружи, така и по-дребни цветя като така популярните градински теменуги, иглика, парички и др. Тревните площи също имат естетически функции. Освен това, те служат за естествен фон, на който се открояват дървета, храсти и цветя. Водещи критерии при определяне на подходящите тревни смески са микроклиматичните и почвени условия.

Водни площи
След зеленината на дървета и храсти и цветната хармония от растителни видове, водата има също толкова съществена роля за визията и красотата на един парк. Освен, че придава свежата нотка в пейзажа, водата обогатява микроклимата в парковете. Водните площи въздействат върху сетивата. Езерата и водните огледала отразяват със спокойната си повърхност заобикалящите картини от аранжирани дървета и храсти. Когато езерата са по-големи, в тях може да се изградят острови или полуостров, да има лодки и други водни атракции. Водопадите, потоците и каскадите пък озвучават приятно с ромона си средата, създавайки усещането за разходки сред гористи или планински местности.

Фонтани и чешми
Местата, където е почти задължително присъствието на чешми, фонтанки и фонтани са градските паркове. Декоративната им функция и вписването им сред зеленината на парка създава усещането за близост до естествения облик на природата. Преплитане на стилове, в комбинация с различни цветови решения, декорации с мозайка, облицовка с плочки, орнаменти на растения и животни, корита в различни форми, са само част от акцентите, с които може да се допълни декоративното оформление на чешмата или фонтана.

Белведери и тераси
Терасите са архитектурен елемент, когато парковете се изграждат при наклонени терени. При голям наклон на терена, терасите са тесни с високи подпорни стени, а при по-малък наклон - широки с ниски подпорни стени. Връзката между терасите е обикновено е чрез градински стълби от каменни блокчета или дърво. При парковете в геометричен стил, терасите образуват правилни форми и традиционно са украсени с вази или скулптури. При пейзажния стил те имат неправилни форми, следват конфигурацията на терена и.

Паркова мебел
Какво е един парк без своите спокойни алеи със скамейки за отмора, за разговори, за няколко минути, прекарани сред успокояващата зеленина. Пейките са неизменна част от парковата мебел. Най-често използваният материал за направа на пейки е дървото. Но в днешно време пейките, изработени от други материали, не отстъпват по качество и предпочитания. Пейките могат да бъдат и от метал (ковано желязо, стомана чугун и др.), камък, бетон, полимербетон, пластмаса, в комбинация от няколко материала. Класическо изпълнение, особено популярно край алеите в парка, са пейките от дърво с крака и подлакътници от ковано желязо, които носят от романтиката на изминали епохи. В противовес на класическите варианти идват футуристичните и дизайнерски решения, които вече могат да се видят и в съвременните паркове.

Съоръжения и декоративни елементи
Към основните представители на флората и фауната в един парк, идват различни съоръжения и декоративни елементи, допълващи облика му.

Над по тесните водни ивици – малки рекички, поточета, често може да се видят малки мостчета, които имат по-скоро декоративна функция, но по някои спокойно може да се преминава. Изпълняват се най-често от дърво и камък, може да се използват също и естествени скали, които да служат като мостчета, а в по-големите паркове, може да се видят и по-големи, например висящи или дъгови, мостчета над изкуствени езера и по-големи водни площи. Като декорация и допълнителни елементи в парковете често може да се видят колони, капители, статуи и скулптури, подходящо добавени като част от цветни алеи, край езера, като декоративна украса на фонтани, стълби, тераси и парапети. Като част от парковите съоръжения не правят изключени и детските кътове и площадките за игра.