Регенерация на брегови ивици в градската среда

Градовете имат нужда от брегови ивици, реализирани като публични пространства за общуване, почивка и спорт. Добре планираните брегове трябва да предоставят достатъчен визуален и физически обществен достъп по всяко време, както за водата, така и за земята. В добре балансирана градска среда бреговите зони се организират така, че да обслужват повече от една цел: те предоставят места за живеене, за работа, за срещи и забавления едновременно.

Водата е незаменим природен ресурс, който е възобновяем, но ограничен. Тя се използва за целите на домакинствата, транспорта, отдиха, селското стопанство, промишлеността и производството на енергия. Водните ресурси играят важна роля в цялата световна история в създаването и функционирането на градовете, както и във формирането на собствената им градоустройствена идентичност.

Преоткриване потенциала на бреговете
В прединдустриалните градове бреговете са интензивно използвани и има тясна връзка с града и хората. С индустриалната ера тази връзка е била прекъсната от големи пристанища, промишлени и складови зони. С развитието на контейнерните технологии обаче, голяма част от пристанищните дейности са се изместили извън града, промишлени зони са изоставени и преместени, като формите на транспорт са се променили значително.

Също така с увеличаването на осведомеността и загрижеността за околната среда и ясната нужда от ъпгрейд на градски райони в нова посока, крайбрежните ивици бяха преоткрити. Така в градското планиране се формира феноменът на регенерация на бреговете. Тя включва не само пристанища и изоставени крайбрежни промишлени зони, но и по-малки водни обекти, чиито възможности не са били използвани оптимално в миналото. Така проекти за брегова регенерация се превърнаха в ефективен инструмент за градското планиране за постигане на по-устойчива среда.

Водата като елемент на градското планиране
Градските брегови ивици са тези части от града, които са в директен контакт с вода. Водното тяло може да е река, езеро, море, поточе или канал. За устойчивото развитие на бреговете балансът между природата и социалния живот има основополагащо значение. Водните обекти, които са в досег с градската среда са важен елемент за постигане на този баланс. Водата е от елементите на градското планиране с най-силно физическо и психологично въздействие върху хората. В допълнение тя има силата да променя средата както естетически, така и функционално.

Силата на водата като инструмент в градското планиране се обяснява с многостранните й въздействия. Тя се възприема визуално, слухово, чрез допир и промяна в усета за температура. Основната притегателна сила на крайбрежните зони е във визуалните ефекти на връзка между ландшафта и водата. Те могат да действат по различен начин – да създават спокойствие и релаксираща, по-просторна среда, най-вече със стоящи води, или да предават жизненост и вълнение с каскади, водопади и фонтани.

Освен визуалното възприемане, движещата се вода се възприема и слухово, като звуци, символизиращи непрекъснатост на живота. Друго е усещането от прекия контакт с водата като се започне от леко намокряне с капки от фонтан или каскада, наподобяващи дъжд, и се стигне до пълното потапяне в морето или реката като бягство от ежедневието.

Напредъкът в архитектурата прави възможно по-ефективно използване на потенциала на водните обекти в градската среда както за естетически, така и за функционални цели. Те могат да създават климатичен комфорт, да контролират градския шум, да изграждат архитектурната идентичност на средата и предоставят условия за устройство на зони с многофункционално предназначение, съобразени с условията на устойчивия урбанизъм.

Типологии градска брегова регенерация
Нова градска експанзия е тип регенерация на бреговете, при която свободните зони са новозастроени, а старите индустриални или пристанищни райони са регенерирани. Някои примери за това са Хафенсити порт, Хамбург и брега на езеро Шпандау в Берлин. Друг тип регенерация се основава на връзката на крайбрежните зони с важни събития. Тук могат да се посочат временни, периодични събития като изложения, каквито се провеждат на бреговите зони в Севиля, Барселона, Генуа, Лисабон, Лондон и Сарагоса. След това около изложбената инфраструктура са изградени нови градски райони с жилищни и производствени площи. Следващ тип регенерация на бреговете е с формиране на нови маршрути за по лесен публичен достъп със зона за джогинг, разходки и колоездене. Повторна употреба на пристанищните зони е тип регенерация на брегови области, при която се възобновяват бивши пристанищни зони. С повторно използване на тези области, водата се възвръща в сърцето на града, какъвто е случаят на пристанище Ротердам.

Още една възможност дава инфраструктурата за защита от наводнения. Някои структури, които са създадени за защита от речни наводнения, може да предоставят нова възможност за разширяване на града и за създаването на нов тип ползване. Могат да се използват за зелени площи, атракциони, фестивали на открито и спортни дейности. Пример за това е изкуствено създадения в центъра на Виена бариерен остров Донауинзел, намиращ се между река Дунав и дългото езеро Нов Дунав. Повече от 20 години в края на юни няколко милиона души се събират на острова, за да посетят най-големия фестивал на открито в Централна Европа - Донауинзелфест. Други примери са устройството на бреговете на река Гуадалупе в Сан Хосе, Калифорния, САЩ и на река Порсук в Ескишехир, Турция.

Принципи на устойчива регенерация на градски брегови ивици
Устойчивостта на градовете се оценява в три измерения – икономическо, екологично и социално. Комбинирането на тези три измерения във всички етапи на регенерация на крайбрежните зони е необходимо за постигане на устойчивост. Специалисти в тази област препоръчват няколко принципа за устойчиво регенериране на брегови линии в градовете.

Качеството на водата е важно измерение, което може да се отрази на бреговете, особено на тяхната достъпност и възможности за разнообразни ползвания. Поради това е необходимо качеството на водата в системата на потоци, реки, канали, езера, заливи и морета да се следи и поддържа в регламентирани граници като предпоставка за развитие на цялата брегова ивица. Това включва системи за пречистване на замърсени води, ефективен воден цикъл, почистване на водните корита, мониторинг на замърсители и миризми.

Друг важен аспект е, че крайбрежните зони са част от съществуващата градска структура. Това означава плановете за регенерация да гарантират крайбрежията да са свързани с градската структура. Всички нови или обновени водни зони трябва да се разглеждат като неразделна част от съществуващата градска среда и да се развиват върху цялостния градоустройствен план със съхраняване качествата на обществените зони. Освен това трябва да се мисли за интегрирането им с цялостната система от зелени площи на града и да се вземе предвид развитието на други техни специфични функции като транспорт, отдих, спорт, културно и архитектурно богатство, естетика.

Следващият принцип е свързан с историческата идентичност на града. Общото наследство на града и бреговете му трябва да се запази. Събития, забележителности, съществуваща архитектура и природа трябва да се използват за регенериране на брегове с мисъл за историческото наследство. Особено запазването на индустриалното минало е неразделен елемент от устойчивата реконструкция в постиндустриални пристанищни градове. Така че природното, културното и историческото наследство трябва да прозират заедно в крайбрежния ландшафт. Зелените площи тук могат да се използват за засилване на културното и архитектурното наследство и за непрекъснатост на градския исторически контекст.

Друго, за което съветват специалистите, е в регенериране на бреговете да се дава приоритет на смесеното ползване. Разбира се, с приоритет са тези ползвания, които изискват достъп до вода, но бреговете могат да предложат и разнообразие от културни, търговски и жилищни приложения.

Според друг принцип, публичният достъп е необходимо условие. Бреговете не трябва да са изолирани. Хората трябва да имат лесен и безопасен достъп до тях, чрез добре организирани обществени пространства. Крайбрежната зона трябва да бъде както физически, така и визуално достъпна за местните жители и туристи по всяко време. Визуален достъп може да се осигури чрез серия от коридори. Трябва да се организира подходяща инфраструктура за пешеходци и за хора със специални потребности в придвижването.

Също така, обществените зони следва да се изграждат с технологии и материали с високо качество, за да се даде възможност за устойчива интензивна употреба, без необходимост от чести ремонти. Възможностите на новите технологии и материали трябва да се вземат предвид още във фаза проект на регенерация на водни ивици. Също така, важно е развитието на тези зони като обществен приоритет, в което могат да помогнат публично-частни партньорства. Публичните инвестиции на правителството и общините и привличането на частни ресурси ще има благотворен ефект върху използването на обновените брегови зони в дългосрочен план.

Участието на обществеността в тези процеси е елемент на устойчивото развитие. Устойчивото развитие на бреговите линии трябва да се отчита не само в екологичен и икономически аспекти, но и в социален. Поради тази причина, процесите на планиране трябва да бъдат прозрачни и те трябва да предоставят реални възможности за участие на хората. С други думи, общността трябва да бъде информирана и да участва в дискусии във всеки етап от обновяването.

Регенерацията е един непрекъснат процес. Затова важен принцип в нейната устойчивост е да се правят задълбочени анализи на функциите и значението на бреговете. Те могат да се променят във времето и по тази причина плановете трябва да бъдат гъвкави, за да се адаптират към промените. За да се насърчи устойчивия растеж, управлението и експлоатацията на крайбрежната зона през деня и през нощта трябва да имат равен приоритет в изграждането.

Много важно за успешно устойчиво развитие е да погледнем извън границите си. Въпреки че проблемите на градската среда се различават от град на град и от страна в страна, те имат много общо помежду си, включително и в обновяване на бреговите линии. Подходът на държавите и градовете, които са успели в решаването на тези проблеми трябва да бъде разгледан и взет под внимание. Това означава обмен на данни от такива проекти на национално и международно ниво и превръщане на бреговете в места с международен интерес и значимост. Така се откриват възможности за привличане на нови инвестиции и можем да се учим от вече натрупания опит.