Добри практики за опазване на водите от нитратно замърсяване

В съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 9.3.2015 г., относно Рамковата директива за водите и по-специално действия за постигане на статус „добро състояние“ за водите в ЕС, се посочва, че дифузното замърсяване оказва значително влияние върху 90% от районите на речните басейни, 50% от повърхностните водни обекти и 33% от подземните водни обекти в ЕС. Селското стопанство е основният източник на точково и дифузно замърсяване. Въпреки постигнатия известен напредък по отношение на намаляването на потреблението на минерални торове, са необходими още много усилия преди качеството на всички води в ЕС да стане достатъчно добро след десетилетия на непрекъснато влошаване. За постигане целите на Директивата държавите-членки разработват програми от мерки и препоръчителни практики, сред които и такива за намаляване замърсяването на водите с нитрати от селското стопанство.

Замърсяване, вследствие на изхвърлянето на азотни съединения във водната среда, пряко или непряко, което води до последици, представляващи заплаха за здравето на човека, вреди на живите ресурси и на водната екологична система, руши съоръженията или възпрепятства други видове законна употреба на водите. В резултат от замърсяването на водата с нитрати във водните басейни се получава еутрофизация – натрупване на азотни съединения, предизвикващи преждевременно развитие на водорасли и висши видове растения, което нарушава равновесието на съществуващите във водата организми и води до влошаване качеството на водата.

Законова рамка
В План за опазване на водните ресурси на Европа, изготвен от Комисията, се посочва че за около половината от повърхностните води на ЕС е малко вероятно да бъде постигнато добро екологично състояние през 2015 г. В плана е предложен широк набор от инструменти за прилагане, възприети в програмата за общата стратегия за изпълнение на Рамковата директива за водите. Последната се прилага чрез няколко други Директиви, една от които е Директива 91/676/ЕИО (Нитратна директива). Тя е законодателната рамка за намаляване и предотвратяване замърсяването на водите с нитрати от селското стопанство. В българското законодателство изискванията на „Директивата за нитратите” са транспонирани в Наредба №2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.

В изпълнение на изискванията на наредбата е разработена програма от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати в уязвимите зони. Мерките са задължителни за всички земеделски стопани на територията на нитратно уязвимите зони – райони, в които чрез просмукване или изтичане водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници. Най-новото определяне на нитратно уязвимите зони е въведено със Заповед РД 146 на Министъра на околната среда и водите от 25.02.2015г. Задължително е и наличието на специални съоръжения за съхранение на оборски тор. Само за стопани, отглеждащи пасищно застрашени от изчезване местни породи животни, прилагането на мерките е доброволно.

Кодекси на добри практики
Добрата практика се основава на кодекси, които имат за цел да намалят замърсяването с нитрати и се съобразяват с характерните условия в различните райони на Общността. Тези кодекси съдържат правила относно редица елементи. Посочват се периодите, през които разпръскването на подобряващи почвата вещества е забранено; условията за разпръскване на подобряващи почвата вещества по земи с остър наклон; условията за разпръскване на подобряващи почвата вещества върху влажни, наводнени, замръзнали или покрити със сняг почви; условията за разпръскване на подобряващи почвата вещества в близост до потоци; капацитета и конструкцията на местата, предназначени за събиране на отпадъчните води и по-специално мерките за намаляване на замърсяването на водите посредством стичане или инфилтриране в почвата или чрез оттичане в повърхностните води на течности, съдържащи отпадъчни води от животни и отпадъчни води от растителни вещества като силажиран фураж. Посочват се и начините за разпръскването на химически изкуствени торове и отпадъчни води от животни и по-специално неговото ниво и еднаквост с цел поддържане оттичането на хранителни елементи във водите на едно приемливо ниво.

Примери за най-добра практика за мониторинг
Мониторингът и резултатите от него са решаващи за отчитане на ефективността на мерките и определяне на по-нататъшната политика по отношение на предпазване на водите от нитратно замърсяване. Ако резултатите са неудовлетворителни, мерките трябва да станат по-рестриктивни.

Дания изпълнява програма за мониторинг от повече от 20 години в шест малки (5-15km2) представителни селскостопански водосборни райони. Мониторингът включва ежегодни разговори със земеделските производители за събиране на информация за съответните селскостопански практики, както и количествен мониторинг на съдържанието на азот и фосфор в почвените води, дренажните води, по-горните подпочвени води и течащите води. Тези разговори се провеждат всяка есен от служители на служби за съвети в селското стопанство, като участието на земеделските производители е доброволно. Данните се комбинират чрез моделиране, за да се изчислят балансите на хранителните съставки и равнищата на отмиване, и се използват в течение на времето за документиране на последиците от различните агроекологични мерки.

В миналото този мониторинг е бил в помощ на изпълнението на национални планове за действие във връзка с опазването на водите и сега продължава да предоставя информация, полезна при подбора на мерки на равнище земеделско стопанство. В бъдеще програмата за мониторинг на селскостопански водосборни райони ще продължи да предоставя необходимата информация за тълкуване на данните за селското стопанство. Очаква се обаче по-голямо внимание да бъде отделено на използването на данните от земеделските регистри (напр. данни от задължителните отчети за торовете), тъй като те са географски разпределени и дават възможност за тълкуване в различни мащаби.

Подредени по приоритет дейности за мониторинг се извършват в Германия. Подбрани са две групи точки за мониторинг - 250 точки за вземане на проби и отделна мрежа с „подозрителни“ точки за мониторинг на ефективността на мерките. Оценката на последиците от една или повече мерки или на съчетание от мерки може да се направи чрез мониторинг на качеството на водите, но това понякога е доста трудно и изисква много работа. Мониторингът на равнище земеделско стопанство може да помогне тук в много отношения. Например потенциалното отмиване на хранителните съставки може да бъде оценено чрез мониторинг на почвите и прости методи за анализ на почвите.

Във Финландия например такъв метод се препоръчва като част от програмата за агроекология. Холандия е изградила база данни с мерки и тяхното въздействие. Освен това има инструмент за оценка на последиците от различните мерки за постигане на добро екологично състояние. В този инструмент се прави връзка с предишни/актуални данни от мониторинга. В Швеция има специална програма за мониторинг на пестицидите, която се изпълнява в малки селскостопански водосборни райони. Програмата е част от по-голяма програма с ударение върху хранителните съставки. Програмата включва освен това редовна оценка на промени в поведението и практиките в земеделските стопанства.

Прилагането на програмата от мерки в Долна Саксония си поставя за цел да се намали дифузионното замърсяване от селскостопански източници. Сред основните мерки за постигането на тази цел са наредбата за торовете (включваща забранени периоди, годишни ограничения на излишъците на хектар, ограничен приток) и спомагателни мерки. Спомагателните мерки са съобразени с местните условия и имат за цел по-бързо постигане на добро химическо състояние. Приоритет е даден и на доброволните мерки. Възприетата процедура се състои в определяне на необходимото намаляване на натоварването с азот като първи етап, последван от извършване на оценка на икономическата ефективност.

Ефективността се оценява чрез проучване на литература и анкети, а оценка на разходите се прави чрез определяне на мерките и разглеждане на компенсационните плащания и последиците на базата на статистически анализи (проби от почвите и счетоводни данни). Техническите мерки включват агроекологични мерки и консултантски услуги, включват се и доброволни (технически) мерки, на които е даден приоритет, регулаторни мерки (само ако доброволните мерки се окажат неефикасни) и финансови инструменти (като например такса за азот). Евентуална такса обаче би нарушила пазара и затова може да бъде разглеждана само ако се приложи в целия ЕС. Поради тази причина се препоръчват стимули за насърчаване на по-добра нитратна ефективност. Различните критерии обаче, които се използват за оценка на трофичното състояние, затрудняват сравняването на отделните държави членки.

ОСП и Нитратната директива
Общата селскостопанска политика (ОСП) поддържа Директивата за нитратите чрез пряко подпомагане и мерки за развитие на селските райони. Няколко държави членки например, включиха мерки за управление на подхранващите вещества сред инициативите за защита на околната среда в селското стопанство, за които селскостопанските производители могат да получават плащания, като по-широки буферни ивици около речните корита. Прякото подпомагане е предмет на кръстосано съответствие със законодателството на ЕС в областта на околната среда, в това число Директивата за нитратите.

В България по ОСП 2015-2020: Зелено директно плащане стопаните могат да получават подпомагане за селскостопански практики, благоприятни за околната среда, една от които е наличие на екологично насочена площ (ЕНП) в рамките на стопанството. Зелените изисквания въвеждат задължение за установяване на екологично насочени площи в стопанството с цел да се опазва и подобрява биологичното разнообразие. Съгласно Регламент (ЕО) № 1307/2013, считано от 1 януари 2015, ако заявените за подпомагане от един земеделски стопанин обработваеми земи са с размер по-голям от 15ха, минимум 5% от тях трябва да бъдат поддържани като ЕНП, едни от които са буферни ивици, съгласно програмата за ограничаване на замърсяването с нитрати от земеделски източници.