Инфраструктурни проекти

управление на риска

Повечето инвестиционни дейности в строителството и инфраструктурата са свързани с проекти, които отнемат време и голям разход на ресурси. От това следва, че всяка оптимизация, дори да е малка като процентно изражение, измерена в абсолютни стойности, ще има много голямo влияние върху финансовия резултат на изпълнителя. Управлението на договорите и проектите е може би най-важният аспект на инвестиционната дейност, като споменаването на договорите и проектите в единство не е случайно, защото договорът е основата, на която стъпва всеки проект.
В този брой се спираме на темата за управление на риска, която е една от най-важните за успешното изпълнение на проекта.

За оценката на вероятностите за случване на неблагоприятни събития и тяхното отражение върху проекта се извършва анализ на риска, а след това се предприемат коригиращи действия, като целият процес се нарича управление на риска. Анализът на риска трябва да се ръководи и осъществява от ръководителя на проекта, но в обсъждането трябва да вземат участие и всички специалисти от екипа по изпълнение на проекта и всеки да допринесе със своята компетентност. И нека не се забравя, че анализът на риска не е еднократна дейност, а се извършва непрекъснато с отчитане на настъпилите промени още от етапа на взимане на решение за офериране та до предаването на проекта.

Природни рискови фактори
Природните фактори са непостоянни, непредотвратими и непредвидими. А това е достатъчна причина преди всеки проект да се направи анализ дали, как и доколко различни природни катаклизми могат да възпрепятстват проекта, а след това и как този риск да се редуцира до приемливи граници.

Нека първо се спрем на климатичните явления. Такива са обилен снеговалеж, силен дъжд, наводнение, ураган и пр. В зависимост от своята специфика всеки отделен проект е зависим от тези явления в различна степен. Неблагоприятното време може да попречи на пристигането на обекта, на придвижването от един обект до друг, да доведе до спиране на електрозахранването и какво ли не. Ако обаче проектът предвижда монтаж на високи конструкции на открито, то нещата стават много по-критични, защото силният вятър, снеговалеж или дъжд могат да спрат работа за неопределено време. Поради тези причини за всеки проект трябва да се прави анализ доколко е уязвим от неблагоприятни климатични явления и да се предвиждат буфери на базата на статистически данни за времето в предишни години.

При земетресенията и при следващите няколко риска нещата принципно се припокриват с казаното по-горе и затова не е нужно да се повтарят едни и същи общи положения, а е редно да се наблегне само на специфичното. За земетресенията това е, че те са непредотвратими и непредвидими и никакви статистически методи не могат да бъдат от полза. Друг съществен елемент е, че земетресения със сила, способна да навреди на проекта, се случват изключително рядко, но затова пък щетите може да са огромни. По-надолу ще бъде разгледан изборът на уместни компенсиращи мерки в зависимост от потенциални вреди и вероятност на събитието, но все пак трябва да се спомене, че мерките за подсигуряване срещу вредите от земетресения са застраховки и клаузи за форсмажор.

За разлика от земетресението, ударът от мълния е до голяма степен предвидим - в дългосрочен план се знае кога е сезонът на гръмотевичните бури, а в краткосрочен план никоя буря не започва внезапно и това дава възможност за спешни мерки, като например изключване на чувствително оборудване. Също така срещу този риск има разработени достатъчно ефикасни контрамерки. Нужно е само да се направи анализ и да се отделят време и ресурси за адекватна мълниезащита.

Наводнението е особено неприятен риск при строителството, защото може да предизвика спиране на работа, да унищожи полуготови конструкции и съоръжения, да провали електрозахранване и комуникации и пр. Специалистите знаят дали и доколко може да бъдат взети мерки – дренажни работи, отводнителни изкопи, повдигане на чувствително оборудване на пилони, избягване на ниски места и пр.

Трябва да споменем и рискове от неблагоприятна околна среда. Би било много добре, ако мястото за изпълнение на всеки проект е с лесен достъп и добра инфраструктура. За съжаление това не е така и често се налага да се работи в труднодостъпни места, в места със защитен статут (археологически находки и природни резервати), на опасни и неустойчиви терени (блата, свлачища, скали). Не трябва да се пропуска да се помисли и как ще се действа на труден терен, ако възникне необходимост от спешна медицинска помощ, ако възникне пожар или необходимост от евакуация. Други опасности са висока влажност, запрашеност, агресивна среда и пр. Всъщност анализът на рисковете от неблагоприятна околна среда е толкова важен, че задължително трябва да бъде отчетен още на етап офериране. В противен случай ръководителят на проект ще трябва да избира между пренебрегване на рискове или влизане в преразходи. Също така не е за пренебрегване фактът, че поради малката вероятност за повечето рискове и още по-малката вероятност за случване на няколко риска по време на един проект (и земетресение, и наводнение, и удар от мълния например) комплексните застраховки са на много приемливи цени, а и те включват по правило и покриване на щети от пожар.

Технически рискове
Тук на първо място трябва да споменем изпълнимостта. Това е риск, който трябва да бъде отчетен дори преди етапа на офериране, още на етапа на взимане на решение дали да се преследва спечелването на проекта или не.

Проекти с висока сложност и много голям обем са друга група, криеща технически рискове. Рано или късно всяка фирма се захваща с проект, какъвто не е изпълнявала до този момент, било то като размер или технологична сложност. И тогава е добре да не се кара по инерция, като механично се прехвърлят методите и практиките от по-малките и по-прости проекти, а да се изработи нова концепция, която да отчита влиянието на размера и сложността на проекта. Трябва също така да се предвидят резерви от време и ресурси за преодоляване на неочаквани усложнения. Накратко казано, да не се забравя, че количествените изменения в даден момент преминават в качествени и пет пъти по-голям проект може да е не пет, а десет пъти по-труден за изпълнение и с много повече и различни рискове.

Възможните промени и развитието на технологиите в хода на проекта, могат да доведат до технологични „скокове”. Напълно възможно е в процеса на проектирането и изпълнението на голям и сложен проект да се появят нови технологии, които да наложат промени в проекта или да намалят неговата рентабилност.

Опасни технологии, среда и условия на работа са много важни фактори, криещи рискове. При работа с опасни технологии или в опасни условия винаги трябва да се вземат предвид специални и засилени мерки за сигурност, най-малко равни или превишаващи изискванията на националните законодателни и нормативни документи, регулиращи работата с такива технологии. Често се случва освен конкретните мерки за елиминиране на опасността да се налага и получаване на специални разрешения, за които може и да няма фиксиран срок и даже гаранция, че изобщо ще бъдат разрешени. Типичен пример за последното е работа с отровни химикали или радиоактивни източници. В този смисъл проверка и съгласуване с властите трябва да се проведе в самото начало на проекта като част от изискването за проверка за изпълнимост. Неизбежно условие за работа с опасни технологии и в опасна среда са и специфичните застраховки за хора, оборудване и причинени щети, защото стандартните полици не ги покриват.

В определен смисъл логистичните рискове не са технологични, и понеже все някъде трябва да бъдат споменати, то нека е тук. Под логистични рискове не се разбират само транспортните щети, но и рискове от товарене и разтоварване, съхранение и охрана. Освен това самата организация на логистиката може да се окаже трудно начинание, само по себе си представляващо малък проект. Такива са случаите, когато оборудването е извънгабаритно, с голямо тегло, чупливо или уязвимо за природни явления. В тези случаи трябва да се провери съществува ли начин за превозване на такива товари, как става заявката и колко се чака за специални транспортни средства, приложими ли са тези начини в конкретната обстановка (например може ли пътят да издържи тежестта или товарът да мине под мостовете по маршрута), как ще се осъществи опаковката и защитата на товара (спомням си случай от моята собствената практика, когато ставаше дума за доставка по море на товари, които не се побираха в контейнер, което налагаше конструиране на открити платформи + адекватна морска опаковка за превоз на открито) и други. Рисков фактор е и организацията на доставки „точно навреме”, ако е избран такъв подход.

Какви рискове крие работата с подизпълнители и поддоставчици? Тези рискове се споменават последни, но не защото са маловажни. Точно обратното, в инженерингови проекти може да се случи по-голямата част от доставките и дейностите да са поети от подизпълнители. Лошото на подизпълнителите е, че техните действия са извън нашия пряк контрол и единственият начин да се подсигурим, е с адекватни договори и гаранции. Най-общо трябва да се търси принцип на реципрочна отговорност като всяка гаранция, издадена към клиента, се поема в същия размер от подизпълнителя. Това е приложимо най-вече за случаите на изпълнение на различни дейности, а когато това е невъзможно (доставка на отделни компоненти) трябва да се вземат допълнителни мерки от главния изпълнител по проекта. Най-общо от подизпълнителите могат да възникнат проблеми със закъснения, лошо качество, сбъркани доставки, проблеми на подизпълнителя от финансов характер, законови проблеми, проблеми с отговорността за щети и аварии (много е важно винаги да се фиксира точно кой носи отговорност, кой застрахова и пр.), проблеми с разрешение за работа или данъчно облагане (при работа в друга държава) и др.

Икономически рискове
Неотменна част от всеки договор са гаранциите за качество и за изпълнение, което е съвсем нормално. Ненормално е тези гаранции да не се вземат сериозно, като това важи и за двете страни по договора. Клиентът има интерес гаранциите да са толкова големи, че да го овъзмездят за всякакви неблагополучия и отклонения от проекта. Изпълнителят пък има интерес гаранциите да са в приемливи рамки (за да не застрашат печалбата му или дори самото съществуване на фирмата) и условията за изпадане в положение да се дължат плащания по тези гаранции да са по-свободни и леки за покриване. И тук нещата отново опират до пари – по-високите гаранции на практика струват повече пари, защото изпълнителят трябва да се подсигури за този риск с провизии, застраховки или реципрочни гаранции от поддоставчиците. А това винаги влияе на цената. Затова е добре и клиентите да не изискват прекомерни гаранции, защото това само ще увеличи цената на договора. В същото време в интерес на клиента е гаранциите все пак да са достатъчно високи, че да мобилизират всички ресурси и цялото внимание на изпълнителя и той да си свърши работата в срок. Тоест имаме класическа оптимизационна задача, където всяко отклонение от оптимума има неблагоприятни последици и задача на риск анализа е точно намирането на този оптимум. По-горе също бяха разгледани някои други аспекти на отговорностите и гаранциите.

Това е един от най-класическите проблеми при изпълнение на проект - проблемите с паричните потоци. Оптималният вариант за всеки изпълнител е неговите разходи винаги да са покрити с насрещни плащания от страна на клиента. Клиентите пък по правило се опитват да платят колкото се може по-късно и с колкото се може по-малки предварителни плащания. Впрочем, ако този стремеж е просто следване на шаблонно поведение, той може да се окаже нож с две остриета, защото колкото е трудно един клиент да отдели пари на момента, за да плати някакво авансово плащане, двойно по-трудно ще му бъде да отдели много по-голямата сума за цялостно плащане след завършване на проекта. В този смисъл равномерното разпределение на плащанията е изгодно и за двете страни. Разбира се, това не важи за случаите, когато клиентът в момента няма пари, но знае със сигурност, че ще има след време и желанието за разсрочено плащане е вследствие на анализ на очакваните парични потоци. По-големите авансови плащания и междинните плащания, извършвания пропорционално с напредъка на проекта, пък са не само гаранция срещу неплащане, но и начин за финансиране на проектните дейности на изпълнителя. По принцип това би било и най-изгодната схема на плащане за двете страни – плащанията са разсрочени равномерно във времето, покриват точно извършената работа и никоя от страните не влиза в непремерен риск и не се налага изпълнителят да търси финансиране на дейността си до момента на окончателното плащане. Всичко казано до тук се премисля на етапите на офериране и договаряне, и ако насрещните плащания от клиента са недостатъчни да гарантират проектът да се движи „на зелено” през цялото време (както е най-често) изпълнителят взема мерки за финансиране на дейността си и тяхната цена влиза в общата цена на договора. Но по време на изпълнението също е вероятно проектът за определен период да излезе непланирано на „червено” при неблагоприятно стечение на обстоятелствата. Да не се случва това трябва да е основна грижа на ръководителя на проекта, а ако все пак се случи, негова грижа е намирането на начин за финансиране на този дефицит, а когато пълномощията му не стигат за това да алармира висшето ръководство. Но първата задача е да се предотврати проблемът, а основа на това е непрекъснатият повтарящ се анализът на риска и произтичащи от този анализ превантивни дейности.

Специфичната инфлация и промените на цените на суровините крият сериозни рискове. Донякъде този риск беше засегнат по-горе, но там ставаше въпрос за официалната инфлация в дадена държава, която е комплексен фактор, отчитащ множество параметри, много от които нямат отношение към проекта. Съвсем нормално е обаче в хода на проекта да се прояви нещо като „специфична за проекта инфлация”, като се повишат конкретни цени на важни доставки, което има силно влияние върху стойността на проекта, но пренебрежимо влияние върху общата официална инфлация на конкретната държава. Това е нормално за материали, чиято цена се определя от борсите и световния пазар, като цените на стоманата, медта, нефта и т.н. В такъв случай стандартната клауза за ревизиране на цените според инфлацията вече не е ефективен коригиращ фактор (стандартната инфлация компенсира много добре най-вече разходите за труд и инженеринг, но не и промените на цените на световния пазар). Затова този риск трябва да се анализира и да се провери доколко проектът е уязвим от такива промени. Ако проектът се състои преобладаващо от инженеринг, от доставка на ИТ и компютърни системи, ако фирмата има на склад запаси от материали и др., рискът става несъществен. В същото време, ако говорим за конструктивни проекти с използване на много метални конструкции, цената на стоманата става определящ фактор. Ако пък проектът е свързан с много транспортни разходи или използване на сурогати на химическата промишленост, цената на нефта също става важен фактор и т.н. Затова се извършва анализ на специфичния за проекта риск и след това следва да се провери кой е най-подходящият момент да се закупят материалите, дали това ще е гарантирано за този момент, какви действия трябва да се извършват, за да можем да гарантираме доставките и пр. Най-малкото следва непрекъснато да се следят борсовите индекси и да се действа според трендовете - ако пазарът е падащ, е най-изгодно закупуването да се отложи, а ако се качва, да се купува. Подобна линия на поведение не само може да гарантира спазването на финансовия план, но и да донесе непредвидени печалби за изпълнителя.