Постепенно се натрупва национален опит при рециклирането на СО

Разговор с Доц. Д-р инж. Румяна Захариева, катедра „Строителни материали и изолации“, УАСГ

Инж. Румяна Захариева е преподавател (доцент) в катедра „Строителни материали и изолации“ в Строителен факултет, Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София. От 1998 г. е доктор по специалността 02.15.05 „Строителни материали и изолации“, Университет Artois, Франция, легализация от ВАК. Магистър по приложна математика и информатика, следдипломна квалификация, ИПМИ,ТУ (бивш ВМЕИ) – 1991 г. Магистър-инженер по Строителство на сгради и съоръжения (бивше ПГС), УАСГ (бивш ВИАС) – 1989 г.
Освен преподавател и изследовател в областта на строителните материали и изолации, доц. Захариева е специалист по прилагане на принципите на устойчиво развитие в строителството, експерт в областта на рециклирането и оползотворяването на строителни и други твърди отпадъци, експерт към Лице за оценяване на съответствието на строителните продукти, експерт по изпитване на строителни материали/продукти и обследване на строителни конструкции.

Доц. Захариева, кои са основните източници на строителен отпадък и кои са най-често прилаганите технологии за рециклирането му?
Отчитането на количествата на строителните отпадъци трябва да става по маса (не по обем). Като дейност премахването и реконструкцията на строежите е най-големият източник на СО, тъй като там се образуват в най-голямо количество „тежките“ строителни отпадъци: бетон и стоманобетон, скални материали, асфалтобетон, строителна груба керамика и метали. В по-малка степен източник на СО са основният ремонт и обновяването (саниране) на сградите и съоръженията. Текущият ремонт и поддръжката, по данни от 2009 г., пораждат само около 3% от общото количество на СО, затова за тези дейности не е необходимо да се изготвя ПУСО. Като подсектори в строителството, най-много отпадъци се генерират от „Пътища“, следвани от „Индустриални сгради и инфраструктурни съоръжения“ и „Жилищни, обществени и др. сгради“. По данни от 2009 г., „Железниците“ са били източник само на около 3% от общото количество на СО, но се очаква техният дял да нарасне, предвид приоритетното финансиране през новия програмен период (2014-2020 г.) на строежи от железопътната инфраструктура.

Основният начин за рециклиране на бетонните, стоманобетонните, керамичните и скалните СО, който се прилага у нас, е натрошаването и фракционирането им под формата на трошен камък (трошеният пясък е по-скоро производствен остатък) за превръщането им в строителни продукти (по смисъла на Регламент 305/2011) за различни строителни цели – предимно в пътното и инфраструктурното строителство, отчасти при техническа рекултивация и вертикална планировка. При прилагане на допълнителни технологии за пречистване (например чрез флотация), тези СО могат да се рециклират и под формата на добавъчни материали за бетон. Асфалтобетонните отпадъци (когато са такива, защото част от тях – например фрезованият асфалт, с контролирани свойства, е по-скоро вторичен продукт) могат да се рециклират под формата на трошен камък за влагане в топли или студени асфалтови смеси. Металните СО се предават за скраб и се рециклират подобно на метали от други източници (чрез превръщането им в стопилка с контролиран състав) – около 80% от съдържанието на продуктите от стомана е от отпадъчна стомана. Полимерните СО могат да се рециклират по различни технологии (в зависимост от състава и свойствата им - термопластични, термореактивни), заедно с други отпадъци от същия тип. Дървесината се рециклира посредством отнемане на повърхностния слой, по който са били нанесени различни покрития. Необходимо е да се уточни, че когато покритията съдържат опасни компоненти в по-висока степен (напр. катран-съдържащи вещества, бои с високо съдържание на тежки метали и др.п.), дървесината може да се класифицира като опасен отпадък и тогава за нея да не важат изискванията за материално оползотворяване. Успешно в Европа се прилага и рециклирането на СО на основата на гипс, но не ми е известно това да се прави у нас, въпреки че има издадени документи на лица по чл. 35 от ЗУО с предмет на дейност рециклиране на строителен гипс (отпадък с код 170802).

Бихте ли описали възможностите за употреба на рециклирани материали от строителни отпадъци?
Както споменах по-горе, основният „консуматор“ на рециклирани материали се явява подсектор „Пътища“. Рециклиран трошен камък може да бъде влаган, при условие, че има необходимите строително-технически свойства, т.е. когато се явява равностоен функционален заместител на естествените материали, за редица цели: насипи и обратни насипи, подосновни пластове, пътна основа (в свързано или несвързано състояние), подобряване на свойствата на земното легло, дренажни работи, добавъчни материали за нискоякостен бетон и циментови стабилизации, топло и студено рециклиране на пътни настилки, временни пътища и др. В други съоръжения продуктите от рециклирани СО също могат да се използват като заместител (изцяло или частично) на естествените скални материали, например в габиони и матраци, покрития на спортни или паркови площи, улично строителство, благоустройствени дейности (засипки около кабело- и тръбопроводи и др.). Успешно се рециклира и железопътният баласт, макар и за по-нискоотговорни цели.

В момента у нас, в сградното строителство, е възможно влагането само на рециклиран трошен камък (за дренаж или обратен насип), тъй като не се произвеждат рециклирани добавъчни материали за бетон (по БДС EN 12620:2002+A1:2008 или националното му приложение БДС EN 12620:2002+A1:2008/NA:2015 ), макар че стандартът за бетон (БДС EN 206:2014) позволява влагане на рециклиран трошен камък до 50% в бетони с класове по якост на натиск до C30/37. Керамичните рециклирани добавъчни материали могат да се използват както за олекотяване на бетона, така и за декоративен бетон (с т.нар. „мита“ повърхност).

Рамковата директива предвижда до 2020 г. да бъде постигната 70% степен на материално оползотворяване на СО. Каква е Вашата прогноза относно изпълнението на това изискване?
Надявам се, че България ще съумее да постигне поставените цели (в противен случай страната я грози наказателна процедура от ЕК), въпреки че към 2009 г. страната ни е докладвала 0% материално оползотворяване на СО – предполагам, че това се дължи на несъвършенства в системата за отчитане, тъй като през 2009 г. в страната вече имаше инсталации за рециклиране на СО (например тази на площадката в кв. Враждебна в София), а много от СО се оползотворяваха в насипи. Асфалтобетонните отпадъци винаги са представлявали по-скоро вторичен ресурс, отколкото СО за депониране.

Увеличава се броят на инсталациите за рециклиране и за подготовка преди оползотворяване, нарастват разрешителните за влагане на инертни СО в насипи и на практика единствената дейност, от признатите дейности за материално оползотворяване, която не се развива, е подготовката за повторна употреба – например част от тухлите, керемидите, плочки, бордюри, панели, капаци и др., могат да се превръщат в строителни продукти със същото (или сходно) предназначение за влагане в строежите. За тях има пазар, но няма адаптирани системи за оценяване на съответствието.

В момента няма публикувани официални данни за степента на оползотворяване на строителните отпадъци за 2014 и 2015 години, тъй като това не се изисква по ЗУО. Данни се предоставят само от НСИ, но аз имам притеснения относно адекватността на прилаганата методика.

Реализацията на поставените цели е възможна, като се преодолеят недостатъците в нормативната система и като се създаде ефективен механизъм за контрол и налагане на санкции. Същевременно, в областите, където се генерират малки количества СО, и затова частните предприемачи не са уверени в икономическата целесъобразност на рециклирането на СО, е необходимо да се помисли за държавна и/или общинска подкрепа за тази дейност. Липсата на рециклиращи инсталации води както до невъзможност за изпълнение на целите за материално оползотворяване – нереалистично е да се мисли, че Възложителите/Строителите биха транспортирали СО на разстояния по-големи от 30-50 км, така и до невъзможност да се изпълняват целите за влагане на рециклирани материали – у нас кариерите за инертни материали са на разстояния, не по-големи от 50 км. Освен това, липсата на достатъчно инсталации води и до липса на конкуренция между тях, а този факт има няколко негативни последици – по-висока цена на рециклираните материали, ограничена гама от рециклирани продукти, което създава реален риск рециклираните продукти да нямат необходимите строително-технически свойства.

Задължително е да се прилага селективно разрушаване, т.е. с отделяне на материалите и отпадъците по видове в максимална степен.

Постепенно се натрупва национален опит при рециклирането на СО и влагането на рециклирани материали в строежите. В това отношение обаче браншовите организации като Българска стопанска камара и Камара на строителите в България, КИИП и КАБ, са длъжници на своите членове – те биха могли да възложат разработването на национални ръководства, в които както да се обобщи съществуващият у нас опит, така и да се популяризира опитът на напредналите европейски страни.

В заключение, необходими са обединените усилия на всички участници в строително-инвестиционния процес и на другите заинтересовани страни (рециклатори, общински администрации и държавни и местни органи, законодатели и др.), за да бъдат преодолени трудностите по управление на СО, така че страната ни да постигне националните цели, наложени от Рамковата директива.