Ландшафтната архитектура е процес на послание към обществото

Разговор с г-н Росен Гурков, Управител на Студио Гурков

Г-н Гурков, да започнем с малко въвеждаща информация за читателите на Списание ИНФРАБИЛД – представете фирмата и основната Ви дейност. В какви проекти участвате?
Повече от 11 години Студио Гурков работи в областта на ландшафтната архитектура. Работим по различни по вид и обхват обекти – градски пространства и извънградски територии с широко обществено предназначение, прилежащи площи към обществени сгради, частни дворове, линейни обекти. По-големи обекти на фирмата са цялостното проектно решение на парковата среда на комплекса Резиденшъл парк в София с площ около 240 декара, пространството около първия мол в София – Сити център София. Сред последните ни изпълнени разработки е парковото пространство на детския образователен комплекс Музейко, главните подходи към Природен парк Витоша откъм с. Бистрица и с. Железница. Проект „Витоша достъпна за всички”, спортни комплекси в различни населени места и извън страната, ландшафтната част от новия проект на АМ Хемус в участъка между Плевен и Велико Търново, музея на солта в Поморие и други.

Споделете за някои специфични обекти. С какво те спомагат за развитието Ви?
Всеки проект, независимо от неговия териториален обхват или обществена значимост, допринася за развитието на фирмата. В процеса на работа възникват и много интересни случаи. Такъв е проектът за покривната градина на родилния дом в Русенската болница. Оказа се, че тя спаси два човешки живота. Преди около месец родилка падна от четвърти етаж върху дебелия слой хумус, торфена смес, дървени кори и растителност, без особени последствия. Тогава разбрахме, че покривните градини, освен естетическа и енергийно ефективна, имат и друга функция.

С работата си преобразявате градската среда, но това е свързано с подходящия подбор на различни елементи и структури. В тази връзка какво бихте споделили относно симбиозата между архитектурата, скулптурата и зелените площи?
Безспорно работата в градска среда е предизвикателство. Причината за това е ясно съзнаваната от нас необходимост първоначално да се анализира и оцени вече създаденото, а нашето ново предложение да се съобрази максимално и да допринесе за общата значимост на разработките. Обществените зелени площи в градска среда представляват синтез между култура и природа. Винаги обаче трябва да се търси и иновативното. В община Поморие направихме проект за парк от нов тип – Лабиринт. Стига да се изпълни този проект, ще имаме най-големият парк от този вид в Европа, но с много по-богата структура и тематика от останалите.

Какво място намират в работата Ви обекти на културното наследство?
В последните години работихме по няколко проекта с културна значимост. Чрез фондация Българска памет осъществихме паметника на цар Самуил със скулптора Александър Хайтов в София. Той беше голямо професионално предизвикателство за нас. Всяка намеса в среда, която концентрира историческа памет, изисква много деликатно отношение. Затова първо направихме обстойно проучване на всички архитектурни и монументални елементи в района, тяхната ситуация, функционалните и визуалните взаимодействия между тях и предложенията за развитието им. Подробно анализирахме значението на обемно-пространствената растителна композиция, сезонното въздействие на дърветата и храстите. Анализирахме ключовите изгледи и тяхното взаимодействие със средата, какви елементи попадат в общата картина. По този начин направихме преценка докъде да се простре нашата намеса.

Наскоро с Община Разлог осъществихме и друг интересен проект – Храмът на Слънцето в град Разлог. Основно място тук има и скулпторът Асен Ботев, без който проектът нямаше да се реализира. Проектът представлява монолитно послание на сакрални символи от предците ни чрез нас, към наследниците ни.

Ландшафтната архитектура е интересен и забавен процес на послание към обществото.