СТРОИТЕЛИ - строителна техника, материали, технологии, инструментигодина IX, брой 1, март 2012

„Софарма Бизнес Тауърс” е интелигентна сграда

Разговор с главния проектант, архитект Димитър Паскалев от Архитектоника Студио

„Софарма Бизнес Тауърс” е интелигентна сграда

Арх. Паскалев, кои са отличителните характеристики на Софарма Тауърс?
Два са основните акцентa на проекта: използването на максимално много дневна светлина и спетяване на енергия от общото потребление. Проектно заложихме 80% осветление с дневна светлина, без лампи и намаляване на енергийните разходи с 40% спрямо стандартите. Тъй като сградите са вече в експлоатация, можем да говорим не за проекти, а за резултати. Замерванията за потребление на електроенергия в офисите е под 40kWh/m2 (обичайно потреблението е над 100kWh/m2). Колкото до осветлението, наистина, дори в мрачни облачни дни лампи не се използват. Комфортът на дневната светлина е голям, усещането е друго.

Бихте ли разказали за предизвикателствата в процеса на проектиране?
Когато проектът стартира през 2006 г. темите “устойчивост” и “енергоефективност” не бяха на дневен ред. Реализацията на проекта се базираше на предчувствие за настоящите проблеми. И това беше първото предизвикателство – да предвидим бъдещето.

Трябваше да предвидим дори пазара. Ние заложихме на неголеми офисни площи, с много флексибилно пространство, с минимални режийни разходи и максимални инфраструктурни удобства.

За да постигнем заложените цели, ние трябваше да извървим много дълъг проектантски и развоен процес. Трябваше да проектираме нова фасадна система, да я обследваме и сертифицираме, да обвържем технологията на фасадата с другите инсталации, и накрая да обучим системата за сградна автоматизация да работи по определени оптимизационни алгоритми. Не е лесно, но мисля, че успяхме. Другото предизвикателство беше самото изпълнение. За първи път в България тук се направиха много изпълнения: носещата конструкция на сградата, фасадната система, типа на осветлението, сградна автоматика, климатични инсталации и др.

Предизвикателство беше и самият инвестиционен процес: в проекта участваха български и чуждестранни компании. Трябваше да се оптимизират решенията, въпреки различността им от стандартите. Сградите трябваше да се построят в срок.

Разкажете повече за фасадата на сградата.
Фасадата е от т. нар. „тънък дабъл скин”. В пространството на два стъклени композита е монтирана специална моторизирана оптична щора. Щората оптимизира преминаването на слънце и дневна светлина в интериора. За разлика от фасадите с тъмни стъкла, при които светлопреминаването е константно, нашата фасада има впечатляващ динамичен диапазон на светлопреминаване. Когато светлината навън е малко – фасадата пропуска много, когато слънцето е прекалено ярко – фасадата се затваря колкото е необходимо. Нещо повече, през зимата фасадата пропуска пасивната топлина на слънчевата радиация, през лятото я изхвърля навън. Така постигаме значителни печалби от осветление и климатизация, а инсталираните ни мощности са с 30% по-малко.

Какви нови технологии и съвременни решения са приложени при изпълнението на част сградни инсталации?
Сградните инсталации са децентрализирани и адресируеми. Всяко осветително тяло, всеки климатик си имат IP адрес и се управляват от системата за сградна автоматизация. Монтирани са различни датчици – за светлина, топлина и движение. Разполагаме с метео станция, за да следим движението на слънцето и облаците. По определени алгоритми системата може да реши какво да прави с всеки елемент, както и във всяка точка на сградата. Това е една наистина интелигентна сграда. Тя се учи и ще продължава да се учи, което ще продължи в минимум в едногодишен период.

Как виждате бъдещето на подобни проекти в нашата страна?
Смятам, че навлизаме в епоха, която наричам „Аритектура на енергията”. Архитектурната среда ще бъде функция на енергията във всичките й форми: светлина, топлина, електричество и дори човешка енергия. Енергията ще бъде определяща за успеха на проектите занапред. За да бъдат атрактивни, сградите ще трябва да бъдат икономични и динамични. Трябва сами да си произвеждат и съхраняват енергия, за да бъдат независими. Това не е утопия, а предстоящото близко бъдеще. Най-големият потребител на енергия в световен мащаб е сградният фонд. Именно промените в сградният фонд ще дадат значими промени в енергийната картина на цивилизацията ни.