Модулни повдигнати подове

Подът е изключително важна част от интериора на едно помещение, независимо от неговото предназначение. Изборът на подова конструкция и подово покритие трябва да се гледа като на отговорна и комплексна задача. За да бъде решението оптимално трябва да се вземат предвид функционалните и конструктивните особености на сградата, натовареността на експлоатация на помещението и изискванията за комфорт и здравословен микроклимат.

С повишаване на ролята на различните технологии в нашия живот се появява и още един фактор, който не бива да бъде пренебрегван - огромните количества от различни видове комуникационни инсталации, която трябва да бъдат прибрани, за да се гарантира лесен достъп до тях за извършване на рутинни проверки и обслужване, както и безопасна експлоатация. Един много добър вариант за решаването на този конкретен проблем е изграждането на така наречения модулен повдигнат под.

Този вид подова конструкция представлява система със свободно пространство между основата на пода и подовата настилка, което е специално проектирано за да се поместят в него техническите комуникации - телефонни и електрически кабели, водопроводни тръби, кабели на компютърни мрежи, въздуховоди и други.

В близкото минало най-типичната употреба на повдигнатите подове беше в промишленото строителство: индустриалните предприятия и производствено-административните сгради. Под такива подови конструкции във въпросните сгради се разполагат тръбопроводи, електропроводи, мрежови кабели и други комуникации, като при необходимост от достъп до кабелите и тръбопроводите за ремонт или рутинна поддръжка, плочите на пода се отстраняват .

В днешни дни, както вече беше отбелязано по-горе, вследствие на технологичното развитие и повсеместното разпространение на компютрите, както и поради необходимостта от по-голям комфорт и комплексно организиране на жизненоважните системи и инсталации в пространството, системите повдигнати подове са широко използвани не само в промишлени сгради, но също така и в офиси, банки, търговски помещения, музеи, летища, учебни заведения и други обществени места.

Свойства и характеристики
Сред основните характеристики и свойства на модулните повдигнати подове са лекотата на изграждане и експлоатационно обслужване. Благодарение на модулния строеж на конструкцията монтажът и демонтажът на пода е максимално улеснен, което гарантира бързина при работа.

Практичността е друг важен параметър на модулните повдигнати подове. Те осигуряват лесен достъп до намиращите се под тях комуникации при необходимост от инсталиране, ремонт и обслужване, като в същото време въпросните сградни инсталации остават изцяло скрити през останалото време.

Модулните подове са също така едно много гъвкаво решение, позволяващо бърза промяна на планировката или реорганизация на помещенията, при изменение на неговите функции, модернизация или реконструкция. Тяхната модулна конструкция дава възможност да се намали до минимум необходимото време за преустройство на помещението, като така се увеличава периодът на активна експлоатация. Икономии на време се постигат и при обслужването на намиращите се под пода комуникации и системи.

Естетическите качества също са от голямо значение при оформяне на интериора на дадено помещение. Визуалното възприятие до голяма степен влияе на психологичното състояние на хората, намиращи се в даденото помещение. Голямото разнообразие от материали за покритието прави повдигнатите подове едно универсално решение от гледна точка на естетиката – видимият под може да бъде каучуково покритие, полимерна еднопластова или многопластова настилка, керамични плочки, дървени елементи и други материали.

Големият диапазон от комбинации, дори в рамките на една и съща конструктивна система на повдигнат под позволява да се прецизира изборът в зависимост не само от очакваното натоварване, но и в съответствие с изискванията на противопожарната безопасност, влагоустойчивост, необходимостта да се придаде на пода електронепроводимост или други специфични изисквания.

Понастоящем се разработват и предлагат няколко основни типа конструкции модулни повдигнати подове. Най-голямо разпространение имат системите, които се състоят от носеща метална рамка и сменяеми панели, произведени от различни материали. Популярни са също системите с интегрирани кабелни канали, притежаващи специална опорна конструкция, която съчетава функциите поддържане и направляване на кабелите, с поемане и предаване на натоварването от връхната подова конструкция.

В първия случай панелът представлява плосък елемент, обикновено с квадратна форма, чиято конструктивна функция е да разпределя равномерно натоварването. Освен това към него се предявяват и изисквания за звукопоглъщаемост и пожарозащита. Системата може да бъде решена с няколко вида подови панели, в зависимост от конкретните условия на експлоатация. Когато е необходима особено висока носимоспособност и стабилност на подовата конструкция се препоръчва използването на панели от лек бетон, с обшивка от рифелова ламарина. Възможни са и други варианти минерални материали, армиран бетон, алуминий или нишки, подсилени с калциев сулфат.

Видът на подовите панели се определя от предназначението на помещението, като трябва да се съчетае с общия интериорен дизайн. Така например, в помещения, където се изисква предпазване на електростатично застрашени компоненти от увреждане, каквито са компютърните зали, сървърни помещения и лаборатории се предпочитат плочи с антистатично покритие и/или токопроводима основа.

В химически лаборатории и други помещения със силно агресивна среда се препоръчва монтиране на специална носеща конструкция, изработена от дуралуминий, както и допълнителна защита на плочите от просмукване на влага.

За офиси е особено популярен мокетът като стандартно решение, гарантиращо комфорт и звукопоглъщане.

Най-висок клас са плочите, изработени от калциев сулфат. Те обикновено имат дебелина 36мм, като са подсигурени и със стоманена поцинкована ламарина от долната страна. Горната лицева повърхност на плочите може да се облицова с различен тип материал, например PVC-покритие, ламинирани настилки, мокет, каучук, керамика, гранитогрес, паркет, естествен гранит, мрамор.

Сред по-високия клас покрития, но в същото време с повишена износоустойчивост, са керамичните плочи (включително и гранитогресът) и настилките от естествен камък. Могат да се използват и покрития от натурална или композитна дървесина, каучук или друг подходящ материал.

Плочите на двойния под се изваждат лесно с помощта на вакумен подемник (лапа), като така се осигурява достъп до скритите комуникации. Модулните подове издържат на достатъчно голямо натоварване, което позволява върху тях да се разполага тежко и отговорно оборудване.

За да се осигури постоянна циркулация на въздух в подподовото пространство, се използват специални перфорирани панели в модулния повдигнат под. Както и стандартните панели, те може да са облицовани с алуминиеви или стоманени листове.

Носещата конструкция може да се изпълни по различни начини. Основните й характеристики - надеждност, носеща способност, дълговечност и лесен монтаж, влияят на себестойността на цялостната конструкция. Най-разпространеният класически вариант се явяват стандартни регулируеми винтови опори (крачета). Възможността за регулиране на височината зависи от конкретната система – тя може да бъде от няколко сантиметра до метър и повече Опората се състои от тръбна част (нейната дължина определя и минималната височина на опората), резбонарязана част с контрагайка (нейната дължина определя възможния диапазон на регулиране по височина), основа, заварена към тръбната част, а също глава с пластмасов кръстовиден накрайник за разделение на плочите една от друга. По принцип височината на двойния под може да варира в границите от 70 до 1250 (2500)mm.

В момента се предлагат достатъчно различни модификации на различни видове опори. Всички те, обаче, следват един и същи принцип - регулирането по височина се осъществява с помощта на винт и гайка.

При необходимост от по-големи натоварвания, под плочите и върху носещите опори се поставят усилващи напречни траверси, които могат да бъдат различни видове. Те представляват поцинкован П-образен или квадратен профил и се използват за обезпечаване на напречната устойчивост на опората. Специални траверси се използват в случаите, когато върху двойния под ще се разполагат особено тежки товари или върху него ще се монтират по-големи електрически шкафове. Могат да бъдат изпълнени различни комбинации от тези траверси, така че таблото да стъпи върху тях, а пространството под него да остане отворено и свободно за кабелите. Това чувствително улеснява монтажа на електрическата или комуникационна мрежа.

Съвременния пазар предлага голям избор на конструкции с различна носеща способност, а предлаганите от фирмите при проектиране различни допълнителни принадлежности и аксесоари позволяват по най-добрия начин да се пригоди системата съм индивидуалните особености на помещението, конфигурацията на комуникационните линии и електрическите кабели.

Основната разлика между системите с интегрирани кабелни канали и конвенционалните повдигнати подове се състои в това, че тяхната опорна конструкция е триизмерна структура с типична форма. Конструкцията се явява носеща за подовите панели, като едновременно с това направлява и поема натоварването и от кабелните системи. Едно типично решение за такъв под включва 64 опорни точки на квадратен метър, което гарантира понасяне на собственото тегло на кабелите, направляващите канали и връхната подова конструкция.

Монтаж
За да бъде качествен монтажът на един повдигнат под, максималната разлика между хоризонталните повърхности на покривните плочи, разполагани върху опорите, не трябва да превишава 1мм. Освен това плочите трябва плътно да следват периметъра на помещението.

Последователността на монтажните работи е следната – както при останалите операции в строителството първо се определят точно размерите и формата на помещението, където ще се извърши монтажът. С помощта на съвременни геодезични уреди се определят вариациите в нивото на пода и се определя водещата линия при изграждане. От избраната стартова позиция започва разполагането на опорите, като разстоянието между тях се съобразява с размерите на подовите модулни панели.

Практиката препоръчва на всеки четвърти ред да се проверява равнинността на конструкцията. При необходимост височината на опорите може да се коригира своевременно с помощта на винтовите опори, като така могат да се компенсират и неравности в основния под. След окончателното позициониране на стойките следва тяхното закрепване към подовата плоча с дюбели или чрез залепване. След стабилното свързване на стойките, се пристъпва към монтирането на напречни траверси, които се закрепват към горната повърхност на стойката, като се започне от началната точка на монтаж.

При подреждането на подовите панели, също е редно да се проверява равнинността и стабилността на конструкцията, като при необходимост може да се регулира височината на стойките. Популярно решение е също под подовите панели да се постави шумоизолационен материал.

Преди да се натовари вече готовата конструкция с експлоатационните товари, е редно да се провери дали няма хоризонтални отклонения по повърхността, по-големи от ±1/5mm на всеки 5m2 и до ±6mm на цялата разгърната площ на двойния под. Разликата във височина между съседните панели, независимо от типа им, не трябва да превишава 0,20mm без да е натоварена и да е не повече от 3,25mm между крайните плочи.