Съвременни концертни зали

архитектурно вдъхновение от природата

Най-старата оперна сграда в Европа, която никога не е затваряла врати от откриването си през 1778 г., е Ла Скала, построена на мястото на църквата Санта Мария дела Скала в Милано, откъдето
идва и името й. В началото на 19 век Ла Скала става основна сцена за италианската оперна музика. Два века по-късно оперното изкуство е живо и продължава да радва почитателите си. Неминуемо обаче, сградите, където то разкрива красотатат си, са се променили значително. Да разгледаме как изглеждат днес някои от най-големите и модерни зали.

Националният театър в Пекин /National Grand Theater/
Перла – символ на културното съкровище на Китай в сърцето на Пекин. Това е идеята на френския архитект Пол Андрю, когато започва проекта на националния театър в Пекин, завършен през 2007 г. – още една от модерните сгради, изградени да посрещнат с атрактивен вид гостите на Олимпиадата през 2008 г.

Сградата е с елипсовиден купол и е отвсякъде заобиколена от вода. Поради тази причина я уподобяват на гигантска стъклена капка на водната повърхност. А заради отражението й в зелените води на езерето, погледната отдалеч, тя прилича на яйце. В началото проектът е бил строго критикуван, защото съвременната му футуристична архитектура не се е вписвала в средата от традиционни китайски постройки, но е факт, че „Птичето яйце”, както е по-известна сградата, бързо се превръща в атракция и насочва вниманието към китайската столица.

„За мен най-важното в самото пространство е структура от обеми и материал, които се разтварят в светлина”, казва по повод проекта неговият дизайнер Пол Андрю. Негови са проектите и на известните в цял свят летище Шарл де Гол и арка Дефанс в Париж.

За да създаде подобна ефирна и прозрачна структура, архитектът избира стъкло и титан за облицовка на купола. Куполът, покриващ площ от 118 900m2, е с височина 46.28m, дължина в посока изток-запад 212m и 144m – по оста север-юг. В обема на купола са поместени три самостоятелни сгради, свързани с малки мостови конструкции, както за връзка, така и да символизират друга дизайнерска идея за преминаване от етап в етап, през различни пластове, до достигане на сърцевината. Тези три сгради помещават основна, голяма зала с капацитет 2416 места, където се изнасят оперни и балетни спектакли; концертна зала с 2017 места и художествена галерия. Входът към вътрешните сгради е от северната страна на купола и до него се стига през прозрачен тунел с дължина 60m, минаващ под водите на езерото.

Носещата конструкция на купола е изградена от 148 напречни пространствени дъги. Пространственото укрепване се осигурява от Х-образни вертиканли връзки. Греди с H – сечение са монтирани радиално, обрамчващи дъгите. Вурху тях е монтирана алуминиева скара, която служи за основа на стъклените и титаниевите облицовъчни плоскости. Половината от купола е в стъкло, останалата част – титаниевата облицовка, се „спуска” като завеса. Използвано е ламинирано стъкло, както от естетическа гледна точка, така и за по-добра акустика. Освен това материалът е добър изолатор на външния шум, идващ от гъсто населенитe и оживени улици. Използвани са общо 20 000 облицовъчни панели, изготвени в различна форма, за да се напаснат по кривината на купола.

В условията на сеизмично въздействие конструкцията трябва да е гъвкава. С цел дисипиране на сеизмичната енергия, еластомерни лагери са монтирани между стоманобетонната основа и връхната стоманено-стъклена конструкция. Проектът е мащабен и ангажира над 4000 работника на сртоителната площадка.

Зала Зенит – Страсбург /Zenith Music Hall/
След откриването й през 2007 г. концертната зала „Зенит” се превръща в една от модерните атракции на Страсбург. Със своята ярка оранжева фасада и причудлива форма сградата предизвикателно контрастира на готическата архитектура и цялостната средновековна атмосфера на Страсбург. Проектът е дело на известния архитект Максимилиано Фукас и съпругата му Дориана. Други известни сгради и съоръжения, дело на италианските архитекти Фукас, са Международното летище в Шанхай, Кулата на Армани в Токио, Търговски център за изложения в Милано. Концертната зала в Страсбург е втората от проекта „Зенит” във Франция. Другата, завършена през 1984 г., се намира в Париж. Общо 16 са сградите „Зенит” в света.

Концепцията на сградата следва модулна и добре балансирана организация на различни елементи. Постигнат е впечатляващ контрастен ефект от съчетанието на различни материали и конструктивни части. Погледната отстрани сградата няподобява гигантски хартиен фенер. Този ефект се усилва и от осветяването й през тъмните часове от деня. Идеята на архитекта е била да създаде фасада, която да внушава динамичност, постоянно движение, изменчивост и развитие. Това той постига чрез разположените на слоеве (една над друга) и завъртяни под различен ъгъл елипсовидни стоманени обръчи, в комбинация с монолитна носеща стоманобетонна конструкция.

Стоманената конструкция от обръчи е обвита във вибрираща оранжева мембрана от фибростъкло и силикон. Мембраната е пожароустойчива, със силиконово покритие от двете страни. Състои се от 40 елемента. Тази мембрана играе ролята и на екран, върху който се проектира програмата на предстоящите културни мероприятия, така че минувачите да могат да се информират. Покривната конструкция е 22 стоманени ферми, радиално разположени в план. Сградата, с обща площ 14 000m2, осигурява 10 000 места. Голямата зала може да увеличава капацитета си, благодарение на подвижна сцена и възможност за отстъп на седалките. Те също са решени в оранжево. Необходимата акустична изолация се осигурява чрез дървени панели, с които са облепени стените.

В сградате целогодишно се провеждат множество концерти и разнообразни културни мероприятия.

Сградата на филхармонията в Хамбург /Elbe Philharmonic Hall /
Впечатляващ и грандиозен ансамбъл от стъкло и стомана над водите на р. Елба, който ще се превърне в емблематична забележителност на града. Характерно за тази сграда е, че е построена върху съществуващо съоръжение. Проектът е дело на швейцарските архитекти Жак Херцог и Пиер дьо Мьорон, които станаха популярни с атрактивния стадион в Мюнхен – Алианц Арена. Комплексът се изгражда върху съществуващи складове за какао, чиято тухлена конструкция е от 1961 година. Надстройката – бъдещата концертна зала, ще е на 15 етажа и ще се извисява на 37m над водите на реката, върху площ от 65 000m2.

По форма надстройката наподобява гигантска стъклена вълна, а погледната отстрани, цялата сграда, заедно със старата постройка, прилича на кораб, с разперени платна над р. Елба. След като бъде завършена, със своите 110m височина, сградата ще е най-високата в Хамбург.

За сложната покривна конструкция са използвани 100 различни и индивидуално проектирани предварително напрегнати стоманобетонни панела, които формират вълнообразната форма на върха. От вътрешната страна на сградата е монтирана платформа, която се издига 14 метра над нивото на концертната сцена. Платформата служи за работна площадка, от която се работи по покривната конструкция отвътре. 60 стоманени пружинни елемента са монтирани под връхната част на концертната зала, за да осигуряват акустичната й изолация. Те са единствената връзка между залата и покривната конструкция. Акустичният проект е дело на Яхухиса Тойота, прочул се с участието си в залата Дисни. Интериорът е проектиран като средновековно подземие с безкрайни стълбища и тунели. Редовете на седалките са вълнообразно извити около разположения в центъра оркестър. Освен главната концертна зала, където ще се изнасят симфонични концертни, оперни и балетни спектакли и чийто капацитет е 2200 места, проектът на сградата включва и по-малка зала – 550 места, за поп и джаз концерти и други културни мероприятия. В сградата ще има още и хотел, апартаменти, а старата част на халето ще се превърне в 6 етажен паркинг.

Безспорно оригиналното съчетание между старо и модерно ще направи тази сграда както местната атракция на хамбургското пристанище, така и една от най-впечатляващите концертни сгради в световен мащаб.

Дворецът на изкуствата „Кралица София” във Валенсия /Valencia Opera House/

След 14 години – времето за проект и изпълнение, поредният архитектурен шедьовър на Сантяго Калатрава става реалност през 2005 г. Самият Калатрава твърди, че на този проект е посветил най-много време. Той е взаимнозависима връзка между зрители, музиканти и артисти.

Оперният театър е част от голям архитектурен комплекс, наречен Град на Изкуствата и Науката. Сградата, кръстена на испанската кралица, вече се е превърнала в символ на Валенсия.

Целият театрален комплекс е внушителен. Заедно с прилежащите градини се простира на 87 000m2 площ, плюс още 10 000m2 паркове, алеи, градини и басейни. Модерната сграда със сюреалистичен дизайн се издига на 70m височина и има обща площ около 40 000m2.

Основната форма на сградата е купол, разположен под голяма стоманена каскада. Погледната отдалеч тя наподобява каска. Други я оприлачават на око или пък лодка. Дължината на цялата града е 163m, а широчината й – 87m. Най-впечатляващата част от екстериора е покривът на сградата. Наричат го „щръкналото перо”, заради извисяващата му се над целия комплекс дъговидна изострена форма. Дължината му 230m. Състои се от две конструктивни части, които наподобяват раковини и обгръщат сградата от двете страни. Изработени са от стомана, а отвън са облепени с парченца от начупени плочки – традиционна мозайка.

Капацитетът на оперния театър е 4000 места, общо в три различни зали. Основната зала, която има 1800 места, е ядрото около което се развива и изгражда сградата в структурен и функционален аспект. Залата е опасана от спираловидно наклонено стълбище и осигурява достъп от вън на различни нива.

В сградата се помещава и театрална зала с капацитет 1500 места, която е с модерно озвучаване. Разполага с видео стени за концерти и шоу програми.

Симфония от дърво и стомана – Концертната зала „Уолт Дисни” /Walt Disney Consert Hall/
Завършената през 2003 година сграда на филхармонията светкавично се превръща в един от съвременните символи на Лос Анжелис. Идеята за строителство на тази сграда се ражда в края на 80-те години на миналия век. Тогава вдовицата на Уолт Дисни – Лилиан, дарява 50 млн. долара за строителството. Проектът, дело на известния архитект Франк Гери, е завършен през 1991 г. Известно време строителството на сградата се отлага, защото дарените парични средства са крайно недостатъчни. След приключване на строителството се оказва, че вложените в изграждането й средства 4 пъти надвишават предварително дарената парична сума.

В началото на строителството, от 1992 до 1996 г., е изграден подземния паркинг, който е на 6 нива. През 1999 г. Започва строителството на самата концертна сграда. Продължава 4 години и е открита с тържествена церемония през 2003 г.

Сградата впечатлява с футуристичен дизайн, ансамбъл от сградни обеми с разчупени форми, първоначално създаващи усещане за липса на всякаква симетрия. Криволинейни очертания и екстериор, наподобяващ издути платна – поредната атракция в калифорнийския град.

Носещата конструкция е стоманена – рамки, укрепени с ”V” и “X” вертикални връзки. Покривните стоманени ферми с дъговидно очертание на долния пояс. Той служи и за основна повърхностна форма, по която е конструиран и таванът на концертната зала. Отвън конструкцията е покрита с множество стоманени панели. Използван е специален софтуер, чрез който са изчислени размерите на всеки един панел, сред които няма еднакви, така че да оформят криволинейните повърхнини. В началото, след като залата влиза в експлоатация, се налага панелните повърхности да бъдат обработени чрез леко шлифоване, което има за цел да намали отражателните им свойства. В резултат на отразяването на слънцевите лъчи сградите в съседство са се нагрявали до 60°C, което е предизвикало дискомфорт и последвалото недоволсво на обитаващите ги.

В контраст със стоманената лъскавина на външната част на сградата, интериорът впечатлява с топлина и уют, заради облицованите в дърво вътрешни повърхности. Вътрешността на сградата наподобява корпус на кораб и е оформена на 4 нива. Основната концертна зала е с капацитет 2265 места. Акустичното оформление е дело на Ясухиса Тойота. Негови са проектите и на емблематичната опера в Сидни, както и на филхармонията в Хамбург. Вътрешността на залата е облицована в дърво – дъб за пода, а за тавана и стените иглолистен материал. За тавана са използвани 80 дървени панела, с които е оформено дъговидното му очертание, наподобяващо драперии. От една страна е търсен атрактивен елемент в този подход, но по-съществено е, че тези овални форми подобряват акустиката на сградата. Отличителна черта на залата е специално изработеният орган, чийто тръби стърчат в различни посоки и изглеждат като стръкчета растителност.

Концертната зала „Уолт Дисни” е поредният технологичен и конструктивен шедьовър в съвременната архитектура.

Съвременните материали, технологичният напредък в строителството и иновативните софтуерни продукти са мощен инструмент в ръцете на проектанти, дизайнери и архитекти. Така, с вдъхновение, богато въображение, оригинални идеи и творчески ентусиазъм се създават сгради, които, заслужено, можем да наречем шедьоври.