Контрол на влажносттаПредизвикателство пред енергийно ефективните сгради Относителната влажност на въздуха в помещенията е един от основните критерии за оценяване на качествата на микроклимата. Както е известно, прекалено сухият, както и прекалено влажният въздух причинява дискомфорт на обитателите и може да окаже негативно влияние върху здравето им.
Влагата, също така, е основен враг и на топлоизолационните материали, може да създаде проблеми в самите конструктивни елементи и да компрометира цялостната функционалност. Затова в настоящия материал обръщаме внимание на най-популярните мерки за контрол на постъващата в сградите влага, съобразно изискванията за енергийна ефективност и благоприятен микроклимат.
текст инж. Вера Ангелова
Построените в съответствие с действащите строителни стандарти сгради са значително по-ефективно енергийно от техните предшественици, поради по-доброто качество на съвременните изолационни материали и възможността да се постигне по-голяма плътност на сградната обвивка, благодарение на новите строителни технологии. Въздухопропускливостта по този начин е ограничена както отвън-навътре, така и отвътре-навън, като целта е да са намалят до минимум изискванията за отопление и охлаждане на помещенията в сградата.
Но при практически непропускливи ограждащи конструкции, относителната влажност не може да се регулира по естествен начин. Водните пари не могат да преминат през стените, което създава условия за развитие на мухъл и плесен, което, от своя страна, влошава значително качествата на микроклимата и може да предизвика алергични реакции и усложнения при редица заболявания.
Друго неприятно последствие от непропускливостта на конструкциите е увеличаването на нивото на радон в сградите, особено в жилищните, където обикновено няма проектирана централна вентилационна система. (Радонът се счита за втория водещ причинител на рак на белите дробове, веднага след пушенето).
Следенето и контролът на нивата на влага в подовите конструкции също е важно – както по време на конструкционната фаза, така и впоследствие, при експлоатацията на сградата. Водни пари от почвата преминават през стоманобетонната фундаментна плоча, повишавайки влажността на възхуха в приземните помещения. И ако за тях се използват нископропускливи покрития, е необходимо съдържанието на влага в плочата да бъде достатъчно ниско, за да позволи качествена инсталация на покритията и съответно дълготрайност.
Особености
Свойството на почвата да задържа влага винаги трябва да се отчита при строителните работи. Ефективните системи за хидрозащита на подземните елементи на сградите и съоръженията са само част от мерките, които трябва да бъдат взети, за да се осигури ефективна защита. Използването на водоплътни бетони при изпълнението на фундаментните или сутеренните плочи също е технологичен ход в правилната посока.
Радонът е естественообразуван радиоактивен газ, който се отделя от разлагането на урана в почвата. В зависимост от типа и характеристиките на почвата, стойностите могат да варират. Концентрацията на радон може да се контролира от активни и пасивни системи. Търговски сгради обикновено разполагат с добри климатични и вентилационни системи, които минимизират влиянето на газа, но при жилищните сгради с въздухоплътна сградна обвивка, задържането му може да причини сериозни проблеми.
Активни и пасивни системи
Надеждните системи за защита от влага и от натрупване на радон включват както активни, така и пасивни мерки. Пасивните системи разчитат на поставянето на бариери, които ограничават преминаването на вода и радон.
Активната система за намаляване на влагата обикновено включва изграждането на дренажни канали, които или гравитачно отвеждат водата от сградата или я събират в яма, от която в последствие се изпомпва. Дрениращи рулонни материали също могат да бъдат включени в строителната система, поставени вертикално върху външната повърхност на фундаментните стени, за да спомогнат за отводняване на почвата и да намалят налягането върху стените. Събраната по този начин вода се отвежда с помощта на дренажни тръби.
Активните системи за премахване на радон са по-сложни като конструкция и функционалност. В търговските и административните сгради, където циркулацията на въздух е по-добра, благодарение на големия поток от хора и принципно по-високо разположените тавани, акумулирането на радон не е толкова голям проблем, за разлика от жилищните сгради. Най-лесното решение на проблема е полагането на тръби за изсмукване през фундаментната плоча и чакъла под нея. Тези тръби обикновено са снабдени с вентилатор и осигуряват необходимото движение на въздуха.
Забавяне на изпаряването
Пасивните системи за контролиране едновременно на влагата и на радона се базират на поставянето на забавители на изпаряването между плочата и лежащия под нея носещ слой почва, трошен камък или подложен бетон. Тази функция обикновено изпълняват полиетиленови фолиа с общо приложение, но при по-взискателни проекти може да се използват и специални, устойчиви на пробиване и разкъсване, нископропускливи продукти, произведени специално за употреба под основен бетон. Различните продукти предлагат различна степен на ефективност на ограничаване на достъпа на вода и радон от почвата, както и различна технологичност и дълготрайност. Затова, както в повечето случаи, изборът нa проектен материал се диктува от изискванията и ограниченията на конкретния проект.
Освен от качеството на избрания материал, ефективността на забавителите на изпаряването, зависи от качеството на изпълнение. В описанието от производителя обикновено е включена информация за това колко трябва да се препокриват отделните листа фолиа и как да се съединят, за да се постигне желания ефект. От значение също е прикрепването на фолиото към стените, стъпващи на фундамента, както и оформянето на критичните детайли като отвори и преминаване на инсталации.
Важен показател при избора на такава система е дълготрайността – как реагира изолацията на цикли на намокряне и изсъхване, както и на биологични атаки от микроорганизми в почвата.
Що се отнася до радона, установено е, че радиоактивните атоми в него са големи, така че е възможно да се ограничи преминаването им в сградата с помощта на пасивни пароизолационни бариери, с ниска пропускливост.
Независимо дали основният проблем е радона или влагата, качеството на пароизолационното фолио, устойчивостта му на пробиване и дългoтрайността трябва да бъдат отчетени при избора на конкретен продукт за пасивната система. Самото фолио трябва да се провери за дефекти и при необходимост да се поправи в процеса на полагане.
Определяне на влажността
Едни от най-скъпите ремонти в строителството се дължат на необходимостта от отстраняване на проблеми, свързани с несъответствие на нивата на влага в стоманобетонната плоча и оптималното им ниво за конкретен вид настилка. И въпреки че има различни методи и критерии за определяне на допустимото съдържание на влага, най-широко използваните са базирани на относителната влажност на стоманобетона в момента на полагането. Така например, ако подовата настилка е от масивна дървесина, относителната влажност не бива да надхвърля 60%, което е много трудно за постигане. Покритията от обработена дървесина изискват стойност от 70% и дори по-висока. Виниловите настилки могат да бъдат положени при влажност от 75% до 90%, като ниските стойности в диапазона се отнасят за рулонните материали, а високите за плочките.
При полагане на мокет, допустимата влажност отново е от 75% до 90%, а епоксидни и уретанови покрития могат да се полагат при стойности 90-95%.
При теракот и гранитогрес, влажността не оказва влияние на полагането на подовото покритие.
Измерване на влагата в бетона
Не много отдавна основният тест, за определяне дали бетонните подови плочи са готови за инсталиране на настилки, беше пластмасов лист или тест мат: пластмасови плочки се поставят на повърхността на бетона и след 24 часа престой, ако се появи кондензация на вътрешната страна на пластмасата, подът се счита за прекалено мокър, ако липсва кондензация, работата може да продължи.
В хода на еволюцията на строителната индустрия се установява, че надеждността на този метод не е достатъчна и популярен става тестът с калциев хлорид. Това е количествена версия на теста с полимерния лист, защото част от пода все още е покрита с пластмаса и запечатана.
Но в този случай, калциев хлорид с известно тегло се поставя в запечатаната област и се оставя за 24-часов престой. При отстраняването на листа, калциевият хлорид се претегля отново, за да се определи всяко увеличаване на теглото поради абсорбиране на влагата от повърхността на бетона.
Съществуват няколко електронни инструменти за измерване на влагата в бетона, но те обикновено работят на един и същи принцип. Джобно устройство с антена за предаване и получаване на сигнал се държи в близост до бетона. Антената излъчва радиочестота през бетона, която се отчита от приемника в точката на контакт. Влагата в бетона оказва влияние върху сигнала, който се измерва с инструмента и се тълкува по цифрова скала или чрез система от цветни светлини.
Много хора предпочитат този метод, защото тестът е бърз и лесен за изпълнение, и няма елементи, които да се налага да бъдат заменяни всеки път, когато се провежда измерване.
Точността на показанията, обаче, може да бъде проблем, затова много специалисти оценяват инструмента като добър за изследване, но не и за анализ на конкретна подова конструкция и за полагане на настилка.
Както вече беше споменато по-рано, измерването на относителната влажност се превръща в най-съществения тест, защото дава индикация на количеството влага в плочата, за разлика отдругите тестове, които основно измерват влагата на горната повърхност на плочата.
Например, ако направим аналогия с водата в езеро, тестът на относителната влажност помага да се определи обемът на водата в езерото, докато други измервания показват, количеството на водните пари, отделящи се от повърхността на езерото.
За извършване на този тест е необходимо да се пробие дупка в бетона с дълбочина от 40% от дебелината на плочата. После, в зависимост от използвания инструмент, част от дупката е отделена от околния въздух над плочата и се оставя за 24 часа. Въздухът в затворената камера абсорбира влагата от околния бетон, до постигане на равновесие. Електронен инструмент или четец впоследствие измерва относителната влажност на въздуха в камерата.
Предизвикателства
Във времена, когато енергийните ресурси стават все по-ценни и устойчивото развитие придобива все по-голямо значение, се налага изискването сградите да са построени непропускаеми. Но повишаването на енергийната ефективност поражда и други въпроси. В тази по-затворена среда относителната влажност на въздуха и нивата на газ радон често се увеличават, което изисква ефективни превантивни мерки. Стоманобетонните подове допринасят за развитието на този проблем, тъй като влагата може да премине от почвата чрез плочите в помещенията, увеличавайки относителната влажност в тях. Количеството на газ радон във въздуха се повишава, тъй като той може лесно да се движи през пукнатини и необработени стени.
Контролирането на влагата и почвените газове в сградите изисква активни и пасивни системи. Точно наблюдение на нивата на влага в плочи по време на строителството е важно, защото по-плътна сграда обвивка е причина плочите да изсъхват по-бавно, а в същото време, съвременните темпове и организационни планове изискват строителството да протича максимално бързо.26/11/2012 |
