Необходими са финансови стимули и дългосрочни инвестиции, за да имаме „зелено строителство”

Разговор с арх. Николай Гълъбов, Зам.-председател на Камара на архитектите в България

Архитект Николай Гълъбов е завършил специалност „архитектура” през 1992 г. Притежава сертификати за изграждане на „зелени” сгради и управление на инвестиционни проекти от щата Калифорния, САЩ’ . Има двадесет години опит в изготвяне на дизайна и управлението на инвестиционни проекти в строителството. Лицензиран архитект в Щата Калифорния, САЩ.

От 2009 г. е председател на Комисията по международна дейност и евроинтеграция към КАБ, а от Май 2012 и зам. – председател на Камарата на архитектите в България. От Ноември, 2011 година е член на Управителния съвет на Архитектурния Съвет на Европа. Наблюдава и координира дейността на работните групи: „Околна среда и архитектура”, „Урбанизъм“ и „Жилищна политика“ към АСЕ.

Работил по сертифицирания със златен „LEED“ - „Ийст енд проджект“ в град Сакраменто, САЩ.

Участвал в проектирането на нов „зелен“ склад и офиси за Загорка в град Стара Загора. В процес на сертифициране по системата за оценка за природосъобразно строителство - „БРИИМ“. Архитект на устойчивото обновяване на десет типа едропанелни жилищни сгради в град София.

Арх. Гълъбов, бихте ли запознали нашите читатели с новостите около дейността на КАБ?
Проведе се Общото събрание на Камарата на архитектите в България, и освен отчитане на дейността, се започна работата по изготвяне на стратегия за развитие на камарата през следващите години. Опитваме се да бъдем както по-успешни, така и по-полезни, да защитаваме интересите на членовете си, но и да регулираме дейността им в унисон с интересите на обществото.

Няколко са акцентите в работата ни:
Нормативната база, където има спешна нужда от промени, а също и изпълнителната власт, която пък е отговорна за спазване и изпълняване на приетите промени. Искаме да наложим и нови финансови схеми, стимулиращи качественото проектиране, качественото строителство, и качествената поддръжка на сградите. И не на последно място, сътрудничество с медиите, чрез които да изразим нашето становище.

Какви промени трябва да се направят в нормативната база?
По отношение на нормативната база много усилено работим и имаме почти единодушно становище с КИИП и КСБ, че има много сериозни проблеми в Закона за обществените поръчки и начина, по който е написан. Причината, заради която сме се фокусирали върху този закон, е, че в рамките на тази финансова икономическа криза основният инвеститор в строителството на нашия пазар са държавни и общински власти и техните проекти се изпълняват по Закона за обществените поръчки. Законът, така както е написан сега, е направен с идеята да пази интересите на обществото, но прави точно обратното. Не се избират качествени проекти, нито се изпълняват на ниво. Работи се „на парче”, избира се най-евтиното и скалъпено набързо, и затова резултатите са незадоволителни. Не се работи по устойчиви модели а това е бомба със закъснител.

Неустойчивите модели на развитие ни докараха до тази безпрецедентна криза.

Кои са факторите с ключова роля за устойчиво развитие и енергийно ефективно строителство?
За енергийна ефективност или за т. нар. „зелени проекти”, липсват финансови стимули и неразбиране от огромните ползи, които те могат да донесат. Трябва да се направят специални кредитни линии за съфинансиране, защото дългосрочността за един проект е обвързана с допълнителна предварителна инвестиция, която обаче се възвръща след няколко години. Това е пътят, по който трябва да се върви. Да не се търси най-евтиното, а кое ще е икономически най-изгодно след 5, 10, 50 години, и кое създава по-качествена среда. Да се заложат качествени материали и системи, после да има контрол при изпълнението. Има много добри практики от други европейски държави – Унгария, Словакия, Германия. Опита го има, има ги специалистите, има ги технологиите, има ги производителите, просто се къса веригата на управленческо ниво. Не се използва експертизата при изработването на техническите задания. Необходимо е да се решават проблемите цялостно.

Зеленото строителство може да съживи икономиката ни, да създаде хиляди работни места, да намали сметките ни и да спомогне за създаването на привлекателна среда.

Опитваме се с европейските проекти, например фонда за енергийно подпомагане ЕЛЕНА, да създадем връзката между застроената среда и качеството на живот. До края на следващата година повечето големи градове ще трябва да имат интегрирани генерални планове. Целите ни трябва да са насочени към умното проектиране на градовете, да има интегриран, цялостен подход на проектиране. В този ред на мисли, Законът за устройство на територията също се нуждае от спешни промени, за да започнат предвидените проекти да се случват, така че да са природосъобразни и наистина да са в интерес на цялото общество.

В близък план, накъде ще насочите усилия в работата си?
Работата ни е насочена в две направления – урбанизмът и сградният фонд.

По отношение на сградния фонд, бих казал, че има нещо обнадеждаващо – в закона за ЕЕ се въведе терминът „сгради с близко до нулево потребление на енергия”. Бих казал, че първата стъпка е направена. Сега трябва да се подготви пътната карта и да се изготвят конкретни мерки за прилагане на законодателстовото.

Смятаме да работим упорито и да подпомогнем съответните министерства.

Имаме идея как да се повиши усвояването на еврофондовете и считаме, че тази идея ще донесе много позитиви на всички – създаване на работни места, повишаване инвестициите на местно и национално ниво, както и подобряване средата, в която живеем.

Обикновено, проблемът с усвояването на европейските средства е свързан с невъзможността да се изготвят качествени проекти и навреме. Идеята ни е свързана с осигуряване на възможност за по-добро планиране, за авансово изработване на инвестиционни проекти, няколко месеца преди датата на отваряне на програма вече да се работи по проектите, да има време да се изготвят качествено.

В КАБ можем да подпомогнем бенефициентите с организиране на архитектурни конкурси, така че обществото и крайният потребител да получат най-доброто.