Интериорът на „Перото“ провокира с артистизъм, подчинен на функцията му

Разговор с Ина Дамянова, художник и дизайнер, автор на интериорния проект на клуб „Перото“ в НДК

Г-жо Дамянова, интериорът на клуб Перото в НДК е по Ваш проект. В началото бихте ли казали няколко думи за работата Ви по този проект?
Това беше една прекрасна идея на настоящия директор на НДК - г-н Боршош, на която аз трябваше да дам плът, форма и живот. За мен беше истинска провокация да направя нещо артистично в една толкова строга и характерна среда и същевременно да запазя своя почерк. Да не забравяме, че това е една доста тежка държавна структура, а самата концепция за функцията и визията на пространството е съвременна и модерна. То трябва да събере младите хора и да ги накара по естествен път да пожелаят да отворят книга и да участват в културния живот чрез литературата. Също така, това е място, в което си намериха място всички големи български издателсва.

Идеята на Перото е да съчетава атмосферата на библиотека, читалня, кафене, в същото време и място за презентации и дискусии. Как тези функционални особености повлияха и определиха акцентите в интериорния проект?
Това беше втората голяма провокация, за да има клуб „Перото” всички тези различни лица. В крайна сметка намерих симбиозата и хармонията между тези функции и успях да създам динамично и променящо се пространство, в зависимост от предстоящото събитие и в същото време запазващо своя характер. Естествено, най-важното беше каквото и да се случва там, посоката да е ориентирана към литературата. Самата сцена дори е с визия на паднал и демащабиран на замята лист, със стих на Вазов.

За външната визия на пространството отново съм използвала демащабиране на триизмерни рафтове с книги. Оказа се, че в столицата ни има голям глад за подобно място и се получи много успешно идеята то да работи денонощно. За мен е голямо постижение това, че е пълно с млади хора по всяко време. Това е доказателство, че нещата могат да се случват, важно е да имаш ясна идея и наистина воля и желание да направиш нещо истинско значимо и харесвано.

Какви материали и решения избрахте за оформление на пода и стените в помещението? Споделете за нещо отличително.
Трябваше да е светло, уютно и модерно място, в което да ти се иска да останеш и да се чувстваш спокойно, все едно си си в къщи. Затова използвах естествени материали. Идеята ми беше цялата мебелировка да носи послание към книгите. Стелажите са големи букви, канапетата имат функция на малки библиотеки, барът е изграден от стари книги, които намериха нов живот.

Исках да има контрасти и затова отворих тавана, оставяйки го на бетон и видима носеща конструкция. Също така, оставих металните колони на НДК, като част от общата визия на сградата, непроменени в новата визия.

Всяка част от интериора е замислен да провокира с артистизъм, подчинен на функцията, като място за четене.

Каква е ролята на осветлението за подобен тип заведение? Разкажете за избраните от Вас решения.
Осветлението за мен винаги е било решаващо. То може да съсипе един интериор или да го направи изключителен. В този случай то внася най-артистичния акцент според мен.

Както казах, цялата конепция е подчинена на книгите, включително и самите лампи. Висящите лампи са инспирирани от един от моите любими дизайнери - Инго Маурер, и са адаптирани за цялостната концепция, със стихове на български поети и рисунки на Кольо Карамфилов.

Конструкцията за настолните тела и бара е изградена изцяло от стари книги, давайки им нов живот и функция, както вече споменах.

„Перото“ е първото по рода си литературно пространство у нас - едновременно книжарница, и библиотека, и литературен клуб, което отваря врати 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. То има за цел да обедини под един покрив приятели, създатели и разпространители на добрата литература.