Устойчивото строителство не е избор, а наше задължение като професионалисти

Разговор с арх. Николай Гълъбов, Зам. - председател на КАБ

Арх. Гълъбов, една от най-актуалните теми, когато говорим за съвременна и архитектура на бъдещето, е устойчивото строителство и „зелените“ идеи. Какви са тенденциите в нашата страна?
В последните десетилетия градовете се развиват по начин, който е неразумен и неустойчив, предопределян главно от финансови интереси. Градовете са причина за генерирането на вредни емисии, създаващи заплаха за планетата чрез предизвикването на климатични промени. Наша отговорност е да обърнем тенденцията, обществото да осъзнае, че нашите градове и сгради трябва да се съобразяват със законите на природата. Устойчивото строителство не е избор, то е наше задължение като професионалисти. Устойчивото развитие е заложено в глава 1, член 1, алинея 1 на ЗУТ, но въпреки това качественото, устойчиво строителство у нас, е рядкост. То не само не е стимулирано, но е подтискано.

Моделът за тръжни процедури, базирани само на цена и време, е вреден за интересите на клиента и на обществото. За съжаление в отговорните министерства и парламента няма осъзнаване на проблема, липсва експертиза, липса на желание да се вслушат в съвета на специалистите. Действията на ресорното ни министерство често показват неразбиране на нуждите на обществото и самоцелна инициативност за усвояване на средства, откъсната от реалността. Обществените поръчки трябва да се възлагат на база на подробно техническо задание, залагащо критерии за качество, отчитащо икономически, но и социални и екологични фактори. Поверяване на обществения интерес не на най-добрите, най-качествено работещи фирми е обратно на логиката и връща назад развитието на държавата ни.

Кои са факторите с приоритет при проектиране на сградния фонд за изграждане на устойчива среда?
По данни на европейската комисия сградите са отговорни за 36% от вредните емисии. Градовете ни трябва да се преосмислят. Това, което в последните години дискутираме с колеги от Европа, е нуждата от подчертаване на синьо-зелената инфраструктура (водите и зелените площи), която е загърбена в повечето устройствени планове у нас. Градовете би трябвало да се развиват около синьо-зелената система. Да се отчете променения вече климат, да се заложат мерки за адаптиране към новия климат, за да не се допуска това, което се случи в Мизия. Нашите градове трябва да бъдат преструктурирани в нискокарбонни, да са максимално „зелени“. Всяка нова или реновирана сграда трябва да стане нискоенергийна и с нисък карбонов отпечатък. Залагане на цел за енергийна ефективност Клас „С“ при проекти, финансирани с обществени средства, говори за некомпетентност, липса на управленческа визия и неразбиране на нуждите на обществото. Енергиен клас „С“ при сградите може да се сравни с автомобил, харчещ 80-100 литра гориво на сто километра. За голямо съжаление политиците с отговорности пред обществото не разбират ролята си. Съветите на експертите възприемат като обида и избягват диалог с професионалистите.

Какво трябва да се промени според Вас?
Нормативната ни уредба, регулираща строителния бранш, прилича на панелен блок от крайните квартали. Без цялостна визия, на кръпки, със скалъпени промени тук и там, без цялостен анализ и поглед. Има нужда от цялостен ремонт, от саниране. Има нужда от цялостен анализ с участието на всички браншови организации. Да се набележат проблемите и след това да се преработи основно. Трите браншови камари започнахме работа по нов модел на строително законодателство преди две години, но работата бе спряна от сегашното ни министерство. Актовете ни не са съгласувани един с друг, някои са много лошо „преведени“. Съществуват над сто и петдесет нормативни акта и бройката им продължава да расте. В САЩ преди около 3 години влезе закон за „зеленото“ строителство, според който всеки обект трябва да отговаря на предварително разработени стандарти за качество и опазване на природата, в зависимост от климата, икономическото положение и т. н. на съответния щат. Има една референтна рамка, в която трябва да влезе съответният проект. Този модел според мен трябва да стане задължителен и в България, защото решава проблемите с лошото планиране.

На архитекти, урбанисти, ландшафтни архитекти, инженери трябва да се дадат повече правомощия и да се повишат техните отговорности. Името на архитекта трябва да се добави задължително в разрешението за строеж, да е ясно на всички кой стои зад проекта и да се изисква от него. На сградите трябва да се гледа като на дългосрочен актив (какъвто са – за десетилетия напред), а не като на „първоначална инвестиция“ и поле за усвояване на средства. Всички строителни разрешения, всички договори за проектиране трябва да видим (в общ регистър) и да се качват на сайта на общините, за да се види, ако има лоши практики като възлагане на едни и същи проектанти, свързани с управляващите. Липсата на видимост води до лошо качество и до корупционни схеми, отчитане процентно на Възложителите. Вече трето правителство настояваме за това, но без резултат.

Настояваме управляващи да дадат шанс на браншовете да се регулират от самите браншови организации, да се дадат повече правомощия на съсловните организации, защото те познават индустрията и участниците и могат лесно да прекратят недобри практики. Да бъдем уведомявани за всички обществени поръчки – в рамките на минути ние можем да ги разпространим до членовете си, да повишим конкуренцията, да подпомогнем малките бизнеси (над 95% от проектните колективи). Това ще предотврати схемите за директно възлагане (срещу комисионна за управляващите). Конкуренцията ще оптимизира цената и качеството и ще има обществен контрол. Повече доверие в браншовите организации ще помогне по-бързо да преобразим средата в която живеем, да я направим по-здравословна, по-функционална, по-вдъхновяваща. Да променим нашата държава за добро.