Очаквам новоизграждащите се ОВК инсталации да са енергоефективни и с оптимален срок на откупуване

Разговор с инж. Михаил Толев, Председател на НПС-ОВКХТТГ, КИИП

Инж. Михаил Димитров Толев е завършил ВМЕИ – гр. София 1981г. - 1986г., дипломира се като Машинен инженер със специалност „Промишлена топлотехника”. От 2004 г. е член на Камарата на инженерите в инвестиционното проeктиране (КИИП), като в периода 2012г. - 2016г. е Заместник председател на НПС „ОВКХТТГ”, а от 2016г. е Председател на НПС „ОВКХТТГ”. Професионалният опит на инж. Толев включва работа на длъжност Проектант, Групов ръководител и Проектант-експерт КТК в Техноекспортстрой - Техноекспортпроект гр. София, 1986г. – 1998г.; бил е проектант на свободна практика от 1998г. до 2007г. От 2007 г. досега е Управител и Главен проектант на Проектантско бюро – Толев. Инж. Толев е работил по редица проекти на обществени, производствени и други сгради, сред които: Сграда на БНП – ПАРИБ - бул. ”Цар Освободител” № 2 - София; Сгради и офиси на ПИБ; Болница Токуда - Блокове 1, 2, 3 – гр. София; УМБАЛСМ Пирогов - Детска клиника и Клиника по неврохирургия - реконструкции; Болничен комплекс към МБАЛ Св. Пантелеймон, Ямбол. Магазини на фирмите: Билла, Баумакс, Пени, Плюс и Рода; Завод за производство на PVC профили на фирма СТИЛМЕТ; MECALIT Фабрика за преработка на пластмаси, гр. Куклен; производствена сграда на фирма Интргрейтид Микро-Електроникс, гр. Ботевград; Катедрален храм-паметник Свети Александър Невски - гр. София – реконструкция; Резиденция на посланика на кралство Норвегия в България, гр. София; Иновационен форум в Технопарк – София и др.

Инж. Толев, бихте ли казали кои са актуалните изисквания и нормативна база за ОВК системи в страните от Европейския съюз?
За да има здравословен микроклимат и комфорт на обитаване трябва да има отопление, охлаждане и вентилация с пресен въздух на помещенията в една сграда. Когато някоя от тези инсталации липсва, имаме частичен комфорт. Има Европейски директиви, които са препоръчителни и Европейски регламенти, които са задължителни и всяка страна решава кога и как те да бъдат отразени в нормативната им уредба. Мога да ви кажа за нормативната база в България. Основната наредба касаеща проектирането и изграждането на ОВК инсталации е: „Наредба №15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия”, която бе променена през месец януари 2016 г. През месец януари 2016г. в Държавен вестник бе публикувана и една изцяло нова Наредба: „Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата”.

По важните нови изисквания в по-горните наредби към проектирането и изграждането на ОВК инсталациите са следните: в Наредба №15 - конвективни системи за отопление с принудителна циркулация на топлоносител вода в нови сгради се проектират с максимална температура на топлоносителя на входа на системата 60°С; -eнергията от термопомпи с електрически задвижвани компресори, с нискотемпературен източник на топлина въздух, вода и земя не се счита за възобновяема, когато средният сезонен коефициент на трансформация е по-малък от 3,5; -средната сезонна стойност на температурния коефициент на ефективност на съоръженията за рекупериране на топлината (рекуператори "въздух-въздух") на отработения въздух в системите за вентилация за режим на отопление не може да е по-малка от 70 %; -централно управление на системите за отопление, вентилация и климатизация се предвижда в нови сгради за обществено обслужване и в производствени сгради. В Наредба РД -02-20-3: -задължителни вентилационни инсталации с пресен въздух в по-голяма част от помещенията в сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата; -задължително охлаждане в по-голяма част от помещенията в сградите за здравеопазване.

Тук искам да отбележа, че КИИП представи на МРРБ аргументирани предложения за промяна на тестове в гореописаните Наредби, но малко от тези предложения бяха приети.

Каква е ролята на системите за ОВК за подобряване на енергийната ефективност? Какво трябва да се има предвид за постигане на оптимална енергийна ефективност?
Още на ниво проект трябва се избира ОВК системите да са с добри енергийни характеристики и да са с контрол и автоматично регулиране. В една сграда могат да се прилагат пасивни и активни мерки за подобряване на енергийната ефективност. Пасивните мерки са свързани с разположението на сградата, изолирането на външните ограждащи елементи, вида на остъкляването, външното засенчване и др.

Активните мерки са свързани с енергоефективни инсталации и съоръжения за отопление, вентилация, охлаждане и БГВ, енергоспестяващи осветителни тела и електрически уреди с висок енергиен клас. Непрекъснато се появяват нови ОВК съоръжения с по-добри енергийни характеристики. Тук искам да посоча два важни регламента на Европейската комисия в тази област: Регламент (ЕС) № 1253/2014 на Комисията от 7 юли 2014г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на вентилационни агрегати. И Регламент (ЕС) № 813/2013 на Комисията от 2 август 2013 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на отоплителни топлоизточници и комбинирани топлоизточници. За постигане на оптимална енергийна ефективност още на ниво проект трябва да се сравняват икономически различни варианти за мерки и съоръжения, които подобряват енергийната ефективност. При икономическите анализи трябва да се търси един срок на откупуване максимум до 7-8 години.

Бихте ли казали какви са тенденциите при съвременните ОВК решения?
Съвременните решения за отопление и охлаждане са базирани на използване на възобновяемите източници на енергия - аеротермална енергия, геотермална енергия, хидротермална енергия и биомаса. Най-често това са термопомпени инсталации, които се използват както за отопление и/или охлаждане, така и за производство на топла вода.

Масово навлязоха термопомпи въздух-въздух, най-вече при административните сгради със сезонен коефициент на трансформация (SCOP) по-голям от 3.5, докато при еднофамилните жилищни сгради има повече термопомпи въздух-вода със сезонен коефициент на трансформация при отопление (SCOP) по-малък от 3.5. Този коефициент показва, че, ако ползваме за отопление средно сезонно единица електрическа енергия за работа на машината, произвеждаме три и половина единици топлинна енергия. Оказва се, че произведената енергия от термопомпите въздух-вода не може да се счита за възобновяема, защото сезонният им коефициент на трансформация при отопление (SCOP) е по-малък от 3,5 съгласно чл. 206б от Наредба №15. Този член от Наредба №15 противоречи на Решение 2013/114 на Европейската комисия от 1 март 2013г., а също така и на Наредба № РД-16-869 от 2011 г. за изчисляването на общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта.

В тези два документа, за да се счита енергията произведена от термопомпите въздух-вода и термопомпите въздух-въздух за възобновяема, сезонният им коефициент на трансформация при отопление (SCOP) трябва да е по-голям от 2.6. Докато за термопомпите въздух-въздух има много фирми производители със SCOP по-голям от 3.5, то за термопомпите въздух-вода има само няколко производители, които гарантират тези стойности и те са за съоръжения с малки отоплителни мощности и засега са много скъпи. Това е един от проблемите, за който сме писали и до МРРБ и Министерство на енергетиката и очакваме да намери отражение в нормативните документи. По отношение на вентилацията съвременните решения са свързани с максимално използване на отпадна топлина с минимални разходи на енергия.

При някои производители температурният коефициент на ефективност на съоръженията за рекупериране на топлината достига 85-95% предимно при по малките апарати. Вентилаторите трябва да имат двигатели с няколко честоти на въртене или регулатор на честотата на въртене. Други важни енергийни показатели на вентилационните съоръжения са: специфичнa входяща мощност (SPI) в (W/m3/h); специфично енергопотребление (SEC) в (кW/m2.a), по който се определя енергийният клас на съоръжението.

Бихте ли споделили Вашите очаквания за развитие на бранша?
Описаните по-горе промени в нашата нормативна база, така и влезлите в сила регламенти на Европейската комисия, ще доведат като цяло до завишаване на цените на ОВК ситемите в сградите. Това завишаване на цените е свързано с новите съоръжения - вентилационни агрегати и отоплителни източници, които ще бъдат с по -добри енергийни характеристики. Чуждестранните фирми вече предлагат тези съоръжения на нашия пазар, като очаквам в скоро време и българските фирми да предлагат подобни съоръжения. Въпреки кризата в строителството през последните години, очаквам подобрение на инвестиционната среда, както проектиране и изграждане на енергоефективни ОВК инсталации с оптимален срок на откупуване.