Дигитализацията изисква адаптивност, нови умения и постоянно усъвършенстване

Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ,
Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ

За своята 20-годишна история Българската асоциация на софтуерните компании – БАСКОМ успя да спечели общественото мнение на страната на новите технологии и модерните решения. Как смята асоциацията да участва в „програмирането на бъдещето“ в строителния сектор в България?
Георги Брашнаров: За БАСКОМ винаги е било важно да помага за развитието на софтуерния сектор в България, но и да улеснява диалога с другите бизнеси. Днес на практика няма сектор, който да не се нуждае от надеждни софтуерни решения, за да може да отговори на нуждите на своите клиенти, да е в крак със съвременните тенденции и да развие пълния си потенциал. Затова ние продължаваме да поставяме особен акцент върху дигитализацията - защото тя не е еднократно действие или единично капиталовложение. Тя е дълъг, на практика неспирен процес на развитие и усъвършенстване.

Всичко това се отнася с особена сила за строителната индустрия, тъй като тя остава най-слабо дигитализирания сектор изобщо. И това не е проблем единствено в България, а в целия Европейски съюз. Затова когато говорим за дигитализация, говорим за нуждата от дигитализация веднага, още днес. Защото отлагането и изоставането в този процес може да се окаже катастрофално за конкурентоспособността на строителните фирми в дългосрочен, дори и в средносрочен план.

Встрани от БАСКОМ, аз лично познавам добре особеностите на сектора, тъй като моята компания Немечек България вече над 20 години предлага софтуерни решения в областта на архитектурата, строителството и фасилити мениджмънта. Така че дигитализирането на тази индустрия е и моя лична мисия, в която съм вложил много усилия. В крайна сметка, за последните две десетилетия бе постигнат известен прогрес, но остава още много, докато се поздравим с истинска трансформация.

Строително-информационното моделиране (Building Information Modeling – BIM) е стратегически инструмент за цифровизацията на бранша. Какви активни стъпки са необходими да се предприемат, за да насърчат използването на BIM в строителния сектор?
Георги Брашнаров: Цялостният BIM подход и неговите ефективни модели на приложение са още нещо, което аз активно промотирам от много години. И добре помня, че в началото това бе приемано с усмивка – като някаква екзотична приумица. Днес, обаче, все повече компании се уверяват, че BIM концепцията е важна за техния бизнес, тъй като съвременните изисквания, особено към бизнес сгради и комплекси, стават все по-сериозни.

Дигитализацията и BIM дават възможност за оптимизиране на процесите по съвместна работа, за свободно споделяне на файлове и данни между всички ангажирани (IFC, импорт, експорт), намаляване на неточности, пропуски и за по-гладко, прозрачно и навременно изпълнение на проектите. На практика, те увеличават възможности­те на компаниите във всяко едно отношение.

Тенденциите сочат, че BIM ще играе все по-важна роля в строителната индустрия, а OpenBIM концепцията ще дава все повече възможности за свободно споделяне на файлове и данни между всички, замесени в сложните строителни процеси. Освен това, благодарение на все по-ефективните софтуерни инструменти, вече говорим за 5D BIM (петизмерно моделиране, при което може със сериозна точност да бъде изчислена цената на всеки елемент в проекта), 6D BIM (с разчитане на енергийна ефективност и устойчивост на постройката), дори и за 7D BIM (включващ стратегии за поддръжка през целия жизнен цикъл на сградата и нейната дългогодишна техническа изправност).

Целият процес може да бъде ускорен и чрез държавни регулации – използването на BIM трябва да бъде направено задължително още на ниво проектиране. Това отдавна е реалност в Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Сингапур и множество от американските щати, а през 2020 г. Германия също въведе BIM стандарт за проектиране и строителство на нови сгради.

Първите стъпки към BIM всъщност са и първите стъпки към дигитализацията – строителните компании трябва да стартират дигитализиране на своята документация, да въведат различни софтуерни решения за автоматизиране и оптимизиране на поне част от своите работни процеси.

Кога ще могат да се отчетат първите положителни резултати от „цифрова революция“ в сектора? Какво бихте казали на скептиците?
Георги Брашнаров: Положителният ефект от работата със специализиран BIM софтуер е видим скоро след внедряването му. След неминуемия период на начална адаптация, става ясно, че е незаменим за екипната работа и бързото, безпроблемно завършване на проектите.

Но, както вече споменах, дигитализацията не е революционна, шумна и бърза. Тя е най-вече процес, изискващ адаптивност, придобиване на нови знания и умения, както и постоянното им усъвършенстване. Голямото постижение е пълната трансформация на работните процеси, тяхното оптимизиране и хармонизиране с най-съвременните европейски и световни стандарти за ефективност и устойчивост. Тази промяна може да отнеме години, но без съмнение е единственият правилен път напред. Път, който трябва да бъде планиран още днес.

Членовете на БАСКОМ са двигател и на редица академии, обучителни и стажантски програми. В каква посока смятате да развивате тези ваши активности?
Доброслав Димитров: Ние сме тясно ангажирани с редица активности, свързани със създаването и развитието на ИТ талантите. Това е в отговор на необходимостта, която секторът изпитва от нови кадри. Според нашето годишно изследване – БАСКОМ Барометър – в следващите пет години ще се нуждаем от още близо 23 000 нови кадри. В тази връзка ще продължим да партнираме на Проекта за професия „Приложен програмист“, който е насочен към учениците от професионалните гимназии и включва и дуална форма на обучение. През последните четири учебни години над 3000 ученици се обучават в тази професия. Отделно от това продължаваме активно да участваме в Националната програма „Обучение за ИТ кариера“, която е насочена към ученици 10 - 12 клас с цел придобиване на квалификация „Приложен програмист“. Този 3-годишен модул на обучение стартира през есента на 2017 г. в пет основни центъра за обучение – София, Правец, Пловдив, Русе и Бургас. Към тези центрове има изнесени групи в над 20 населени места в това число и малки, като Чепинци, Велинград, Козлодуй, Панагюрище и др. Така успяхме съществено да разширим възможностите за достъп до обучение на повече желаещи. Към програмата беше добавен нов модул за разработване и осъвременяване на учебно съдържание за учебен предмет или модул в сферата на ИТ, цифровите и високите технологии, както и за организиране на обучения на учениците – учебни практики, участие в проекти на фирми, стажове и летни академии.

Обмисляме и съвсем нова инициатива, която ще стартираме по повод на 20-годишния юбилей на БАСКОМ. Ще разширим нашата кауза „ЗАвръщането“, която е насочена към българи, учещи и работещи в чужбина в сферата на технологиите. Ще извадим каузата от виртуалната реалност и ще я развием по посока на срещите на живо. Смятаме, че в нашите компании има какво да разкажем и покажем на нашите сънародници, така че да ги привлечем обратно. Надяваме се инициативата да се превърне в платформа за промотиране на българския софтуерен сектор в чужбина, както и на възможностите за предприемачество в България. И е съвсем логично това да става с помощта на нашите естествени ИТ-посланици по света – българите, които са доказани таланти в университетите и в софтуерните компании по света.

Как изглежда бъдещето след 20 години през погледа на БАСКОМ?
Доброслав Димитров: Дори и в тези турбулентни времена секторът отбелязва устойчив двуцифрен ръст. Ако този темп се запази и дори нарасне, ще ставаме все по-влиятелна част от българската икономика, ще добавяме стойност чрез дигитализацията, ще развиваме иновациите и ще продължаваме да бъдем добрият пример за честен, прозрачен и успешен бизнес в България, който да вдъхновява младите хора и да създава позитивен имидж на страната. Така че след 20 години се надявам в управлението на държавата да има по-висока осъзнатост на всичко това, за да успее България да се възползва в максимална степен от успеха на собствения си софтуерен бранш. 
След 20 години също така вярвам, че ще има повече български софтуерни разработки на световно ниво - да се е появила българската Тесла, българският Фейсбук, българските.......или някой съвсем нов, още по-успешен и иновативен софтуерен продукт, създаден от българи в българска компания, който да пренареди света в неподозирана посока.