Инструменти за боядисване Качественото боядисване зависи от няколко фактора - използваните материали и инструменти, подготовката на основата и опита. Да познавате особеностите на инструментите за боядисване е ключ към правилен избор и задоволителни резултати от използването им
текст Вела Динкова
Четки - видове и избор
Четките са едни от най-често използваните инструменти за нанасяне на бои. Ако се използват по подходящ начин, качествените четки траят години. Състоят се от влакна, дръжка и метална гилза, която ги свързва. Влакната са слепени в основата с подходяща смола.
Четките са два вида - с естествен и синтетичен косъм. Тези с естествен косъм са най-подходящи за алкидни бои. С навлизане на водноразтворимите бои (латекси) все по-често се използват четки от полиетилен, полиестер или етилен-полиестерни. Едно забележително нововъведение през последните години са синтетични влакна, които имат качествата на естествените и са подходящи както за маслени, така и за водноразтворими бои.
Изборът на четка е не по-малко важен от този на боя. Равномерното покритие зависи от косъма на четката. Преди да купувате се убедете, че влакната са конусовидни, т.е. с по-широка основа, изтъняващи по дължината и с остър връх. Това осигурява необходимата гъвкавост. Важна е и дължината на косъма. Късите влакна не задържат добре боята и са склонни да оставят следи по покритието. Четките с дълъг косъм не създават такива проблеми и са за предпочитане, особено ако ще нанасяте лаково покритие или гланцова боя. Гилзата трябва добре да обгръща дръжката и основата на влакната, за да не падат. Задължително е да е от метал, който не корозира - неръждаема стомана или алуминий, тъй като ръждясалата гилза може да промени цвета на боята, когато се потопи в кутията. Дръжките са дървени или пластмасови. Обикновено дървените се предлагат лакирани, за да траят по-дълго. Повечето професионалисти обаче ги предпочитат без покритие, защото така не се хлъзгат в ръцете. Размерите на дръжките варират - може да са различно широки, за да подхождат на дланите и да са удобни за работа. Има и тънки като молив, които се използват за фини очертания. Четките за еднократна употреба са сравнително евтина алтернатива, ако няма да боядисвате дълго и често. Те се изхвърлят след употреба и чистенето отпада. Имайте предвид обаче, че по-евтините четки бързо губят влакната си и съответно способността да оставят гладко покритие. Ако четката не е за еднократна употреба, след приключване на работа тя се избърсва с вестник и се почиства с подходящ разтворител, след което се съхранява според инструкциите на производителя. Четки, широки 2.5-5.0см се препоръчват за дограма, рамки и други по-фини работи; 7-8см - за шкафове, врати, огради, улуци и други; 10см - за по-големи повърхности (стени, тавани, подове и други). Най-тесните четки са два вида. При едните влакната са изрязани под права линия, а при другите - под ъгъл, леко скосено към гилзата. Последните са за направа на тънки линии, орнаменти и украси, и обикновено имат дълга дръжка за по-прецизно контролиране.
Съвети при работа, почистване и съхранение
Преди работа намокрете върховете на четкате с подходящ разтворител. Така боята ще засъхва по-бавно върху влакната. В боята се потапя една трета от дължината на косъма, без да се взема прекомерно количество боя. В противен случай ще е трудно на нанесете равномерно покритие и ще се стигне до загуба на материал. Движете четката под ъгъл от 45°, за да увеличите боядисващата повърхност на краищата на влакната. За по-добро покритие боядисвайте по посока от току-що боядисаната към голата повърхност, или както е прието да се казва “от мокро към сухо”. Ако искате да си починете за известно време, поставете четката в боята така, че върховете на влакната й да са потопени. Ако ще прекъсвате боядисването за повече от час, увийте четката с полиетиленово или алуминиево фолио и я поставете във фризер или хладилна камера (за маслените бои) или в хладилник (за латексови бои).
Да използваш четката веднъж и след това да я изхвърлиш, е лесно, но не и разумно. За да е възможно качествено почистване, е необходимо да се вземат превантивни мерки. Хубаво е четката да се овлажнява с разтворител, на чиято основа е боята, за да се предотврати засъхване на покритието върху влакната. Винаги четете упътването на производителите върху опаковката на боята. Там обикновено пише какъв разтворител или разредител да използвате. След почистване със съответния разтворител, четката се измива с топла вода и сапун и се изплаква. Изсушава се, преди да се прибере за съхранение. Никога не дръжте дълго четката във вода или разредител, защото в противен случай влакната абсорбират твърде много течност, надуват се, а след изсъхване губят еластичността си. Не оставяйте четката да стои изправена, подпряна на върховете на влакната. Така те ще се деформират и няма да оставят равномерно покритие. За четките с естествен косъм се препоръчва преди прибиране да се втрие малко вазелин.
Валяци
Валяците са предпочитани в случаите, когато трябва да се покрие по-голяма площ, или когато е необходимо нанасяне на по-дебел пласт покритие. Те използват повече боя в сравнение с четките, но боядисването на тавани и стени (отвън и отвътре) става по-бързо и изисква по-малко усилия. Използват се с пластмасова ваничка, в която се слага боята и решетка за отцеждане на излишъка. И тук, както и при четките, трябва да се спрете на подходящ валяк. Валяците с естествен материал обикновено са покрити с мохер или агнешка вълна. Синтетичните са от полиетилен, полиестер или комбинация от тях. За латексови бои се използват само синтетични материали, тъй като естествените абсорбират твърде голямо количество от тях. Маслени или алкидни бои се нанасят с валяци както с естествена, така и с изкуствена материя. Освен това правило е добре да четете инструкциите на производителите преди покупка. Така ще разберете дали даден валяк е подходящ за конкретния случай. Ако ще боядисвате равна повърхност, отделните влакна на тъканта може да са по-къси. Валякът, предназначен за боядисване на неравни повърхности, например зидария, е с по-мъхесто покритие. Валяците с релефна или рехава тъкан са направени за създаване на специални ефекти. Дължината и диаметърът определят големината на боядисващата повърхност на валяка. Те варират и е необходимо да изберете най-подходящите за работата, която ще извършвате.
Валяци с диаметър на меката част около 0.6см се използват за гладки стени, тавани и подове; за грапави стени - 1см; за по-груби повърхности (хоросанови стени) - 2.5см; за най-грубите повърхности (тухли, хоросан и зидария) - над 3см. Има валяци, при които тъканта е закрепена трайно върху рамката. По-удобни за многократна употреба са решетъчни рамки, позволяващи лесно и бързо сваляне и слагане на влакнестата материя. Дръжката на валяка трябва да е удобна за работа и би било практично, ако има място за свързване на удължение, с което да се улеснява боядисване на подове, тавани и стени. За постигане на специални ефекти се използват релефни валяци от дунапрен, нагънат полиетилен или изкуствена гюдерия. Валяците с малки размери са специализирани за боядисване на трудно достъпни места и повърхности с малки размери.
Тампони за боядисване
Те са подходящи за боядисване както вън, така и вътре, също като четките и валяците. Предпочитани са за декориране предимно на малки повърхности. Боядисващата повърхност на тампоните е от дунапрен или сюнгер и има различна форма и размери. Тампоните улесняват равномерното боядисване на трудно проницаеми повърхности, например порести. Често се използват и за нанасяне на оцветители и лакови покрития, както и за боядисване на ленти, кантове и други прецизни очертания. Предимството им е, че са плоски, равни и за разлика от четките, не пръскат и не капят. Подходящи са както за латексни, така и за алкидни бои. Движението на тампона трябва да е в една посока, без да се връщате на току-що боядисани места. Тампоните също са за едно- или многократна употреба. И тук, както при валяците, е разумно да се използва ваничка за потапяне в боята
Пръскащите боядисващи системи
Пръскащите боядисващи системи се състоят обикновено от пистолет (дюза за разпръскване на боята); резервоар за боя под налягане; система за сгъстен въздух и гъвкави тръби, свързващи елементите на системата. Традиционните пистолети използват въздух под налягане, за да пулверизират боята и да се получи равномерно покритие. Сгъстеният въздух се подава от компресор, следва гъвкав маркуч и накрайник - бояджийски пистолет с горно или долно разположен резервоар за боята. Боята изтича по тръбите вследствие на налягане в резервоара от 60 до 210kPa. Пулверизираният въздух, стигащ до изходния отвор на пистолета, е от 210 до 630kPa. Той диспергира боята във вид на малки частици и я пренася до повърхността, която ще се боядисва. Необходимото налягане зависи от това какво количество боя трябва да се освобождава от изхода на пистолета. Например, един типичен пистолет освобождава 280см3 боя за минута. Необходимото налягане за освобождаване на такова количество боя зависи от вискозитета на боята, от диаметъра и дължината на маркуча. Като правило, колкото по-плътна (вискозна) е боята, толкова по-голямо налягане е необходимо в резервоара и при пулверизирането.
Има различни системи за боядисване чрез пръскане: с въздух под налягане (конвенционални); HVLP - с голям обем и ниско налягане; безвъздушни; безвъздушни с въздушно асистиране; електростатично задвижвани.
Ефективност на системите за боядисване чрез пръскане
Ако теоретичното (максималното) покритие на боята е 6м2/л при дебелина на покритието 38mм, а ефективността на конвенционалните пистолети е обикновено 20-50%, то крайният резултат ще е покритие на боята 1.2-3м2/л. Това е така, защото 50-80% от боята не полепва по боядисваната повърхност. Заради скоростта на въздуха, който ги пренася, част от частиците рекушират от повърхността. Затова трябва да имате предвид, че теоретичното покритие, което обикновено е записано на кутията, означава цялото количество боя да се нанесе върху повърхността. Това означава 100% ефективност, което на практика е невъзможно. Разбира се, купувайки система за боядисване с висока ефективност на разпръскване, ще имате малко загуби. Според тази ефективност и максималното покритие можете да изчислите количеството боя, която ви е необходима. Ефективността е функция от много фактори, между които са особеностите на системата за боядисване, съотношението твърдо/течно в боята, опитът на работещия, формата и големината на боядисваната повърхност и други.
Различните типове пистолети за боядисване работят на сходен принцип. HVLP-системите действат на същия принцип като конвенционалните, но използват 3 пъти по-голям обем въздух. Има два вида HVLP-пистолети. Едните са свързани директно с тръбата за въздух под налягане, а другите имат електрически захранвана турбина, която подава въздух с по-ниско налягане. Вторият тип са по-ефективни, но по-скъпи. HVLP-системите имат ефективност на разпръскване 65-90%. Предимството им е, че дават добри резултати при боядисване със силно вискозни бои. Високата им ефективност се дължи на това,че въздухът се движи с по-ниска скорост и повече от частиците на боята полепват по повърхността.
Безвъздушните системи не използват пулверизиран въздух. Те работят чрез създаване на високо налягане (3500-21000kPa) върху течността, благодарение на което боята се диспергира. Тези системи са предпочитани за създаване на покрития с голяма дебелина. Смята се, че ефективността им на разпръскване е около 30% по-голяма от тази на конвенционалните системи, но е по-малка, отколкото при HVLP.
Безвъздушните системи с въздушно асистиране комбинират предимствата на конвенционалните и безвъздушните системи. Асистиращият въздух се включва непосредствено преди разпрашващата дюза. Налягането върху течността е по-ниско в сравнение с безвъздушните и ефективността на разпръскване е по-добра, но не и колкото при HVLP.
Има и системи, които действат на електростатичен принцип, чрез наелектризиране на частиците боя. Те са няколко типа: безвъздушни, конвенционални и HVLP. Ефективността им на разпръскване е над 95%.
Пръскащите системи дават много хубаво покритие, но разходът на боя е сравнително повече. Боядисаните повърхности изсъхват по-бързо. Преди наливане на боята в резервоара, тя се прецежда, защото отворът на дюзата е малък и може да се запуши. Работата с такива апарати изисква ръката да е стабилна и пистолета да се държи успоредно на стената. За да запазите съседните повърхности от нежелано изцапване, използвайте специални залепващи се ленти. Друг уред - т.н. прав ъгъл, помага да направите равно очертание, където стените се свързват с тавана.27/05/2007 |
