Новите нормативи на ЕС за защита на водача на електро- и мотокари от вибрациитеЗаболяванията на опорно-двигателния апарат в страните от Евросъюза представляват приблизително 50% от всички заболявания, свързани с неблагоприятните условия на труд. За работниците, които през целия ден са подложени на въздействието на механични трептения, съществува значително по-голяма опасност от такива нарушения, които при определени обстоятелства могат да предизвикат появата на хронични заболявания
текст инж. Вера Ангелова
Въпреки това, само в Германия броят на наемните работници, принудени да се подлагат на общи вибрации с опасни за здравето нива, е 1.6млн. души. В Европа като цяло техният брой достига 5.7млн. души. Във връзка с това, още преди две години, за охрана на труда на тези работници Евросъюзът прие нормативите Vibrationen 2002/44/EG. През настоящата година те ще бъдат включени в националното законодателство на всички страни от ЕС, а през 2011г. ще станат задължителни за изпълнение окончателно и без изключения.
Поетапният план за внедряване
Посредством новите нормативи ЕС регламентира максималния “общ обем” вибрационни втздействия, на които може да бъде подложен ежедневно всеки наемен работник. За тяхното внедряване беше разработен поетапен план, в съответствие с който към средата на следващата година трябва да завърши включването на тези нормативи в националното законодателство на всички страни-членки на ЕС. В Германия влизането на нормативите в сила приключи през април 2006г., като се предполага, че през първия етап на тяхното прилагане са допустими изключения, които да бъдат съгласувани със съответните органи. Независимо от това, до края на годината отделните страни са задължени да информират за направените от тях изключения, а до края на тази година ЕС ще осъществи нова проверка на състоянието и нивото на привеждане в действие на нормативите в страните-членки. За оборудването, което е доставено в предприятията до 6 юли 2007г., се предвижда преходен период до 6 юли 2011г. Но за продаденото след юли 2007г. оборудване няма да се допуска превишаване на пределната стойност на общите вибрации. От 2011г. ще се сложи край на каквито и да било изключения в това отношение. Тогава приключва максимално възможният преходен период и нормативите ще станат задължителни за изпълнение. Единствено за предприятията от селското стопанство и горската промишленост се планира предоставянето на три допълнителни години за преход към новите стандарти за безопасност на труда.
Влиянието на новите пределни стойности върху работещите в производството. Когато инвестират в ново работно транспортно оборудване, европейските фирми-производители трябва още отсега да обърнат внимание на необходимостта то да съответства на новите изисквания по отношение на вибрационните натоварвания. След преминаването към новите стандарти, производителите ще бъдат задължени да осъществят редица мероприятия, в частност да определят общите вибрации в рамките на анализа на риска на работното място и да направят оценка на риска от възникващите натоварвания (чл. 4 от нормативите).
При надвишаване на долната (начална) или горната (пределна) стойност, работникът трябва да бъде информиран не само за риска, на който е подложен, но преди всичко за съдържанието на програмата за намаляване нивото на вибрации на работното място. В противен случай, при продължително надвишаване на горната (експозиционна) стойност, работата трябва незабавно да бъде забранена. Ако наетият работник загуби трудоспособността си, а работодателят не успее да докаже, че е действал в рамките на съществуващите законови разпоредби, последният ще понесе значителни загуби. Работникът, който по вина на работодателя е бил подложен недопустимо дълго време на въздействието на вредния фактор, може да го подведе под съдебна отговорност, в случай че има нарушения на здравето.
Работното място на водача.
Към работното място на водача на вилков мотокар се предявяват особено високи изисквания по отношение намаляване нивата на вибрациите. Вилковият мотокар е предназначен за транспортиране на тежки товари и при необходимост за подреждането им в стифове на височина над 5m. За да бъде машината максимално устойчива, шасито й е без ресори, а гумите са много твърди. В резултат на това неравностите на пътя и ударите се предават на рамата без смекчаване. Именно затова всички производители на кари придават изключително голямо значение на конструкцията на седалката на водача като основно място на “стиковането” на човека и техниката.
Като правило, седалките за подемно-транспортната техника се произвеждат от специализираните фирми. Една от най-известните в Европа е фирма Grammer. Изработваните от нея седалки от ново поколение MGS 65 (Primo), които замениха предишните модели MGS 20, отговарят на основните изисквания за клас вибрация IT1 и IT2 по отношение на машините за наземно транспортно оборудване и още отсега съответстват на новите норми на ЕС. Отличителен белег на седалките от тази серия е високият комфорт при окачването на ресори и компактната конструкция. Седалките по избор са оборудвани с механично или пневматично окачване и се регулират според теглото на водача. Подлакътниците се регулират както по хоризонталата, така и на височина. Облегалката също се регулира, ъгълът й с вертикалата може да бъде от -5° до +30°. Управлението на регулировката на креслата следва логиката, към която интуитивно се придържа и може да следва водачът. Най-показателният пример за това е възможността за регулиране на седалката в зависимост от телосложението на водача. Ресорите на седалката се регулират лесно и бързо, според теглото на водача, с леко повдигане-сваляне на специален лост. Продукцията на Grammer много бързо спечели популярност и се предлага като вариант за оборудване на работното място от водещи производители на наземен транспорт. Така, от времето на СеМАТ 2005, всички фронтални вилкови мотокари на немския концерн Jungheinrich са оборудвани с нови седалки, благодарение на което заетите в производството по-лесно ще спазят бъдещите нормативи и значително ще намалят пределните нива на вибрациите.
Двойното ресорно окачване смекчава по-добре вибрациите. Водени от този девиз, проектантите от концерна са осигурили в по-голяма част от сериите на своите мотокари “двойно изолиране” на водача. Принципът, при който целият модул на работното място на водача не е закрепен неподвижно върху рамата, а опира върху нея с помощта на демпфиращи устройства, се нарича floating cab. Благодарение на тази конструкция твърдите удари се смекчават и не се предават изцяло върху кабината, което допълнително намалява вибрационното натоварване върху водача. С нарастващото разпространение на новите норми на ЕС за нивото на вибрациите в транспортните средства и тяхното поетапно внедряване у работещите в производството, се появява необходимостта да знаят в какъв диапазон са вибрационните натоварвания върху водача в процеса на работа. Колко време може да пътува човек с един или друг вид вилков мотокар до момента на достигане на границата, след която нивото на вибрации започва да надвишава допустимите стойности?
Този въпрос все по-често се задава на специалистите от концерна Jungheinrich, но отговорът далеч не е еднозначен. Въздействието на вибрациите до голяма степен зависи не само от теглото на водача, броя на работните цикли, които той извършва, модела на мотокара, конструкцията и правилното регулиране на седалката, но и от такива фактори, като състояние на пътя, по който минава мотокарът, и мястото на неговата експлоатация. Затова анализът на опасността трябва да се прави от работодателя индивидуално във всеки конкретен случай на неговото използване. Това е задача, която всеки работещ в производството трябва да решава самостоятелно.
12/09/2007 |
