Безопасността на пътната инфраструктура трябва да присъства като неотменен елемент в проектите

Уважаеми г-н Иванов, кои са последните акценти в дейността на ББА“Пътна Безопасност“? Каква е ролята на традиционната годишна конференция организирана от асоциацията за подобряване на пътната безопасност?
В рамките на своите възможности чрез действията си Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ се стреми да бъде съпричастна за постигане на целите, заложени в Националната стратегия за подобряване на безопасността на движението 2011-2020г., а в настоящия момент концентрираме нашето внимание върху новата Национална стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 г. Поставените цели за намаляване на жертвите на пътнотранспортните произшествия са една благородна кауза, посветена на живота, здравето и любовта между хората. В тази връзка, ние сме полагали и ще полагаме усилия за укрепване на експертния потенциал в сферата на пътната безопасност, за изменение на нормативната база в духа на най-добрите европейски и световни практики. Ще продължим да се включваме активно в изпълнението на национални и международни проекти и в кампании, свързани с пътната безопасност. Ние сме инициатори на редица кръгли маси, ежегодно провеждаме конференция, посветена на безопасната пътна инфраструктура, семинари с одиторите по пътна безопасност, участваме активно в работата на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението. Партнираме си и участваме в мероприятията на Европейската пътна федерация. В момента работим по два международни проекта - проект „RADAR“ за повишаване на безопасността на движението в страните от Дунавския регион и проект „EuroRAP“, за определяне на степента на безопасност на отделни участъци от републиканската пътна мрежа.

По отношение на традиционната Годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“, тази година шеста поред, мога да кажа, че това мероприятие се превърна в един своеобразен форум за активни дискусии на ангажирани с пътната безопасност експерти, научни работници, представители на заинтересовани институции, на неправителствени организации и др. Всеки от участниците вече припознава конференцията като „нашата конференция“. Стана практика участниците в нея да приемат заключителна декларация, обединяваща есенцията на докладите и дискусиите. Голяма част от предложенията, записани в декларацията, получиха конкретна реализация. Традиционно сме поставяли и разисквали по въпроса за интегрирания подход „Визия нула“ и този подход вече е приет като национална политика с решение на Министерския съвет №16 от 17 януари 2019 г. Разбира се, че пълната реализация на подхода ще бъде един продължителен процес, но принципите, залегнали в него, ще доведат до изменение на отношението към проблема „безопасност на движението по пътищата“ на хората и институциите. Тук бих желал да спомена за една малка реализация. На тази конференция се повдигна въпросът за надписите на пешеходните пътеки „Погледни“. Министърът на регионалното развитие и благоустройството беше участник в конференцията и се включи в разискването по темата. Неговата подкрепа спомогна за административната реализация и въпросът бързо се превърна в норма. Ние ще продължим да се стараем да издигаме нивото на тази традиционна конференция, за да може по-голям кръг хора и инстуции да погледнат към „безопасността на движението по пътищата“ като към проблем, свързан с живота, зравето и свободата на хората. Експертната и професионална „слепота“ по проблема, свързан с пътната безопасност, трябва бързо да намалее.

Какво трябва да се разбира, когато се говори за „Безопасна пътна инфраструктура“?
Много трудно може да се направи оценка за „Безопасна пътна инфраструктура“ самостоятелно, откъснато от останалите фактори на пътнотранспортната система. Тук бих се отклонил за малко, за да отбележа, че пътнотранспортната система е една сложна, много факторна отворена система с много висока смъртност. Ако сравним безопасността в движението по пътищата с тази на въздушното движение виждаме, че за да са равни, то всяка година трябва да падат над 5000 самолета с над 250 пътници на борда. И тук, за да мога да отговоря на Вашия въпрос, ще се спра на интегрирания подход „Визия нула“ и на принципите, заложени в него.

Първо, този подход признава, че човекът естествено допуска грешки - разсейва се, уморява се, не оценява правилно обстановката и т.н.

Второ, човешкото тяло е силно уязвимо и много лесно се поврежда. То не е пригодено да понася механични удари над определена величина. 30 км/час е граничната скорост за удар в тялото на човека, над която повредите започват бързо да нарастват, а при пътнотранспортно произшествие винаги става дума за удар.

Трето, безопасността на движението е „споделена отговорност“ между участниците в движението и проектантите на системата, тези които отговарят за обучението, контрола, проектирането, изграждането и експлоатацията на пътната инфраструктура, за нивото на безопасност и техническа изправност на превозните средства, за качеството на доболничната и медицинска помощ на пострадалите след катастрофата.

Четвъртият принцип е, че всички елементи на системата трябва да бъдат с висока степен на безопасност и ако при един елемент се получи пробив, другите да помогнат за избягване на катастрофата и намаляване на последствията.

Пътната инфраструктура трябва да си взаимодейства с ползвателите, като ги подсеща, подпомага и предпазва от удари. Състоянието на пътя, равността, отводняването и други компоненти на настилката са много важни, за да има добър контакт и сцепление между гумите на автомобила и пътното платно.

Важна част са и елементите за пасивна пътна безопасност – ограничителни системи за път, елементи за начало/край, терминали, буфери и др.

Как на практика може да бъде повишена безопасността на пътната инфраструктура и крайпътното пространство в България?
Безопасността на пътната инфраструктура трябва да присъства като неотменен елемент в проектите на всички видове строително-ремонтни работи, в поддържането, при отстраняване на последствията от тежките пътнотранспротни произшествия. В тази връзка са необходими целеви финансови средства. От изключителна важност е съкращаването на процеса за адаптиране на положителните европейски и световни практики. В тази насока ние ще продължим нашата активност за предлагане на промени в нормативната база, свързана с безопасността на пътната инфраструктура. Много е важно да се пусне зелена светлина за по-активно внедряване на интелигентни транспортни системи. Да продължи изграждането на автомагистрали и скоростни пътища, които са най-безопасните участъци от националната пътна мрежа. Своевременното откриване и обезопасяване на участъците с повишена аварийност също е един ефективен път за повишаване на безопасността на пътната инфраструктура. Необходима е постоянна организация за прилагането на одитите и инспекциите на пътната безопасност като един ефективен инструмент. В тази насока имаме конкретни ангажименти за прилагане на новата Директива на Европейския съюз за управление на безопасността на пътната инфраструктура.

По отношение на крайпътното пространство следва да отбележа с притеснение, че близо 30% от загиналите са в резултат на пътнотранспортни произшествия в крайпътното пространство. Ударите в дървета, стълбове, подпорни колони, напускане на пътя край водоеми, дерета, ЖП надлези, мостове и други са произшествия с изключително тежки последствия. Без да се спирам на пропуските и недостатъците в поведението на водачите, бих желал да отбележа, че добрата маркировка в добре видими централна и крайни линии подобрява ориентацията и намалява вероятността от напускане на платното за движение, особено при намалена видимост и лоши метеорологични условия. Добрата и видима вертикална сигнализация – пътни знаци, информационни табели и др., също съдейства за намаляване на грешките на водачите. Шумните/тресящи/ ленти също оказват влияние за намаляване на произшествията в крайпътното пространство, защото предупреждават водача, че напуска лентата или много често събуждат задремалия. И когато всички тези мерки не възпират напускането на платното за движение, най-ефективното средство за намаляване на тежестта на последствията от произшествието са защитните, добре поставени и със съответния клас на сигурност ограничителни системи, начални терминали и буфери при разделяне на потоците.

Кои са добрите европейски практики, намиращи приложение в България?
Много ми е трудно да ги разделя на най-добри и по-малко добри. Всяка една практика може да спаси човешки живот, което е изключително важно.

На първо място следва да отбележа, че голяма част от практиките навлизат у нас със съответните директиви и указания на Европейския съюз, свързани с пътната безопасност, които се превръщат в част от нашата нормативна база. Тук бих желал да отбележа отново, че в решението на Министерския съвет № 16, в чиято подготовка ние взехме активно участие, са заложени редица европейски практики, като успокояване на движението на входовете на населените места, разширяване на обхвата на одитите по пътна безопасност, повишаване на корпоративната безопасност и по-специално прилагане на специализирания стандарт за управление на безопасността на движението БДС ISO 39001:2014, който се отнася за всички структури и институции, използващи пътищата в своята дейност.

Какви са инициативите на ББА“Пътна Безопасност“ за следващата година? С кого си партнирате за осъществяване на основните цели на асоциацията?
Въпреки сложната ситуация в страната, свързана с COVID-19 и спазвайки необходимите мерки, през 2020 г. ББАПБ успя да проведе присъствено Годишната конференция „Безопасна пътна инфраструктура“. Останахме активни и участвахме в редица онлайн семинари и конференции. През 2021 г. за седма поредна година ще организираме конференцията „Безопасна пътна инфраструктура“ в гр. Хисаря. Отчитайки положителния ефект от Шестата конференция, ще засилим дискусионната част. След отминаване на настоящата ситуация предвиждаме да проведем Единадесети годишни награди за „Принос в пътната безопасност“. Ще продължим работата по международните проекти RADAR и EuroRAP. Ще организираме два семинара с участието на одитори по пътна безопасност, тъй като към нашата асоциация имаме секция „Одитори по пътна безопасност“. Обсъждаме провеждането на съвместна конференция с IRF, ERF и EuroRAP в гр. София на тема „Актуални тенденции, европейски и световни новости и практики, подпомагащи пътната безопасност“. Разбира се, ще участваме още по-активно в работата на Държавно обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, както и в комисиите на Европейската пътна федерация. Ще организираме и една научно-приложна дискусия с членовете на нашата асоциация, на която ще поканим изявени експерти от заинтересовани институции и неправителствени организации.

През годините, както и сега, ББАПБ успешно си партнира и работи съвместно с Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, Столична община и редица неправителствени организации, свързани с пътната безопасност.

Традиционно ще подкрепяме инициативи по проблемите на безопасността на движението, организирани от други институции и организации.

Благодаря Ви за интервюто и затова, че се грижите темата за пътната безопасност да стигне до повече хора.