Новата линия на метрото е най-модерна в инженерно и архитектурно отношение

Интервю с Проф. д-р инж. Стоян Братоев, изпълнителен директор на Метрополитен ЕАД

Уважаеми г-н Братоев, факт е първият осемкилометров участък от третата линия на метрото с 8 станции. Трасето минава през централната част на София. Кои бяха технологично-инженерните предизвикателства, които преодоляхте за успешната реализация на проекта?
От 26 август започна реалната експлоатация на зелената Линия 3. За да стане това се мина през изключително много перипетии, защото участъкът е сложен и тежък - лоша геология, слаби, много оводнени почви, плаващи пясъци.

Една от мерките, които се взеха по отношение на спирките, е инжектиране за задравяване на почвата при влизане на машината в станцията, както беше на бул. „България“ и при НДК. И на двете места се вкараха чрез инжектиране над 150 тона цимент в почвата. При бул. „България“ имаше и т. нар. водна леща -това е пространство, запълнено с вода, което се показа под старото русло на реката. Та се наложи това пространство да се запълни с над 110 кубика бетон, после машината изряза този бетон, за да мине през него. При НДК пък машината стигна до станцията и спря, защото на влизане попадна на изключително много вода. Тази вода започна отгоре буквално да навлиза покрай „къртицата“, наложи се една седмица постоянно да се инжектира покрай ТПМ-ма, за да се заздрави почвата. Чак като се запълни това пространство около нея, тогава влезе. На станцията на „Патриарх Евтимий“ се наложи цялото дъно да бъде 4 метра заздравено. Изкопаха се 3 метра преди кота „дъно“, през тия три метра се направиха 2800 сондажа и след тях по една специална технология - „джет граутинг“, с голямо налягане 400 бара ударно се вкарваха разтвори, за да се заздрави и се получи една циментова почвена плоча под дъното на станцията, след това се изкопаха тези три метра и се направи дъното на станцията, за да се блокира този достъп на вода.

Бихте ли се „разходили“ заедно с читателите на сп. Инфрабилд из новите 8 метростанции?
Станция „Красно село“ се намира под възела на булевардите „Цар Борис ІІІ“ и „Гоце Делчев“. Станцията има една индивидуална архитектура - стените и облицовките са от гранитогрес в съчетание с цветно закалено стъкло в оранжево. По окачения таван има ламели в бежово и синьо. Оранжевите ивици по стените стоят като електрическа дъга. На тавана над вестибюла привличат погледа разперени широко сини криле, които създават усещането за простор, небе и полет във висините. Съчетанието с електрическата дъга между тях създава облика на станцията, архитект на която е Красен Андреев. Той е автор на архитектурното оформление и на следващата станция - „Бул. България“. Като архитектура тя е по строга - все пак името є е свързано донякъде с името на държавата. Затова цветовете є са тези на трибагреника - бяло, зелено и червено. Във вестибюла даже има направена една атрактивна карта на България. Тя е изработена от перфорирани ламарини от неръждаема стомана, отдолу прозира светлина от светодиодна подсветка в трите цвята на националния трибагреник. Следващата станция е „Медицински университет“. Акцент в интериора є, дело на арх. Ирена Дерлипанска, е синевата - символ на водата и небето от природните феномени и спокойствието, вярата, доверието и сигурността от социалните. Заради близостта на популярната и древна Баня „Мадара“ по стените има и антични плочи, вписани в самите облицовки и настилки. Това създава един специфичен колорит на станцията. Следващата станция - НДК 2, бих определил като Слънчевата станция на Зелената линия. Предимство є е, че тя е една от трите станции, където се осъществява трансферна връзка между линиите - в случая между Л2 и Л3. Тя е и от най-атрактивните по линията - има по-голям обем и интересно архитектурно решение, дело на Елена и Фарид Пактиавал. Акцентът в интериора са триъгълни бели ламели от еталбонд по една от стените и с подобни специално оцветени в атрактивния цвят „горчица“ декоративни ламели по другата стена. Силата и въздействието на българските шевици може да бъде усетено на следваща станция - „Патриарх „Евтимий“. Разположена е на знаково за столичани място, известно като „Попа“ - западно от кръстовището на бул. „П. Евтимий“ и ул. „Граф Игнатиев“. В основата на идеята визията на станцията да е представена от българската шевица, са локацията, архитектурата и Патриарх Евтимий. Той е ярка личност от нашата история, отъждествявана с българщината, с непреходните национални качества, с вярата, книжовността и духовността. Българската шевица е един такъв символ. Затова е избрана за лайтмотив в интериора на тази станция, чийто архитект е Ирена Дерлипанска. Следващата е „Орлов мост“. Отличителното за нея е, че е позиционирана до знаковото за софиянци място - Орлов мост. Едно от основните є предимства е, че тук, пътуващите към „Младост“, „Дружба“ и Летището, ще могат да направят по съществуващия траволатор връзка с МС „СУ Кл. Охридски“ и да се прехвърлят на Линия 1. Друг интересен детайл е, че почитателите на Борисовата градина и на езерото „Ариана“ ще бъдат улеснени максимално откъм придвижване с подземната железница. До самото езеро има обособен вход на метрото, веднага след стълбите следва 90-метров подземен коридор под Перловска река, който извежда желаещите да пътуват с метрото директно на междинното ниво на станцията. Това е най-дълбоката станция на Зелената линия - 28 метра. Архитект на станцията е Красен Андреев. Следващата станция „Театрална“ е съчетание на зелено спокойствие и приветливост Разположена е до Малък градски театър „Зад канала“. Архитект е Константин Косев. Интересен момент от дизайна на станцията е, че обшивката по стените е с вълнообразна трапецовидна форма, на която от двете страни на трапеца са монтирани по две различни изображения на едно място, в зависимост от ъгъла на гледане спрямо различните части на пероните. Така пътниците, движейки се в една посока, виждат сградата на Народния театър, а тези, които са в обратната посока - разкошния интериор на „Иван Вазов“. Следващата станция - „Хаджи Димитър“, е разположена под южното пътно платно на бул. „Вл. Вазов“ до едноименния жилищен квартал. Интересното тук е, че под Перловска река има тунел, който стига до вход на станцията. Според отзивите на столичани и завърнали се от чужбина наши сънародници тези станции се нареждат сред най-красивите в Европа.

Кои са иновативните решения, използвани за повишаване на безопасността на пътуващите на новите метростанции?
По зелената линия се движат двадесет влака модел Инспиро, чийто производител е фирма Сименс. Новите мотриси са с модерна климатична инсталация и дизайн и намалени нива на шум. Новост по трасето са - обезопасителните преградни стени срещу инциденти. Стъклените прегради са високи метър и 60 и са синхронизирани с вратите на метровлаковете. Новият участък има модерни системи за автоматика и управление, които бяха монтирани за първи път в България. При тази линия чрез радиосигнал по отсечката се подава сигнал на влака, т. е. знае се разположението на мотрисата буквално с точност до сантиметри.

С новия участък метрото вече е общо 48 км, с 43 станции, 3 линии и 4 маршрута, а София има мрежа от метролинии, както е било запланувано още през далечната 1972 г. Очакванията са да превозва в перспектива по още около 60 000 пътници дневно, а времето за пътуване от МС „Красно село“ до другия край на участъка в кв „Хаджи Димитър“ е под 15 мин. Новооткритото трасе на Линия 3 осъществява интермоделни връзки с основните входни артерии в града, с националната

ж. п. мрежа, а чрез първата и втората линия на метрото с аерогара София и Централна ж. п. гара. Очаква се 25% намаление на трафика в района на новите станции, 14 хил. коли по-малко дневно и намаление на изхвърляните вредни газове - с над 11 хил. тона годишно.

На какъв етап е изпълнението на трасето до „Горна баня“? Кога може да очакваме пускане в експлоатация на този участък?
На етап завършено строителство е. От септември една по една се оживяват системите. Като тръгнат системите, започват комплексните изпитания. Целта е до края на годината и началото на следващата да бъде завършен окончателно обектът. Плановете ни са през първото тримесечие на 2021 г. да заработи 4- километровият участък и новите 4 станции в „Овча купел“. Архитекти на станциите са Ирена Дерлипанска на „Овча купел“, „Мизия/НБУ“ и „Овча купел 2“, а Константин Косев на „Горна баня“.

Какво предстои? В каква посока ще насочите усилията си за развитието на градския железопътен транспорт?
През първата половина на 2021 г. ще започне строителството на разширението на третата линия на столичното метро по бул. „Владимир Вазов“ в участъка от откритата наскоро МС 5 / „Хаджи Димитър“ / до МС 2 / „Владимир Вазов“/ в жк. „Левски Г“. Проектът за изпълнение на Етап 3 от изграждането на Линия 3 включва трасето „кв. „Хаджи Димитър“ - жк. „Левски Г“ и е с дължина 3 км и 3 метростанции. В ход е тръжна процедура за избор на изпълнителите на 4-те обособени позиции, които формират участъка. Комисията, която работи по избора им, трябва да излезе с решение до края на октомври. Трасето е изцяло подземно, като три от обособените позиции обхващат строителството на станциите и тунелите към тях, а четвъртата системите за управление на влаковете за целия участък. Планираме в края на следващата година да започне и Етап 4 / трасето през „Гео Милев“, „Слатина“, зала „Арена Армеец“ и „Цариградско шосе“ / 6 км, 6 станции /. И така трета линия от 12 ще стане 21 км и това ще случи в периода от 2021 до 2025 г. за Етап 3 и 2022 г. - 2026 г. за Етап 4. Оттам нататък следват бъдещите разширения, което сега е трудно да се каже кое е по- актуално. Те са по-малки - по два км в една или в друга посока. Но за тях ще говорим след 2025 г. На първата линия има предвидено в „Люлин“ разширение от 2 км по посока Околовръстното шосе. В ОУП има предвидено разширение в посока „Илиянци“. На експертен съвет е обсъждано разширение - на юг от ул. „Сребърна“, да продължи към Околовръстното и Студентски град. Има предвидено след Бизнес парка да продължи към долната лифтова станция на Симеоновския лифт.