Най-високите телевизионни кули в света

Телевизионните кули се превръщат в архитектурен символ на много от градовете по целия свят. Освен, че изпълняват основните си функции на предаватели на радио и ТВ сигнал, предлагайки невероятна панорамна гледка, те привличат и много туристи. Затова и съревнованието между градовете е ожесточено. Строят се все по-високи и уникални като архитектура съоръжения. Мегаполисите се надпреварват за първото място, а резултатът, на който всички ставаме свидетели, надминава всички очаквания. Поставят се нови рекорди и се изпълняват изключително сложни и почти невъзможни конструкции.

Новата кула в Токио (634m)
Tokyo Sky Tree е името на новата телевизионна кула в Токио. Това е един наистина амбициозен проект, като се има предвид височината на новото съоръжение – цели 634 метра и строителството му в сеизмичен район като Япония. След своето завършване, което е планувано за декември 2011г., новата кула на Токио ще бъде най-високата ТВ кула и втората по височина сграда в света след Бурж Халифа (828m) в Дубай. Разположена е в Сумида – един от 23-те квартала на столицата Токио и официално е най-високото съоръжение в Япония след 2010г. В момента основната радио и телевизионна кула на Токио е Tokyo Tower. Тя е с височина 333m и повече от 50 години държи рекорда за най-висока сграда в Япония, но днес вече не е достатъчно ефективна за осигуряването на качествено покритие на цифровия сигнал, тъй като е заобиколена от множество други високи сгради. Новата почти два пъти по-висока кула без проблем ще отговори на най-съвременните изисквания и технологии в тази област.

Въпреки, че ще бъде официално открита за посетители през пролетта на 2012г., кулата Tokyo Sky Tree вече е новият символ на Токио и привлича туристи от цял свят. Тя е уникална не само заради своята височина, но заради своята архитектурна форма, наподобяваща силуета на дърво. Архитектурният облик и конструкцията на това мащабно съоръжение са дело на японските специалисти от Nikken Sekkei, сред които са архитектът Тадао Андо и скулпторът Киичи Сумикава. Проектантският екип черпи вдъхновение от традиционната японска архитектура. Конструкцията на новата кула наподобява тази на 5-етажна пагода – една доказала се през времето конструкция, устойчива при земетръс и силни ветрове. В случая е изпълнена група от централни стоманобетонни колони, която се явява ядро на конструкцията. Тя е обградена от пространствена фермова конструкция от високоякостна стомана, чиито конструктивни елементи са с тръбно сечение. Друг интересен факт е, че напречното сечение на кулата се променя по продължение на височината й. В основата си прилича на триножник – най-долното сечение е равностранен триъгълник със страна 68 метра. Постепенно формата на сечението се трансформира от триъгълник до окръжност (на височина 300m). Първата наблюдателна площадка се намира на 350m от земята. Разположена е на три етажа. Тук са предвидени и асансьорите, които водят до втората наблюдателна площадка на 450-тия метър от кулата. Тя се разпростира на два етажа със спираловиден остъклен коридор, който води до най-високата площадка в света.

Строителството на Tokyo Sky Tree започва през 2008г. и върви прогресивно – към настоящия момент конструкцията на новата телевизионна кула на Токио е почти завършена. Ето и малко информация за изпълнението и конструктивните особености на съоръжението. Дълбочината на стоманобетоновите фундаментите достига 50 метра. За изпълнението на стоманобетонното ядро е използвана технологията на пълзящия кофраж – ефективен метод, гарантиращ прецизност и кратки срокове. През цялото време се наблюдава качеството на бетонната смес, скоростта на пълзене и наличието на отклонения от кофража. Изпълнителите от Обаяши Корпорейшън постоянно усъвършенстват тази технология и с изграждането на новата кула счупиха рекорда от 200 метра за прилагане на пълзящия кофраж при високото строителство.

Кулата в Гуангджоу (610m)
Canton Tower е името на до скоро най-високата телевизионна кула в света. Намира се в град Гуангджоу (известен с европейското си име Кантон), столица на провинцията Гуангдонг, Китай. Нейната височина е 610 метра. Дизайнът на кулата е дело на холандските архитекти Mark Hemel и Barbara Kuit съвместно с международната инженерингова компания Arup. Този екип от специалисти спечели международния конкурс, в който взеха участие много от големите и утвърдили се архитектурни бюра по света. Дълго време кулата нямаше официално име, но на 29 септември 2010г. беше обявено, че името, което ще носи кулата-гигант, ще бъде Кантон Тауър.

ТВ кулата в Гуангджоу се явява семпъл и грациозен символ на китайския индустриален мегаполис. Идеята за дизайна й е проста. Формата, обемът и конструкцията са генерирани от две елипси, като едната е разположена на нивото на терена, а другата – на хоризонтална равнина на височина 450 метра. Те се ротират една спрямо друга и образуват силуета на съоръжението. Стесняването на фигурата, която се получава при ротацията на двете елипси, оформя т.нар. „талия” на кулата, която й придава изключително елегантна форма.

На практика, конструкцията на телевизионната кула представлява отворена решетъчна структура, усукана около вертикалната си ос. Това решение не е продиктувано само от конструктивните особености, но и от естетически, архитектурни и екологични съображения. Концепцията е издържана около три главни елемента: колони, пръстени и обтегачи. Хоризонталните пръстени са разположени от вътрешната страна на колоните – така те се разминават пространствено, а външният изглед на кулата не се доминира от пръстените, а от наклонените колони. Ядрото на кулата е изпълнено като елипсовиден стълб с малък и голям диаметър съответно 15,6 метра и 18,6 метра. Изградено е посредством пълзящи кофражи. Освен височината и сложната форма, друго предизвикателство за инженерите и строителите е и изпълнението на конструктивните възли на 610-метровата кула. Няма нито един от 1100-те възела на конструкцията, който да е идентичен с другия.

Вътрешността на Кантон Тауър е разделена на зони с най-различна функционалност. Освен помощните съоръжения на радио и ТВ предавателите, има въртящи ресторанти, зали за компютърни игри, заведения, изложбени зали, конферентни зали, магазини и 4D кина. В талията на кулата се намира открита наблюдателна площадка с височина от 180 метра, където посетителите могат „физически” да изкачат кулата. В рамките на това ниво са разположени зимни градини, а малко над 450-тия метър има и голяма открита наблюдателна площадка.

Си Ен Тауър в Торонто (553m)
До 2007г. Си Ен Тауър държеше рекорда за най-високата сграда в света. Кулата се намира в центъра на Торонто, Канада и е построена до първия в света изцяло открит стадион Роджърс Сентър. Освен че изпълнява функциите на телевизионна кула, съоръжението разполага с общодостъпни тераси, откриващи прекрасна панорамна гледка към града, въртящ се ресторант и развлекателен комплекс. Си Ен Тауър е най-добре видимият символ и атракция на Торонто – вижда се от всяка точка на града и далеч извън него. Кулата бе начело на рекордите за такива обекти на Гинес от над 25 години. В слънчево време от терасите на кулата може да се наблюдава водопада Ниагара и територии на САЩ зад езерото Онтарио.

Обектът е проектиран и построен изцяло от канадски фирми, а проучванията са направени в Университета на Торонто. Авторите на проекта не са имали за цел да „бият“ рекорди, но изграждането на такава висока кула се е наложило поради наличието на много небостъргачи в града и необходимостта от подобряване на радио- и телевизионния сигнал за голяма територия, в условията на липса или недостатъчно популярни други излъчвания на сигнала – сателитни и кабелни оператори. В крайна сметка, обаче, вече в процеса на строителството проектантите са „добавили“ няколко метра, за да направят кулата по-висока от телевизионната кула в Останкино в Москва. Теренните и сеизмичните условия са добри и позволяват строителството да се извърши без твърде дълбоки основи – едва малко над 15 метра. Кулата на практика е стъпила върху 3 бетонови крака – това изисква непрекъснато 24-часово и целогодишно изливане на бетона. Поради суровите зимни условия в Канада използваният през зимните месеци бетон е бил подгряван. Използвани са общо 40,5 хиляди кубични метра бетон, а тежината на цялото съоръжение се изчислява на 130 000 тона. 102-метровата мачта на върха е монтирана на части, като е използван хеликоптер за изпълнението на тази трудоемка задача.

Кулата е конструирана да бъде силно устойчива на вятър. При скорост 190km/h отместването нивото на ресторанта е около 30 сантиметра. Остъкляването на обекта е с двойни противокуршумни стъкла с дебелина между 6,4 и 9,5 милиметра.

Си Ен Тауър се посещава годишно от над два милиона туристи. За целите на туризма преди няколко години в подножието на кулата са разработени кафенета, магазини и други обекти. Най-голямата атракция, обаче, е качването в най-високо разположените помещения. Използват се 6 високоскоростни асансьора (скорост 6m/s), с които качването на 346 метра става за почти една минута. Край асансьорите преминава най-дългата стълба в света (2579 стъпала), която не е достъпна за туристи. На 447-тия метър е разположена залата за изгледи, от която при ясно време се вижда на далечина от 160 километра. Ресторантът се намира на височина 351 метра и извършва един оборот (360°) за 72 минути. Под него, на височина от 346 метра се намира кафене за 500 посетители. Под него се намира зала със стъклен под (23,8 квадратни метра).

Останкино (540m)
Кулата в Останкино е кула за разпространение на телевизионни и радио сигнали, разположена в Москва. Височината й е 540 метра и вече е петата по височина постройка в света след Бурж Халифа в Дубай, новата ТВ кула в Токио, Кантон Тауър в Гуангджоу, Китай и Си Ен Тауър в Торонто. Проектът е изцяло дело на руски архитекти и инженери. Строителството на кулата започва през 1963г. и приключва четири години по-късно. По това време кулата е най-високата постройка в света. Използването на предварително напрегнат стоманобетон стегнат със стоманени въжета, позволява конструкцията на кулата да остане проста и здрава. Ето и малко характеристики в цифри за кулата в Останкино.

Първоначалната височина на кулата е била 533 метра, но после е бил достроен флагщок и така тя става 540 метра. Височината на бетонната част е 385 метра, а надморската височина на основата – 160 метра. Дълбочината на фундаментите не превишава 4,6 метра. Масата на кулата заедно с фундамента е 51 400 тона. Основата с вид на конус се опира на 10 опори, като средният диаметър между краката-опори е 60 метра. Общ обем на помещенията е 70 000 кубични метра, а полезната площ на помещенията в кулата – 15 000 квадратни метра. Максималното теоретично отклонение на върха на кулата при максимални разчетни скорости на вятъра е 12 метра.

Кулата има 5 товарни и 4 обикновени асансьора. Главната наблюдателна площадка е разположена на височина 337-тия метър. Ресторант „Седмото небе“ („Седьмое небо“) е разположен на височина 328-334m и заема 3 етажа. Помещенията на ресторанта се въртят около собствената си ос със скорост от 1 до 3 оборота в час.

Айфеловата кула (324m)
Айфеловата кула е метална решетъчна кула, разположена на Марсово поле в Париж. Превърнала се в един от най-популярните символи на Париж и Франция и една от най-известните конструкции в целия свят. Най-високото съоръжение в Париж, кулата е и най-посещаваният срещу заплащане паметник в света, изкачвана ежегодно от милиони посетители. Наречена е на името на своя създател инженер Александър Густав Айфел, създател на нейния проект, и е построена като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889г. Целият проект по издигането на Айфеловата кула възлиза на 6,5 милиона френски франка. Строителството й започва през 1887г., но идеята за издигането на този метален гигант се заражда още през 1884г. Кулата е завършена за по-малко от две години.

Айфеловата кула е с височина 324 метра. Тя е най-високата конструкция в света от своето построяване до 1930г., когато е изместена от тази позиция от Крайслер Билдинг в Ню Йорк. Ако не се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула и днес е втора по височина във Франция след завършения през 2004г. виадукт Мийо. Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени и ресторанти.

В зависимост от околната температура височината на кулата може да се промени най-много с 8 сантиметра заради разширението на метала. При буря максималното отклонение е 15 сантиметра. Изградена е от пудлинговано желязо. Конструкцията й съдържа над 18 000 метални части и 2 500 000 нита. Тежи над 10 000 тона. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обявяване на Първата Френска Република. В построяването участват 50 инженери и 132 работници. След серия от изчисления инженерите-конструктори извиват подпорите така, че кулата да устоява на ветровете. Любопитен факт е че, в началото са предвиждали кулата да бъде разрушена след 20 години.

В крайна сметка тя се превръща в лаборатория за научни изследвания. За това допринася и Густав Айфел. Инсталирани са множество уреди – от барометри до гръмоотводи, включително и радиотелеграфски уреди.