Асоциацията има за цел да популяризира и направи по-сигурни металните конструкции

Разговор с инж. Евгени Борисов, Председател на Българската Асоциация за Метални Конструкции

Инж. Евгени Борисов е завършил Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия през 1996 година, със степен магистър, по специалност Промишлено и гражданско строителство.
Притежава богат международен опит и има изпълнени обекти в 10 страни в Европа, като е заемал различни позиции в големи компании като Fitzpatrick Construction Ltd., UK, Taisei Corporation, Total Construction Services и Телелинк, където управлява Дирекция „Инфраструктурни проекти“.
От 2013 година Евгени Борисов ръководи Монтаж Строителни Конструкции (МСК) – компания с 50 годишен опит в строителството, и e един от основателите на Българската Асоциация за Метални Конструкции.

Инж. Борисов, Вие сте председател на Българската Асоциация за Метални Конструкции. Бихте ли споделили малко повече информация за асоциацията? Кога е учредена и какви са Вашите цели?
Българската Асоциация за Метални Конструкции (БАМК) е учредена в края на 2014 година от водещи в бранша компании, занимаващи се с производство и монтаж на строителни метални конструкции. Целите, които ни обединиха, са две – да популяризираме металните конструкции в България и да ги направим по-сигурни.

За разлика от Европа, металните конструкции в България заемат маргинално място в общия обем на строителството, като се използват главно там, където стоманобетонните конструкции са трудноприложими. Основната причина за това е в практиката проектантите да избират вида конструкция без да се прави необходимата технико-икономическа обосновка за това. Ако се направи цялостен анализ, включващ разходите при двата вида строителство, ясно се вижда, че металните конструкции са по-ефективното решение.

Например, за промишлени или складови площи, където се премостват отвори от порядъка на 18 или 24 метра, разликата в теглото на покривната носеща конструкция е почти 10 пъти. Представете си колко повече усилия трябва да се поемат от цялата конструкция чак до фундаментите при земетръс. Така че, ако се вземат предвид допълнителните изкопни работи, по-големите фундаменти, колони, връзки и покривна конструкция, често се стига до икономии от 20-30%. В тази сметка е включена разбира се и пожарозащитата на конструкцията – вече има съвременни ефективни бои, които защитават елементите в случай на пожар. На сайта на асоциацията могат да се намерят сравнителни примери, които се надявам да помогнат на инвеститори и проектанти при вземане на техните решения.

Това са доста сериозни разлики, като се има предвид общия обем при такива инвестиции – защо според Вас не се правят по-обстойни анализи?
За съжаление проектантският труд често се неглижира и в повечето случаи авторът няма стимул да търси най-оптималното решение за инвеститора, а по-скоро най-лекия път за изпълнение на поетата задача. Ефективността на метала идва от това, че при него много ясно може да се предпише точно толкова колкото е необходимо, но това е свързано с повече проектантска работа, включваща оразмеряване на много детайли. В други случаи проектантите просто нямат капацитета и познанията да го направят. Като цяло бих казал, че има какво да се желае от качеството на проектирането в България – примерите са ежедневие. Така че, бих посъветвал инвеститорите да потърсят и второ мнение преди да стартират тяхното инвестиционно намерение.

Под инвеститори включвам и държавата – трябва да сме сигурни че интересът на обществото е защитен и публичните средства се харчат по най-добрия начин. Едва ли някой би искал и очаквал да се похарчат милиони, за да се подмени съществуващия Аспарухов мост, например, който МСК е построил преди 40 години или да се демонтира Стамболовия мост във Велико Търново, който е построен преди 115 години. Но в същото време се харчат милиони за подмяна на стоманобетонни мостове по магистрала Тракия и то със същите конструкции, и в допълнение на това, всички нови мостове се правят само по тази технология. Въпросът е толкова ли сме богати, че ни е по-лесно да сменяме съоръженията през 30 години, а няма кой да направи един сериозен анализ дали това е правилното проектантско решение.

В последните години новините са пълни с инциденти и проблеми от рушащи се конструкции и смятам, че е редно да се обмислят алтернативни решения. От БАМК сме запитали официално МРРБ и АПИ за възможността метални мостове да се прилагат в пътното строителство и в писмо от Института по пътища и мостове имаме тяхното потвърждение, че ще се проучва тази възможност за АМ Хемус и АМ Струма. БАМК, съвместно с Катедра Метални Дървени и Пластмасови конструкции към УАСГ, имаме готовност да сътрудничим в този процес.

Споменахте, че искате да направите конструкциите по-сигурни, какво имате предвид?
Българската строителна продукция е може би най-евтината в Европа и в същото време, с малки изключения, нашите фирми не работят извън България. Причината е в нискоквалифицирания персонал и незадоволителното качество. Изискванията в България са занижени, въпреки че нормативната база е хармонизирана с европейската. От там строителите нямат добри практики и в повечето случаи не покриват нужните критерии за качество. Държавата е преотстъпила контрола му на почти 1,000 надзорни фирми, които би трябвало да знаят нормативната уредба и да притежават нужния квалифициран персонал. Например, за металните конструкции има въведен хармонизиран европейски стандарт БДС EN1090-1 за оценяване на съответствието на експлоатационните показатели на конструктивните елементи и БДС EN 1090-2 за техническите изисквания при изпълнението им. Производителите трябва да имат въведен стандарт EN1090, за да могат да гарантират качеството на произведената конструкция. На сайта на МРРБ може да се намери списък на сертифицираните фирми, които към момента имат право да произвеждат и монтират метални конструкции. За съжаление в момента няма никакъв контрол над този процес и реално всеки, който реши, може да пусне на пазара строителна продукция. Това е недопустимо и крие много рискове.

Качеството се гарантира от целия процес, започващ на етап проектиране, когато проектантът трябва да определи класа на изпълнение - Execution class на конструкцията. Избраният производител трябва да има въведени процеси за производствен контрол, технолози, евроинженер по заваряване, валиден сертификат за ISO 3834 за заваряване, да изпълнява входящ контрол на материалите, да има сертифицирани заварчици, да попълва производствена документация и т.н. Проектантът, от своя страна, е длъжен да упражнява авторски надзор на мястото на производство, като следи за правилното изпълнение съгласно стандарта. Надзорът трябва да гарантира, че производителят отговаря на тези изисквания и конструкцията има нужната документация гарантираща нейното качество. На сайта на асоциацията може да се намери писмо на МРРБ с изискванията за влагане на метални конструкции в строежите.

През пролетта планираме да проведем семинар, на който да поканим представители на ДНСК, общините, КИИП, БААИК, КСБ и КАБ с цел изясняване на изискванията в нормативната уредба. Би трябвало всички участници в строителния процес да са наясно с нормативните изисквания, което не е случаят за момента.

Ще работим в посока да се прилага по-пълен контрол на целия строителен процес, за да може да се гарантира сигурността и дълготрайността на сградите, в които работим и живеем. Сякаш приемаме тяхната сигурност за гарантирана даденост, но дали наистина е така? Надявам се след няколко години да мога да заема по-категорична позиция в положителна посока, като междувременно ще работим с останалите браншови и държавни институции, за да го постигнем.