Правилно интегрираната BIM концепция е ключът към интелигентните сгради

Разговор с г-н Георги Брашнаров, член на УС на БАСКОМ

Георги Брашнаров е сред основателите на БАСКОМ (Българска Асоциация на софтуерните компании) и неин председател (2007-2014), вицепрезидент на европейската асоциация на МСП в ИТ - European Digital SME Alliance, член на УС на БАСКОМ, ИКТ Клъстер и други. Първоначалното му образование и опит на строителен инженер са допълнени през годините от професионални познания в сферата на информационните технологии и дипломи за бизнес управление.
Георги Брашнаров е управител и мажоритарен собственик на една от най-успешните родни софтуерни фирми – Немечек България, която повече от 15 години разработва интегрирани решения в областта на строителството, интелигентните сгради, CAD/BIM, фасилити мениджмънт и други. Дългогодишната му работа с международни компании като Autodesk/Horizontal, Nemetschek AG, Nemetschek Bausoftware/Nevaris, Vectorworks, Bluebeam и други, му дава актуална информация за насоките в развитието на софтуерните иновации, обслужващи сектори като архитектурен дизайн, инжeнерно проектиране, строителство, управление и поддръжка на сгради.

Г-н Брашнаров, представете Българската асоциация на софтуерните компании.
БАСКОМ бе създадена през 2001 г. и обединява фирми, разработващи софтуер. В момента Асоциацията има над 80 пълноправни членове и над 200 асоциирани. На практика имаме представителност на всички – големи международни компании, смесени и изцяло български фирми, както и стартъпи, микро, малки, средни и големи предприятия – обединени от една идея – да позиционират България и българските софтуерни инженери на световната карта. В тази връзка в началото си бяхме поставили измерима цел – да изградим индустрия за 1 милиард долара, което всъщност се случи през 2013 г. Други измерими резултати (на база изследването БАСКОМ Барометър на софтуерната индустрия 2015 г.) са ръст от 500% за последните 10 години, достигане на 2% от БВП, над 70% експорт и едни от най-високите средни заплати в България за заетите в сектора над 18 000 специалисти.

Дейностите са много и разнообразни, но фокус има винаги върху позиционирането на България и компаниите-членове на световните пазари. Напоследък много сериозно внимание обръщаме на необходимостта от революционни промени в образователната система, както и на новосъздаващата се екосистема в подкрепа на предприемачеството и иновациите.

Да се спрем по-конкретно на системите за сградна автоматизация. Какво е значението на софтуерните решения за това сградите да стават все по-интелигентни?
Строителната индустрия е изправена пред сериозни предизвикателства за промяна – от една страна влияние оказват изискванията за проектиране, строителство и управление на все по-ефективни сгради, от друга страна е налице опитът на други индустриални сегменти като автомобилостроене, самолетостроене и т.н., които успешно преминаха към интегриран подход и стандартизация, позволяваща множество субекти оптимално да си сътрудничат при производството и експлоатацията на дадено изделие.

От тази гледна точка системите за сградна автоматизация (BMS) вече не са добро пожелание, а абсолютно необходимо условие за всяка претендираща за „интелигентност“ сграда. На тази база BMS вече влезе в проектантския и инвестиционен процес като равноправна част заедно с всички други „класически“ системи – ВиК, ОВиК, Ел. и т.н.

Сама по себе си BMS е система от датчици, на най-различни места, които „прихващат“ данни. Но ако няма единен модел на сградата, ако не се знае тези данни за кои части на сградата работят, по какъв начин е възможно обратно да ги активираш и проактивно да ги управляваш, то тогава BMS е изпразнена от съдържание.

За да бъде една сграда интелигентна и да се управлява интелигентно, трябва да има интегриран единен модел за управление, и тази идея да е заложена още на етап идеен проект. Затова много важна е ролята на BIM концепцията, когато говорим за интелигентни сгради.

Бихте ли дали малко повече информация за читателите относно BIM концепцията?
Напоследък в света много се говори (а в държави като САЩ, Англия, Скандинавия се случва и на практика) за BIM – Building Information Modeling. Това е интегриран цифров модел на съоръжението, който се поддържа актуален и осигурява устойчиво развитие през всички фази на жизнения му цикъл – дизайн и проектиране, строителство, експлоатация и управление. Правилно интегрираната BIM концепция позволява и улеснява съвместната работа между архитекти, дизайнери, проектанти, строители, инвеститори, подизпълнители, доставчици и фасилити мениджъри. Информационните технологии, от своя страна, са тези, които правят BIM възможен. Говорим за огромен обем от данни, повечето от които генерирани в реално време от различни хибридни системи и необходимостта от невидима интеграция между различните инструменти (CAD/MEP системи, системи за управление на процеса на строителството – фази, времетраене, логистика, финанси и т.н. и накрая системите за управление и поддръжка – фасилити мениджмънт).

Има все по-видима тенденция за налагане на т.нар. OpenBIM - стандарт за комуникация между различни системи, за сметка на CloseBIM, който поддържа цифровия модел само вътре в системите на един производител.

Ето защо софтуерът играе и ще играе все по-сериозна роля при изграждането и поддръжката на BIM, както и при обработката и анализа на данни, и взимането на решенията.

Къде се намира страната ни спрямо европейските тенденции при интелигентните сгради?
Смятам, че все още проектирането и строителството на интелигентни сгради у нас е по-скоро пожелание, отколкото действителност, и това се обуславя от свития през последните години пазар, необходимата по-сериозна начална инвестиция и неразбирането/ограниченото прилагане на BIM концепцията. Сградите с наченки на интелигентност са единици.

В България, бих казал, че едва сега започва да се заражда тази концепция, макар все още да няма реални имплементации. Но има интерес сред специалистите. През октомври миналата година направихме първия семинар за BIM в страната и имаше над 100 човека, което беше изненада за нас.

Връщайки се към интелигентните сгради, това, което има като добри примери, макар и не всеобхватно в смисъла на концепцията BIM, е интеграция и обмен на данни между различните системи във фаза управление на сградите. Информацията от BMS системите може да бъде импортирана във Фасилити мениджмънт софтуер, който от своя страна подпомага професионалното управление на недвижимата собственост и може да помогне за значителна оптимизация на изразходваните ресурси (ток, вода, и др.). Когато това се съчетае и с внедряване на други технологии още при дизайна на сградата, тя би могла да бъде енергийно-ефективна и интелигентна. Подобни примери виждаме в сгради като Sopharma Towers, Sofia Airport Center, Vertigo Business Tower и др.

По какви проекти в областта на интелигентните сгради работят нашите софтуерни специалисти?
Нашите софтуерни специалисти работят предимно за чуждите развити пазари - познавам много екипи, които покриват голям брой области като Intelligent Home, Intelligent Buildings, Smart Cities и други. Само в моята практика и в практиката на управляваните от мен екипи сме работили и продължаваме да работим за световни имена като Autodesk (USA) (придобили разработваната от нас BIM платформа Horizontal Glue 360), Nemetschek AG с тяхната платформа BIM+, Vectorworks (USA) с техния Vectorworks Designer с интегриран енергиен модул Energos PassiveHaus (пример за OpenBIM ), платформите за споделяне и управление на информацията по време на строителния процес – Bluebeam (USA) и ThinkProject (Germany), системите за “умен дом“ на италианската фирма BTicino, системата за активно управление на сгради и съоръжения FM Center и други.

И въпреки че засега много малко от натрупаното ноу-хау се използва в България, то остава тук и би могло много да помогне и на българските предприемачи и проектанти.

След 2019 г. всички нови сгради ще трябва да са с потребление близко до нулевото. Как виждате възможностите това да се случи и каква роля ще изиграят съвременните решения от IT сектора?
В страните от Европейския съюз понастоящем се налага стандартът "сграда с почти нулево потребление на енергия". След 2019 г. той ще е задължителен за всички нови сгради за обществено ползване, а след 2020 г. и за всички останали нови сгради. Звучи чудесно, но всъщност е поредното огромно предизвикателство пред строителната индустрия, което изисква промяна – информационна кампания, обучение на проектанти и строители, пренастройка на строителната индустрия, въвеждане на нови процеси и оптимизация на съществуващите. Промяната изисква също използване на много и съвременни ИТ системи, които ще позволят изграждане и поддържане на BIM, съгласуваност и приемственост на данните, устойчиво строителство. Тези системи предоставят и специализирани инструменти, с които улесняват професионалистите и им дават възможност чрез софтуер да правят прогнози и разработват сценарии още на етап дизайн. Добър пример тук е предложената интеграция в реално време на CAD инструменти с модул за енергийни изчисления, които показват енергийния статус на проектираната сграда при всяка промяна на параметрите й (Vectorworks – Energos PassiveHaus). Друг пример за ролята на софтуера при вече построени сгради, би била всяка сграда да се управлява професионално със съответните софтуерни решения за facility management, интегрирани и подхранвани с данни от BMS.

Разбира се, софтуерът не е панацея - той трябва да се имплементира при оптимизирани процеси и да се съчетае умело с други технологии.